Решение № 5896 от 30.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5896 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100503966 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19217/22.11.2022 г. по гр. д. № 69817/2022 г. по описа на СРС, 179 състав:

1. М. С. М., е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ на основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 211,04лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. м. 04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „*******, аб. № 59595, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, 38,00 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 4,16 лв. - главница за периода от м. 11.2019г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 145,35 лв. - разноски по делото, като искът за мораторна лихва за периода 31.12.2019 г. - 08.12.2022 г. върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за сумата от 0,90 лв. е отхвърлен;

2. С. В. А. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 274,74 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. м. 04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „*******, аб. № 1

59595, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, 47,01 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 08.12.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 6,24 лв. - главница за периода от м. 11.2019г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 218,03 лв. – разноски по делото, като са отхвърлени искът за стойност на незаплатена топлинна енергия за сумата над 274,74 лв. до пълния предявен размер от 316,56 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 30.10.2019 г., искът за лихва за забава върху стойността на незаплатената топлинна енергия за сумата над 47,01 лв. до пълния предявен размер от 57 лв., както и за сумата 1,34 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 31.12.2019 г. до 08.12.2022 г.;

3. Г. В. А. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 274,74лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. м. 04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „*******, аб. № 59595, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, 47,01 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 6,24 лв. - главница за периода от м. 11.2019г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 218,03 лв. – разноски по делото, като са отхвърлени искът за стойност на незаплатена топлинна енергия за сумата над 274,74 лв. до пълния предявен размер от 316,56 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 30.10.2019 г., искът за лихва за забава върху стойността на незаплатената топлинна енергия за сумата над 47,01 лв. до пълния предявен размер от 57 лв., както и за сумата 1,34 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 31.12.2019 г. до 08.12.2022 г.

Със същото решение „Топлофикация София” ЕАД е осъдено на основание чл.

38 ЗА да заплати на адв. Н.И.И. и на адв. К.И. Б. по 55,78 лв. – възнаграждение за безплатна правна помощ.

Срещу първоинстанционното съдебно решение в частите, с които са уважени предявените искове, са постъпили въззивни жалби от С. В. А., чрез адв. С.Д. и от Г. В.

А., чрез адв. М.Л.. Оспорва се наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците за потребената топлинна енергия, като се оспорва качеството им на “потребител” по смисъла на ЗЕ. Оспорва се изпадането на ответниците в забава за заплащане на мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия поради липса на покана, каквато в случая ищецът не е доказал да е отправил. Конкретно се излага, че изготвянето на изравнителна сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане, а именно на 31.07.2019г., респ. на 31.07.2020г., а 45-дневният срок е изтекъл 2 на 15.06.2019г., респ. на 15.06.2020г. ( 45 дни след периода, за който се отнася фактурата – 30.04.2019г. и 30.04.2020г.

Отправя се искане за неговата отмяна в обжалваните части и постановяване на друго решение, с което предявените искове да се отхвърлят.

В частта, с която претенциите на ищеца са отхвърлени частично, решението не е обжалвано от заинтересованата страна и е влязло в сила.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника – „Топлофикация София“ ЕАД с искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД не взема становище по подадените въззивни жалби.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК са постъпили частни жалби срещу постановеното от първоинстанционния съд определение по реда на чл. 248 ГПК и от двамата адвокати, оказали безплатна правна помощ на ответниците в исковото производство адв. И. и адв. Б..

Адвокат И. и адв. Б. считат, че СРС неправилно е изчислил размера на дължимото в тяхна полза адвокатско възнаграждение на база сбора от претендираните от ищеца парични вземания, като не е съобразил, че всяка една от претенциите представлява отделен иск, а размерът на адвокатско възнаграждение следва да се определени по отделно за всеки един от предявените искове. С оглед на това се отправя искане за отмяна на определението на СРС, уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските и присъждане в полза на всеки един от тях сумата от още 522.94 лева /съразмерно на отхвърлената част от исковете/.

В подадения отговор на частните жалби ответникът “Топлофикация София” ЕАД изразява становище за тяхната неоснователност с искане постановеното първоинстанционно определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лица с правен интерес в обжалваната част и е насочена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

3

Предявени са искове с правно основание чл. 79, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД отправя към съда претенция за осъждане на ответниците, при условията на разделна отговорност при квоти 3/8 за С. В. А., 3/8 за Г. В. А. и 2/8 за М. С. М., да заплатят суми за главници за потребена топлинна енергия за периода м. 05.2019г. – м.04.2021г. и стойност на услуга за дялово разпределение за имот за периода м. 11.2019г. – м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, както и мораторни обезщетения върху претендираните главници.

По така заявените искове, в доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Спорните обстоятелства във въззивното производство касаят наличието на облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при публично известни Общи условия между страните по делото през процесния период, както и присъденото мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия.

Според приложимата през процесния период норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.

Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Като потребител на топлинна енергия по силата на закона следователно е легитимиран собственикът на топлоснабдения имот, освен ако същият е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.

В случая исковата молба съдържа твърдения, че ответниците С. А. и Г. А. са собственици на имота. Видно от нотариален акт за за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане К.С. С. прехвърля на С. В. А. и Г. В. А. собствените си ¾ ид. части от недв. имот, находящ се в гр. София, ж.к. Лев *******, като прехвърлителката си запазва правото на ползване върху имота пожизнено. От приетото по делото удостоверение за наследници на К. С., починала на 07.11.2020г., се установява, че нейн единствен наследник е третият по делото ответник – М. С. М..

Ответниците, своевременно – още при подаване на отговора на исковата молба, а и в хода на цялото производство пред районния съд, както и в това пред въззивната инстанция, са оспорвали качеството си на потребители на топлинна енергия за процесния недвижим имот.

Във връзка с така изложените доводи, въззивният съд намира следното:

Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна 4 енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.