Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2136 от 29.04.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2891/2023
Вид
Определение № 2136
Подписан
29.04.2024
В сила
29.04.2024
Състав
Камелия Маринова, Емилия Донкова, Веселка Марева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2136 гр. София, 29.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Е. Донкова Касационно гражданско дело № 20238002102891 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. С. М., чрез адвокат П. Х., срещу решение № 417/03.04.2023 г. по гр. д. № 110/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260414 от 21.10.2022 г. по гр. д. № 6261/2020 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Б. И. Т. обективно съединени искове по чл. 108 ЗС и в условия на евентуалност по чл. 109 ЗС, както следва: за признаване за установено в отношенията между страните, че Ж. С. М. е собственик по силата на постановления за възлагане от 23.04.2018 г. и 31.08.2018 г., като праводателите му са били собственици на основание давностно владение от 1985 г., на тавански и избен етаж в жилищна сграда с идентификатор № *****, намираща се на адрес: [населено място],[жк], извън жилищния обект на първия етаж, със застроена площ по скица от 86,60 кв. м., а именно: две тавански помещения с площ 23,05 кв. м., тераса с площ 13.05 кв. м. и външна вита стълба към тях и избен етаж от пет избени помещения с обща площ от 18 кв. м., ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***; да преустанови неоснователните си действия в процесния имот, вилна сграда, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху жилището на първия етаж, като премахне незаконно изградените две тавански и три избени помещения, извън посочените две на скицата в приложениесхема 1 към исковата молба, и бъде осъден да възстанови сградата, съобразно одобрения първоначално архитектурен проект, като премахне и незаконно изграденото външно стълбище към таванския етаж, както и всички извършени преустройства в избата, предвидена по проект.

1

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Дължи ли съдът произнасяне с мотиви по всички възражения във въззивната жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно, включително като обсъди и твърдението за противоречие в свидетелските показания и съобрази доказателствената тежест в процеса“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 112/02.05.2017 год. по гр. д.

3356/2016 год. на ВКС, четвърто г. о., решение № 25/23.07.2019 год. на ВКС по гр. д.

2299/2018 год. на ВКС; решение №50/22.05.2019 год. по гр. д. № 1441/2018 год. на ВКС, първо г. о., решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. 1857/2010 г. на четвърто г. о. на ВКС и др.; решение № 21/26.02.2021 год. по гр. д. 2029/2020 год. на ВКС; решение № 256/07.01.2021 год. по гр. д. № 4293/2019 год.; решение № 60142/24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 566/2021 г.; 2. „Нищожна ли е делба на вилна сграда, ако с нея се създават дялове, неотговарящи на техническите правила и норми за самостоятелен обект на собственост?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 673/1.11.1996 г. по гр. дело № 635/1996 г. на ВКС, първо г. о., както и решение № 585/06.11.2003 год. на ВКС по гр. д. 248/2003 год.; 3.

„Създава ли се етажна собственост при разделяне на сграда, в която може да се обособи само един самостоятелен обект на собственост, като към несамостоятелните обекти функционално се присъедини жилище от съседна сграда?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие със следната практика на ВКС: решение № 163/17.09.2012 г. по гр. д. № 1170/2010 г., I г. о., решение № 81/04.04.2014 г. по гр. д. № 5556/2013 г., I г. о., решение № 2463/19.01.2005 г. по гр. д. № 613/2002 г., IV г. о., решение № 844/01.12.2004 г. по гр. д. № 521/2004 г., I г. о., решение № 585/06.11.2003 г. по гр. д. № 248/2003 г., I г. о., решение № 1368/03.12.2008 г. по гр. д. № 4834/2007 г., IV г. о. и решение № 313/05.04.2000 г. по гр. д. № 793/1997 г., І г. о.; 4. „Създава ли се етажна собственост по силата на съединяване на две отделни самостоятелно построени сгради, между които няма фуга, които са строени в различни периоди от време, които са в отделни парцели, и които са „съединени“ чрез покриване на прохода между тях, като несамостоятелните тавански и зимнични помещения, незаконно построени, от едната сграда, се придават към съседна също незаконно построена сграда?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 67/11.06.2015 г. по гр. д. № 528/2015 год. на ВКС, второ г. о.; 5. „Приложим ли е чл. 92 ЗС по отношение на статута на несамостоятелни обекти от сграда, които следват статута на основния обект на собственост или в този случай е приложим чл. 98 ЗС?“; 6. „Представляват ли самостоятелни обекти на собственост тавански стаи за почивка без самостоятелен санитарен възел и обслужващи помещения?“; 7. „Представляват ли самостоятелен обект на собственост незаконно обособени избени /сутеренни помещения/, които не отговарят на строителните правила и норми за жилищен обект?“; 8. „Представлява ли основание по чл. 109 ЗС ползването на незаконно построени помещения от еднофамилна сграда в съседен парцел без строителни книжа и без съгласието на собственика на еднофамилната сграда?“. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което са формулирани следните въпроси: 9. „Може ли да се приеме за допустимо обособен обект, при който по 2 силата на желанието на съсобствениците да се присъединяват незаконно построени несамостоятелни обекти от една сграда към незаконно построен обект в съседна самостоятелна сграда, без да е налице пристрояване, архитектурен проект и разрешение за преустройство?“; 10. „Може ли да се придобие по силата на чл. 98 ЗС несамостоятелен обект от еднофамилна сграда, от която е продадено на публична продан единствения самостоятелен обект на собственост - жилище, към което не са описани несамостоятелни помещения в таван и сутерен, при това незаконно построени?“; 11. „Може ли да се държат допустимо несамостоятелни обекти от еднофамилна сграда, построена в съседен имот по силата на делба, в която е обособен обект от сграда в поземлен имот на собственика и обекти в еднофамилна сграда в съседен парцел, свързани от покрит коридор между двете отделни сгради без строителни книжа и в нарушение на строителните правила и норми?“.

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от Б. И. Т., чрез адвокат Е. С.-Г., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на същите.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

По делото е установено следното:

По силата на съдебна спогодба от 18.12.1985 г. по гр. д. № 2174/1985 г. на Варненския районен съд, в дял на Т. И. Д. са поставени: 1/2 идеална част от вилно място, цялото с пространство 2 400 кв. м., представляващо дворище № *, находящо се в [населено място], местност „Св. Н.“, заедно с жилищния етаж от вилата, съгласно приложена към експертизата скица, подобрения, насаждения, половината от гаража. Съделителят Б. И. Т. получил в дял останалата една втора идеална част от вилното място, заедно със сутерен, пристройката и таванските стаи на вилната постройка, изба, насаждения, половината от гаража. В дял на съделителката Н. Б. Д. е поставено празно дворно място, с пространство от 840 кв. м., представляващо дворище № *-*, при граници: път, Т. Д. и Б. Т., наследници на К. и наследници на Л., заедно с насажденията в него. Съгласно графичната част към съдебнотехническата експертиза първи проекто- дял /означен с жълто/ включва: „1. външно стълбище, 2. тераса, 3. хол - 295/575, 4. изолационно антре 110/155, 5. стая – 395/420, 5. тоалетна, 6. изолационно антре 100/160, 7. стая - 380/330 и 8. стая – 360/380“, а втори проекто-дял: „9. коридор – 140/390, 10. стая, 11. килер, 12. изолационно антре, 13. тоалетна, 14. изолационно антре, 15. баня, 16. кухненска ниша, 17- стая - пристройка“. В червен цвят е показан втори проекто- дял: разпределение сутерен и изба /в ляво/ и на тавански стаи /в дясно/, както и разпределението на първи проекто -дял и втори проекто - дял в червено и жълто – пристройка.

Ищецът – касатор е изложил твърдение за нищожност на делбата, тай като обособените с нея обекти не са отговаряли на изискванията за самостоятелни такива. Посочил е, че неговите праводатели са владели жилището на първия етаж – единствения самостоятелен обект в жилищната сграда. Придобили са по давност процесните избени и тавански помещения, които са представлявали принадлежност към жилището. По силата на възлагателни постановления от 23.04.2018 г. и 31.08.2018 г., заедно с първия жилищен етаж, 3 е придобил и процесните помещения. Същите са незаконно изградени, поради което подлежат на премахване.

Между Б. Т. и наследниците на Т. Д. е сключен договор за доброволна делба от 02.10.2015 г., като в дял на Б. Т. е поставен имот с проектен идентификатор ***, а в дял на Н. И. и А. Д.

– имоти с проектни идентификатори *** и ***.

По силата на възлагателни постановления от 23.04.2018 г. и 31.08.2018 г. /публичната продан е извършена за идеалните части на длъжниците А. Д. и Н. И./ ищецът е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 434,00 кв. м. и сграда, представляваща жилище с идентификатор *****, със застроена площ от 86,60 кв. м., а по документ за собственост представляваща етаж от къща, със застроена площ от 86,65 кв. м., състояща се от външно стълбище, тераса, хол, две антрета, три стаи и сервизно помещение.

От експертизите е установено, че в конструктивно отношение съществуващите постройки /първоначално изградената през 1958 г. вилна сграда и изградената през 1978 г. пристройка/ представляват обща сграда. През 1957 г. е бил издаден позволителен билет за едноетажна сграда, с избено помещение /зимник/ под едната спалня и неизползваем, плосък покрив. В процеса на строителство избеното помещение е изпълнено под цялото жилищно ниво като сутеренен етаж със самостоятелен вход; направен е дървен, скатен покрив, под който са обособени две тавански помещения. Постройката е на три нива: сутерен /в който са обособени жилищни помещения – кухня, спалня и складово помещение, както и две складови, преходни помещения/, жилищен и тавански етаж /обособени са две спални/, със самостоятелни входове. Достъпът до таванския етаж, който се осъществява посредством външна, вита метална стълба, е от имот с идентификатор ***. В полуподземния етаж са обединени и се ползват като едно цяло – пристройката в имот с идентификатор *** и обособените сутеренни помещения, находящи се в имот с идентификатор ***. Етажът се състои от антре, кухня с трапезария, дневна, спалня, предверие към баня и тоалетна, склад и избено помещение, предверие и избено помещение, като ищецът ползва и складово помещение от пристройката. Спазени са изискванията на нормите, действали към момента на извършване на делбата /Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство/ и към настоящия момент. Пристройката е изградена самостоятелно, но функционално е свързана с полуподземния етаж на основната жилищна сграда.

В събраните гласни доказателства се възпроизвеждат факти след извършената публична продан.

Въз основа на експертните заключения /на две единични и две тройни експертизи/, въззивният съд обосновал извод, че както таванските помещения, така и тези в полуподземния етаж, макар и построени в отклонение от архитектурния проект, отговаряли на строителните правила и норми за жилищни помещения, действащи към момента на извършване на делбата, когато вече е било осъществено преустройството.

Обуславящите изводи са изведени от това, че със съдебната спогодба в дял на ответника е бил поставен самостоятелен обект, съобразно действалите към момента на одобряването й строителни правила и норми. За неоснователни са счетени доводите във въззивната жалба за 4 нищожност на делбата. Ищецът не е станал собственик на процесните тавански и избени помещения въз основа на възлагателните постановления, тъй като в резултат на осъществената публична продан е придобил притежаваното от длъжниците право на собственост върху обособения със съдебната спогодба дял първи, представляващ жилищен етаж.