Решение № 134 от 09.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330107222 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Ч. Я., ЕГН: **********, против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, т. 9 и т.

10, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за кредит *** и Анекс от * г. към него и Анекс от * към него, в условията на евентуалност за прогласяване на нищожността на клаузата за „такса разглеждане“ по договора, както и осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждането на ответника на сумата от 112.13 лева - недължимо платена по Договора за кредит от 21.03.2022 г., евентуално на сумата от 99.35 лева – недължимо платена за „такса разглеждане“ по договора, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

В исковата молба, се твърди, че между страните е бил сключен Договор за кредит № **, по силата на който в полза на кредитополучателя, била предоставена сума в размер на 100 лева. По договора била уговорен ГЛП – 40.97 %, при ГПР – 49.50 %. Твърди се, че с договора била начислена „такса разглеждане“ в размер на 26.32 лева.

Твърди още, че на * г. между страните бил подписан Анекс за допълнителна сума в размер на още 150 лева, както и на * бил подписан Анекс за допълнителна сума на още 150 лева.

Сочи, че така общата дължима сума по договора и анексите към него станала в общ размер на 400 лева – главница, 99.35 лева – такса за разглеждане и 12.78 лева – договорна лихва, с падеж: 20.04.2023 г..

Твърди се още, че ищецът заплатил в периода от * – 22.06.2023 г., по договора сума в общ размер на 512.13 лева, като по точи начин били изплатени изцяло всички дължими суми по договора.

1

Счита, че сключеният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушение изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената дължимост на „такса за експресно разглеждане на документи“ била нищожна, като противоречаща на чл. 10а ЗПК и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Искането е да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск.

Признава сключването на договора и погасяването на задълженията по него от страна на ищцата в размер общо на 512.13 лева, както следва – 400 лева за главница; 12.78 лева за договорна лихва и 99.35 лева за такса за използвана услуга „експресно разглеждане“.

Договорът за кредит и анексите към него отговаряли на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, поради което бил действителен. В него бил посочен приложимият лихвен процент, който бил фиксиран – 40.97 %, при което не било необходимо посочване на методиката за определянето му.

В специалните условия бил посочен размерът на разходите по кредита, който съответствал на заложената законово допустима граница, определена в ЗПК. Липсата на желание за възползване от услугата по приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и незаявяването й не било пречка да се иска кредит и такъв да бъде отпуснат съгласно стандартната процедура, уредена в т. 2.1 ОУ.

В ГПР не били включени разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане, т.к. единственият разход по кредита бил договорната лихва, което отговаряло на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 и 2 ЗПК, съобразно която разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си, не следва да се включват в ГПР.

Предоставената на ищцата допълнителна незадължителна услуга, която същата сама заявила и заплатила, съответствала изцяло на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал.

1 ЗПК. Услугата била пожелателна, допълнителна и незадължителна и се предоставяла само по изрично искане на кредитополучателя, поради което и не следвало да бъде включвана в ГПР. Таксата не се отнасяла до действия, касаещи усвояване на кредита. Била допустима и законосъобразно начислена.

Договорът изцяло съответствал на изискванията на ЗПК, разпоредбите на ЗЗП също били спазени. Всички параметри по договора били предварително известни и предоставени на потребителя по ясен и недвусмислен начин със СЕФ.

Таксата за услуга „експресно разглеждане“ представлявала възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която се предоставяла на кредитополучателя преди сключването на договора, без връзка с условията и параметрите на договора, отнасящи се до определянето на размера и заплащането на възнаграждението за ползване на предоставения паричен ресурс. Същата била дължима поради това, че кредиторът следвало да даде отговор по одобрението на кредита в рамките на до 15 минути, а не стандартно в срок от 7 дни от получаване на искането за отпускане на кредит. Начислената такса била за реално предоставена услуга.

На следващо място, таксата нямала задължителен характер. Ползването на услугата, а от там и заплащането й, ставало само по изрично искане на потребителя. Липсата на желание за възползване от услугата по приоритетно разглеждане не било пречка да се иска кредит и да бъде отпуснат такъв съобразно стандартната процедура по кандидатстване.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

2

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за кредит *** и Анекс от * г. към него и Анекс от * към него, по което предоставената сума е усвоена, а общо дължимата сума в размер на 512.13 лева – погасена, както следва – 400 лева за главница; 12.78 лева за договорна лихва и 99.35 лева за такса за услуга „експресно разглеждане“. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 21.08.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

По делото като писмени доказателства са приети – Договор за кредит № ** /л.6/, от който се установява, че на * е сключен договора между страните по делото, по силата на който ответното дружество в качеството на кредитодател, е предоставило на Г. Ч. Я., в качеството му на кредитополучател, сумата от 100 лева, при фиксиран лихвен процент от 40.97 %, а ГПР е 49.50 %. Уговорена е също „такса за бързо разглеждане“ в размер на 26.32 лева. Ищецът се е задължил да върне сумата в срок от 30 дни, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 129.68 лева.

По делото като писмено доказателство е приет и – Анекс за допълнителна сума от * г. към Договор за кредит № ** /л.6 гръб/, от който се установява, че на * г. е сключен анекса към договора, по силата на който ответното дружество в качеството на кредитодател, е предоставило на Г. Ч. Я., в качеството му на кредитополучател, сумата в общ размер от 250 лева, формирана от размер на кредита преди отпускане на допълнителна сума – 100 лева и отпусната допълнителна сума в размер на 150 лева, при фиксиран лихвен процент от 40.97 %, а ГПР е 49.60 %. Уговорена е също „такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна сума“ в размер на 64.16 лева. Ищецът се е задължил да върне сумата в срок до * г., като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 322.40 лева.

По делото като писмено доказателство е приет и – Анекс за допълнителна сума от * към Договор за кредит № ** /л.7/, от който се установява, че на * е сключен анекса към договора, по силата на който ответното дружество в качеството на кредитодател, е предоставило на Г. Ч. Я., в качеството му на кредитополучател, сумата в общ размер от 400 лева, формирана от размер на кредита преди отпускане на допълнителна сума – 250 лева и отпусната допълнителна сума в размер на 150 лева, при фиксиран лихвен процент от 40.97 %, а ГПР е 49.60 %. Уговорена е също „такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна сума“ в размер на 99.35 лева. Ищецът се е задължил да върне сумата в срок до *, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 512.13 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит № ** и Анекс към него от * г. и Анекс към него от *, по който ищецът е усвоил заетата сума. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, 3 дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, тъй като в договора, както и в анекса към него, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49.50 %/. Посочената годишна фиксирана лихва не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Налице е и друго нарушение.

Страните в договора са уговорили, че кредитополучателят дължи на кредитодателя такса за експресно разглеждане в размер на 26.32 лева, а в Анекса от * г. към договора – такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна сума в размер на 64.16 лева, а в Анекса от 23.03.2023 г. към договора – такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна сума в размер на 99.35 лева.

Относно таксите за бързо разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.