Определение № 1153 от 07.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1153 гр. София, 07.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20261000500941 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Грейс Тайм Ейжа лимитед“, с която обжалва определение № 475 от 02.02.26 г., постановено по т. д. № 1 030/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, с което съдът е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от „Грейс Тайм Ейжа лимитед“ за допълване в частта за разноските на определение № 4 955/08.12.25 г., постановено по делото, като в полза на молителя на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 евро.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В частната жалба са развити доводи, че извода на съда относно относно липсата на надлежно сезиране с искане за присъждане на разноски е неправилен. В тази връзка твърди, че още с отговора на исковата молба по насрещния иск такова искане е направено. Посочва съдебна практика относно дължимостта на разноски и при прекратяване на производството. Моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да бъдат присъдени разноски за адвокатска защита в размер на 10 000 евро.

Ответникът по частната жалба „Вайта про“ АД редовно уведомен за постъпилата частна жалба не взима становище по същата.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното 1 определение № 475 от 02.02.26 г., постановено по т. д. № 1 030/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, с което съдът е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от „Грейс Тайм Ейжа лимитед“ за допълване в частта за разноските на определение № 4 955/08.12.25 г., постановено по делото, като в полза на молителя на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 евро.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 4 955 от 08.12.25 г., постановено по от 24.04.25 г., постановено по т. д. № 1 030/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, съдът е прекратил производството по т. д. № 1 030/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав в частта му относно предявените от страна на ответника по главния иск „Вайта про“ АД срещу „Грейс Тайм Ейжа лимитед“ насрещен частичен иск с правно основание чл. 88, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД относно осъждането на от „Грейс Тайм Ейжа лимитед“ да заплати на „Вайта про“ АД сумата от 100 000 лв., представляваща част от вземане в пълен размер от 32 923 951 лв., имуществени вреди, пропуснати ползи в следствие неизпълнението на договор за дистрибуция от 01.08.2015 г. и развалянето му по вина на ответника, представляващи стойността на 217 645 кутии от продукта „Пропектин“, които са били договорени като минимално количество, което ответникът по иска се е задължил да закупи по договора. Видно от мотивите на постановеното определение производството е прекратено поради неподведомственост на предявения иск.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с молба от 07.01.26 г. „Грейс Тайм Ейжа лимитед“ е поискал да бъде допълнено постановеното определение за прекратяване, като в полза на дружеството се присъдят разноски за адвокатска защита в размер на 10 000 евро. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е възразил по отношение на допустимостта и основателността на молбата, както и е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с отговора на исковата молба ответникът по насрещния иск и настоящ частен жалбодател е поискал присъждане на разноски, вкл. и за адвокатска защита (стр. 857, гръб от делото).

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е основателна.

С атакуваното определение № 475 от 02.02.26 г., постановено по т. д. № 1 030/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, с което съдът е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от „Грейс Тайм Ейжа лимитед“ за допълване в частта за разноските на определение № 4 955/08.12.25 г., постановено по делото, като в полза на молителя на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК бъдат присъдени разноски за заплатено 2 адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 евро.

Частната жалба е подадена в срок и от упълномощени лица, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Релевираните в частната жалба доводи са свързани с твърдения, че изводите на съда са неправилни, тъй като същият е поскал присъждането на разноски с отговора на насрещната искова молба. Този извод на първоинстанционния съд не почива на доказателствата по делото. Видно от отговора на исковата молба (стр. 857, гръб от делото), ответникът по насрещния иск е претендирал заплащане на разноски. Безспорно е, че по делото не са представени доказателства за извършени такива, а доказателства се представят едва с молбата по чл. 248 от ГПК. Формирана е непротиворечива съдебна практика, според която, когато производството приключва в закрито съдебно заседание страната може да поиска и представи доказателства за извършването на разноски в срока по чл. 248 ГПК. Така представените доказателства с молбата по чл. 248 от ГПК, следва да бъдат съобразени само ако самото плащане е извършено до прекратяването на производството в съответната инстанция. В конкретния случай прекратяването е извършено с определение от 08.12.25 г., а от представените доказателства се установява, че плащането е извършено с банков превод от 20.08.25 г., т.е. преди прекратяването. В този см. определение № 60 222 от 07.06.2021 г., постановено по ч. т. д. № 1 121/21 г. , по описа на Т. К., І Т. О. на ВКС. С оглед на това настоящият състав намира, че извода за процесуално бездействие на страната претендираща разноски е необоснован. На ответника по насрещния иск се дължат разноски.

По отношение на релевираното в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение съдът намира следното:

Безспорно, видно от мотивите на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. за задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, § 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и в 3 действителност съставлява пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност на подобно споразумение националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително и когато предвидените в посочената наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Основният критерий, съгласно задължителните разрешения, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя, респ. намалява размера на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 ГПК - действителната правна и фактическа сложност на делото, съотнесена към цената на предоставената по него адвокатска защита. Когато съдът е сезиран с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази релевантните факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. В съответствие с тези разрешения и приетото в решенията на СЕС, е формирана и практика на ВКС (така определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. търг. дело № 961/2023 г. на ВКС, I т. о, определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч. търг. дело № 757/2023 г. на ВКС, I т. о., и други), в които е прието, че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредбата. Тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко - фактическата и правна сложност на делото.

Значими за преценката на сложността на делото са и вида и броя на предявените искови претенции и тяхното съединяване, тъй като с изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е съобразено със сложността на делото преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело, включително и когато тя възложена при субективно съединени искове - определение № 4235 от 26.09.2024 г. по гр. дело № 236/2024 г. на ВКС, III г.о., определение № 77 от 24.02.2022 г. по ч. т. дело № 1692/2021 г. на ВКС, I т.о., определение № 404 от 26.10.2020 г. по гр. дело № 2883/2020 г. на ВКС, IV г.о, и други. Според тази практика в хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една обща искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно, но в хипотезата на субективно съединени искове това правило следва да бъде приложено съобразно спецификите на конкретния случай.

В конкретния случай при определяне на размера на адвокатското възнаграждение съдът намира, че релевираното възражение за прекомерност е основателно.

Изхождайки от фактическата и правната сложност, както и предвид факта, че прекратяването е поради неподведомственост на спора настоящият състав намира, че на ответника по насрещния иск следва да се присъдят разноски в размер на 3 000 евро.

Ето защо настоящият състав намира, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

4

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 475 от 02.02.26 г., постановено по т. д. № 1 030/25 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, с което съдът е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК, подадена от „Грейс Тайм Ейжа лимитед“ за допълване в частта за разноските на определение № 4 955/08.12.25 г., постановено по делото, като в полза на молителя на основание чл.

78, ал. 4 от ГПК бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 евро, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява: