Решение № 12729 от 27.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12729 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110131918 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от суброгиралия се застраховател срещу съпричинителя на вредата) „Д З“ АД е предявило срещу С О осъдителен иск с правно основание чл.

213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 17664,52 лв., представляваща регресно вземане, равняващо се на половината от изплатено по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” обезщетение и законна лихва върху него за застрахователно събитие, настъпило на 11.05.2014 г. в гр. София, присъдено с влязло в сила решение по в.гр.д. № 526/2018 г. по описа на САС, 12 състав, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 11.05.2014 г. в гр. София в срока на застрахователното покритие по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с поведението на застрахования при ищеца водач на автомобил за спешна помощ „Опел Виваро“, с рег. № СА .... СМ, вследствие на което на трето лице – Е А М, е причинена средна телесна повреда. Твърди, 1 че произшествието е настъпило при еднакъв принос на ответника с този на водача на автомобила, тъй като на пътния участък се е намирала необезопасена отводнителна шахта с капак, разположен перпендикулярно на пътното платно, което е допринесло за настъпване на събитието. Посочва, че в производство по предявен от пострадалото лице иск за заплащане на обезщетение за причинените й от произшествието неимуществени вреди по в.гр.д. № 526/2018 г. по описа на САС, 12 състав, С О е участвала като трето лице – помагач на страната на „Д З“ АД, като последният е бил осъден да заплати обезщетение за причинените на пострадалото лице неимуществени вреди в размер на 25000 лв., ведно със законна лихва, която към датата на плащането е била в размер на 10329,05 лв., платени от ищеца в хода на принудително изпълнение на 04.06.2018 г. Поддържа, че предвид еднаквия принос за причинените вреди между водача и ответника, чието задължение било да поддържа общинските пътища на територията на С О и да осигури необходимите условия за безопасно експлоатиране на пътя, има право на регресно вземане срещу ответника за половината от платеното обезщетение за главница и законна лихва за забава, което претендира в пълен размер.

В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва иска, като поддържа, че настъпването на ПТП не се дължи на негово противоправно поведение, тъй като съоръжението за отвеждане на води на пътното платно (шахта) е част от имуществото и е било поддържано и експлоатирано от трето лице – „С В АД, по силата на концесионен договор от 23.12.1999 г., като същото не представлява публична общинска собственост. Твърди, че произшествието се дължи изцяло на поведението на застрахования при ищеца водач на МПС, като това обстоятелство е установено с влязло в сила съдебно решение по н.а.х.д. № 17392/2014 г. по описа на СРС. Оспорва твърденията за настъпване на вредите в резултат на действия на служители на ответника и с довод, че с постановените съдебни актове не е установена причина, обуславяща основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от страна на застрахования при ищеца водач на посочения автомобил, с оглед постановеното решение на наказателния съд. Намира, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът поддържа исковата 2 претенция. Моли да се уважи. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът в о.с.з. оспорва исковата претенция. Поддържа отговора на исковата молба. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на искаж

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл.

213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти:

1. да е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ищеца и осъдения като делинквент водач на МПС, 2. в срока на застрахователното покритие на който и

3. вследствие виновно и противоправно поведение и на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинските пътища)

4. да е настъпило застрахователно събитие,

5. като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на причинените му от произшествието неимуществени вреди.

3

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

За да бъде отхвърлен иска, тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, респ. че соченото пътно съоръжение шахта, е било част от имуществото и е било поддържано и експлоатирано от „С В АД по силата на концесионен договор от 23.12.1999 г. По наведеното възражение за съпричиняване в тежест на ответника е да докаже наличието на поведение на застрахования водач на МПС, което да е допринесло за настъпване на вредите.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК като безспорни 1. между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата са: че към датата на ПТП е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между ищеца и водача на автомобил за спешна помощ „Опел Виваро“, рег. № СА .... СМ, 2., 4. и 5. като в изпълнение на договорното си задължение на 04.06.2018 г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице в размер на 25000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.05.2014 г. в гр. София, както и сумата от 10329,05 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 11.05.2014 г. до датата на плащането – 04.06.2018г.

Следователно спорно между страните остава третата предпоставка за уважаване на иска - виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общинските пътища), вследствие на което да е настъпило процесното ПТП.

По делото е приобщено НАХД 17392/2012 по описа на СРС. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът напълно кредитира като обективна, пълна и безпристрастна (л.84-101 от делото). В хода на изслушване на вещото лице са представени симулации на компютър, с което е показана кинематиката на ПТП (л.104-105 от делото).

