Разпореждане № 10086 от 06.08.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 10086 гр. София , 06.08.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ в закрито заседание на шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20211110146010 по описа за 2021 година

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ от г. град СОФИЯ

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В закрито съдебно заседаниe в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

Като разгледа гражданско дело № 46010 от 2021-ва година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129 ГПК. Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 9005638/15.09.2020г. на СРС, подадена от М. М. Н. срещу Столичната община, по която първоначално е образувано гр.д. № 44447/2020г. на СРС, а, след произнасяне по спор за подсъдност между СРС и АССГ, делото е върнато на СРС и образувано под нов номер – 46010/2021г.

Съдът намира, че предявените искове за признаване недължимостта на акцесорните вземания за разноски (143,00 лева) и такси по ТТРЗЧСИ (24,00 лева) по 1 изпълнителното дело са недопустими. Това е така, тъй като, съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението на вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските по изпълнителното производство не са част от това вземане.

Ако същите са неправилно/незаконосъобразно начислени/събрани, пътят за защита на длъжника е друг – чрез оспорване на същите посредством обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на гл. 39, раздел 1 от ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е и нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, според която искът по чл. 439, ал. 1 ГПК може да се основава единствено на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, т.е. касае се само за съдебно установени вземания, предмет на изпълнителното производство. Таксите и разноските по изпълнителното дело не са такива. Те се определят едностранно от съдебния изпълнител, като тази негова преценка подлежи на оспорване пред съответния окръжен съд – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че таксите се дължат на съдебния изпълнител, а не на взискателя - ответник в настоящото производство. Поради това исковата молба в тази си част следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

На основание чл. 130 ГПК, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ВРЪЩА Искова молба, вх. № 9005638/15.09.2020г. на СРС, в частта ,с която се иска установяване между страните на недължимостта на акцесорните вземания за разноски (143,00 лева) и такси по ТТРЗЧСИ (24,00 лева) по изпълнителното дело № 20208490400873 на ЧСИ № 849 – Ангел Петров.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 46010/2021г.

Софийския районен съд, І ГО, 173 състав, в описаната му част. на

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Разпореждането, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца чрез адв. Александър Пинджаров – АК-София.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2