Решение № 211 от 14.10.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Габрово, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина П.

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20264200500275 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото М. Б. У. срещу Решение №118/03.04.2026г. по гр.д.№2191/205г. по описа на Габровски районен съд, с което е уважен предявения от Я.Г.Б., заместена в хода на процеса от правоприемника си П. С. Ц. против М.

Б. У. иск за разваляне на Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 05.09.2024г. с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №82, том IІ, peг. №6098, нот. д. №256/2024г. на нотариус И.К., с район на действие ГРС, с peг. №369 на Нотариалната камара, с който Я.Г.Б. прехвърлила на М. Б. У. правото на собственост върху: ½ ид.ч. от собствения си недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта ** по КККР на гр.Габрово, общ.Габрово, обл.Габрово, одобрени със заповед РД-18-64/26.10.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта, засягащо самостоятелния обект от 19.08.2024г., с административен адрес на имота г** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с площ 61,90кв.м, с прилежащи части: избено помещение №14 с площ 7,99кв.м и таванско помещение №14 с площ 8,95кв.м, заедно с 2,498% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху земята, срещу задължението, на приобретателя М. Б. У. за в бъдеще да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя Я.Г.Б. лично и/или чрез трето лице като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, и да я изпрати според обичая, като прехвърлителката си запазва право на ползване върху прехвърления имот да края на живота си безвъзмездно. С обжалваното решение жалбоподателя е осъден да запрати на пълномощника на ищцата възнаграждение на осн. чл.38 ЗАдв в размер на 929,74евро и да заплати в полза на бюджета на РС Габрово държавна такса в размерна 80,58евро.

Решението е обжалвано изцяло.

В жалбата се излагат доводи, че съдът неправилно стигнал до извода, че грижите полагани от жалбоподателя не били в пълен обем, като такъв бил осъществяван от сина й и социалния асистент. Съдът достигнал до този извод единствено въз основа на обясненията 1 на ищеца и показанията на социалната работничка, която, ако била полагала достатъчно качествени грижи, Я.Б. едва ли щяла да недоволства и да търси друг човек. Освен това синът й със сигурност не полагал достатъчно грижи, защото пред съседите Я. споделяла, че се притеснява от него и не иска той да влиза дори в дома й. Задължението, поето от ответника се изпълнявало стриктно, без същия да натрапва повече грижи от тези, които са били необходими на прехвърлителката. Това, че синът й ходел до личната лекарка, за да вземе лекарствата било негово синовно задължение. Но това, че Я. криела ксанакса, да не й го вземе, говорело за желанието й точно той да полага грижи за нея. Ответникът изпълнявал задълженията си в пълен обем и до момента, в който синът на Я. не препятствал възможността за това, въдворявайки я в дом за стари хора, където за кратко време майка му починала. Ясно било, че именно в резултат на неговите грижи животът й приключил по този начин, а не защото ответникът не изпълнявал задълженията си.

Твърди, че издръжка се дава, според това, дали е необходима. В този смисъл ответникът купувал храна и плащал сметките за тока. Това било необходимо за един възрастен човек.

Жалбоподателя счита, че първоинстанционния съд постановил един незаконосъобразен съдебен акт и моли съда да го отмени и да отхвърли предявения иск.

Ответникът в депозирания отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди в полза на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

За да постанови решението си първоинстанционният съд приел следното :

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 82, том IІ, peг. № 6098, нот. д. № 256/2024 г. на нотариус И.К., с район на действие ГРС, с peг. № 369 на Нотариалната камара, Я.Г.Б. прехвърлила на ответника М. Б.

У. ½ ид. част от собствения си недвижим имот срещу задължението, на приобретателя М. Б.

У. за в бъдеще да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя Я.Г.Б. лично и/или чрез трето лице като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, и да я изпрати според обичая, като прехвърлителката си запазва право на ползване върху прехвърления имот да края на живота си безвъзмездно

Първоинстанционният съд приел, че от събраните по делото доказателства и найвече от свидетелските показания се установявало, че ответникът макар да полагал някакви грижи за Я.Б., те не били в необходимия обем, определен от сключения между тях договор.

Съдът счел, че по – скоро й е оказвана приятелска помощ, отколкото полагане на грижи и даване на издръжка.

Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя и без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. По делото било установено, че здравословното състояние на Я.Б. в периода след прехвърлителната сделка изисквало постоянно полагане на грижи, тъй като същата имала множество заболявания, включително деменция. В действителност обаче грижи за нея били полагани основно от социалния асистент Н.П. и от сина й П. Ц., които ежедневно били при нея, готвели й, почиствали дома й, придружавали я при лекар или при престоите й в болницата, заплащали режийните разходи за жилището, търсели я, когато се изгуби. В същото време посещенията на М. У. при Б. били спорадични, само когато тя го извика, като не се установявало той да й е давал издръжка когато и да било. От свидетелските показания се установявало също, че когато състоянието на Б. се влошило до степен да не може да става от леглото, именно синът й организирал настаняването й в хоспис, а след смъртта й заплатил и за погребението и организацията на поклонение.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Не е спорно, че с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 82, том IІ, peг. № 6098, нот. д. № 256/2024 г. на 2 нотариус И.К., с район на действие ГРС, с peг. № 369 на Нотариалната камара, Я.Г.Б. прехвърлила на ответника М. Б. У. ½ ид. част от собствения си недвижим имот срещу задължението, на приобретателя М. Б. У. за в бъдеще да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя Я.Г.Б. лично и/или чрез трето лице като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, и да я изпрати според обичая, като прехвърлителката си запазва право на ползване върху прехвърления имот да края на живота си безвъзмездно Свидетелката С. – бивш съжител на жалбоподателя, заявява, че същия ходел не всеки ден, а от време на време при прехвърлителката, когато тя му се обади.

Св.П. заявява, че от време на време отключвала на У., който отивал при Я. със сакове. П. била касиер на входа и заявява, че през последните години таксите били плащани от сина на Я.. Установява, че за прехвърлителката грижи полагали различни асистентки.

В показанията си св.П. – последния личен асистент, полагащ грижи за Я. установява, че същата не познава жалбоподателя и никога не го била виждала. Не била чувала, че баба Я. е прехвърлила имота си. Докато полагала грижи за Я. никой освен нея и сина на Я. не бил ходил. П. помагала за чистене, носела храна, ходела при личната лекарка. През последните месеци Я. започнала да се губи и свидетелката заедно със сина на прехвърлителката започнали да се редуват, за да не я оставяй сама.

Разпитана по делото св.д-р А.П. – личен лекар на прехвълителката, установява, че докато Б. й била пациент (до момента на настаняване в хосписа) ходела при нея или сама или придружена от сина си. д-р П. знае, че само сина П.Ц. полагал грижи за Я.. Не познава М. У..

Б. не била споменавала, че той полага грижи за нея или че му е прехвърлила имота си. през последните години баба Я. била с деменция и имала склеротични промени на психиката.

Видно е от представения договор за предоставяне на платена услуга – хоспис и писмо от Община Габрово, че всички договори и заявления за предоставяне на социални услуги на Я.Б. са подавани от сина й.

Предвид изложеното по-горе съдът счита, че по делото по безспорен начин се доказа, че жалбоподателя не е изпълнявал задълженията си по договора за издръжка и гледане. Периодичните посещения, при които са носени продукти на прехвърлителката не са и не могат да бъдат приети за изпълнение на задълженията не само в пълен обем, но и в ограничен такъв.

Задължението по договор за издръжка и гледане трябва да се изпълнява точно по вид, обем и качество, постоянно и непрекъснато. То е неделимо, както по периоди, така и по отношение на лицата.

Поради изложеното по-горе и предвид същественото неизпълнение на договорните задължения от страна на жалбоподателя правилно първоинстанционния съд е постановил разваляне на договора за издръжка и гледане, като в този случай подадената жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

Поради оставяне без уважение на въззивната жалба жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца – адв.Н.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 450евро, на осн. чл.38 ЗАдв. При определяне на възнаграждението съдът съобрази цената на иска – 15846лв. и обема на извършената от адв.Д. работа по делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №118/03.04.2026г. по гр.д.№2191/205г. по описа на Габровски районен съд.

ОСЪЖДА М. Б. У., с ЕГН ********** с адрес ** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Р. Д., с личен номер 1100016853, със служебен адрес гр.Габрово,ул.Иван Гюзелев №1, ет.1 сумата 450 евро /четиристотин и петдесет евро / – адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на осн. чл.38 ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4