От заключението на САТЕ и приобщеното дело се установи, че процесното ПТП е станало на ул. Околовръстен път, като водачът на МПС се е движил в най-дясна лента, а платното е било с 5 ленти за движение в посока.

Процесното ПТП е възникнало като вследствие на движение на МПС в найдясната лента в посоката за движение, в посока от кръговото на бул. Черни Връх към разклона за бул. Симеоновско шосе, срещу магазин Домко, водачът е преминал през необезопасена шахта, на която капакът не е бил здраво закрепен, а свободен (мърдащ се капак). Вследствие на преминаване през процесната шахта, МПС е отклонило посоката си на движение на ляво, при което се е ударил в мантинелата, разделяща пътното платно на ул.

Околовръстен път на две посоки за движение.

Неоснователно е възражението на ответника, че не е ясно къде е 4 мястото на процесното ПТП. Видно от приобщеното наказателно дело и двете експертизи по делото, процесният автомобил се е движил по ул.

Околовръстен път, в най-дясна лента, срещу магазин Домко, в посока от бул.

Черни връх към бул. Симеоновско шосе. Мястото на случилото се е достатъчно индивидуализирано, за да се кой е собственик или кой стопанисва пътя.

От заключението на експертизата се установи, че водачът на МПС в момента на ПТП се е движил със скорост от 126 км/ч. При тази скорост опасната зона е 154 метра. Шахтата е могла да бъде видяна от водача, в процесните условия, на 50 метра преди нея. Следователно опасността за водача възникна на 50 метра преди шахтата. Заключението установява, че при движение с разрешената скорост, каквато е на околовръстното шосе, в размер на 90 км/ч, опасната зона е 91 метра. Следователно и при двете скорости на движение, процесното ПТП щеше да настъпи, тъй като опасността за водача възниква в неговата опасна зона. Не е по-рано за да промени движението си.

В отрито съдебно заседание, вещото лице установява, че ударът с шахтата би бил предотвратим, т.е. автомобилът е имал възможност да спре при движение 64 км/ч.

От друга страна, от експертизата от ДП се установява, че при движение от 79 км/ч е било технически възможно да се предотврати процесното ПТП (л.50 от ДП). Това е съобразена скорост, доколкото е под разрешената.

Настоящият съдебен състав, не следва да коментира доколко е налице чл.15 НК, респективно правилно приложение на материалния закон, както и подсъдимия да разбере за какво е обвиняем, което е съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на неговите права (чл.248, ал.1 т.3 вр. чл.249, ал.4 НПК), което винаги е основание за възобновяване по реда на чл.

380 НПК. Не следва да се коментира и правилното приложение на процесуалния закона при осъждане по специалния състав по чл.21, ал.1 ЗДвП, доколко са налице предпоставките за признаване за виновен по ал.2 на същия член която е обща. В този смисъл т.7 ТР № 2/22.12.2016 по тълк.д.№ 2/2016 на ОСНК на ВКС. Съдът не ги коментира тези неща с оглед разпоредбите на чл.413 НПК и чл.300 ГПК.

Въпреки това, от САТЕ по делото и САТЕ от ДП се установи, че причината за процесната ПТП е именно шахтата. И двете експертизи установяват, че при движение с над разрешената скорост, т.е. при 126 км/ч, но без удар в шахтата и нейният капак, процесното ПТП нямаше да настъпи.

Така опасността за водача на МПС възниква и при разрешена и при съобразена скорост, в неговата опасна зона. Следователно причина за процесното ПТП е не скоростта на автомобила (в случая линейка, която е карала човек след втори инсулт), а наличието на препятствие по пътното платно, което не е било предотвратимо и непреодолимо от шофьора на линейката. Като водач на МПС същият е бил длъжен да спазва правилата за движение по пътищата, респективно скоростите, но същите не са в причинно5 следствена връзка със съставомерния резултат. Причината за отклонението от посоката на праволинейно движение на линейката е ударът в необезопасена шахта. И двете експертизи установяват, че ударът е щял да настъпили и при разрешена и съобразена скорост, но ударът ще е с по-нисък интензитет.

Следователно като причина за процесното ПТП може да се изведе, не скоростта на движение, а наличието на препятствие в пътната лента – капак на шахта. Отговорен за процесното ПТП е именно собственика на тази шахта или лицето, което е натоварено да поддържа пътищата или собственика на пътищата. Няма как да се вмени във вина на водача на линейката, че същият е бил длъжен да предвиди бездействието на лицето, което стопанисва пътя.