Определение № 399 от 07.04.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 227/2025
- Вид
- Определение № 399
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 07.04.2025
- Състав
- Ивайло Христов Родопски, Магдалена Димова Инджова, Димитър Георгиев Цончев
Цитирани разпоредби
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 399 гр. София, 07.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивайло Хр. Родопски
Членове:
Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500227 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 1, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба от В. Н. З. срещу Определение № 15 от 08.01.2025 г., постановено по гр. д. № 2183/2024 г. по описа на РС – Ботевград, с което е отхвърлена молбата й за освобождаване от държавна такса в производството.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че не разполага със средства за заплащане на дължимата такса за производството, а преценката на първоинсатнционния съд в тази връзка не кореспондира със социалния статус на жалбоподателя, получавания от него доход, кредитната задлъжнялост, липсата на имущество, както и множеството дела, по които същият е страна и дължи заплащането на държавна такса, както и образуваното изпълнително дело, по което е наложен запор на трудовото му възнаграждение. Искането по същество е за отмяна на обжалвания акт и вместо него – постановяване на определение, с което молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде уважена изцяло.
С депозираната частна жалба са представени доказателства за наложен запор на банкова сметка на ищцата в размер на 43 432.41 лева по изп. дело № 20247930400354 с взискател „Прокредит банк“ ЕАД.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните сображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на 1 лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и разноски по производството.
За да обоснове извод налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът преценява данните, отразени в декларацията по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, относими към възможността на страната за внасяне на суми за такси и разноски по производството. В настоящия случай жалбоподателят – ищец в първоинсатнционното производство, която е била на 28 години към момента на образуване на произодството, е посочила, че получава месечен доход в размер на 1700 лева от трудово възнаграждение, както и че не упражнява други дейности като търговец и не получава допълнителни доходи от свободни професии или наеми и хонорари. Декларирала е още, че не притежава движимо и недвижимо имущество, както и че не притежава акции, облигации, нито движими вещи със значителна стойност, както и не разполага с влогове в банки, нито има вземания от трети лица. Посочила е още, че има задължения към кредитни институции в размер на 160 000 лева.
Настоящият въззивен състав, след като съобрази всички релевантни обстоятелства, намира, че определената от първоинстанционния съд държавна в размер на 201,78 лева не се явява непосилна за ищцата. Обстоятелството, че тя е длъжник по множество кредити на обща стойност, съобразно посоченото в декларацията в размер на 160 000 лв., "a priоri" не може да бъде аргумент нито за възможността, нито за липсата на възможност за заплащане на държавната такса, респ. за заплащане на разноските по делото. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, кои задължения по кредити са изискуеми, както и какви са дължимите вноски от страна на ищцата по тях, за да се направи преценка каква част от доходите, които ищцата получава от трудово възнаграждение се отнасят до погасяване на твърдените кредитни задължения. В този смисъл – Определение № 4022 от 13.09.2024 г. по ч.гр.д.
№ 574/2024 г. на ВКС. От друга страна ищцата е в трудоспособна възраст, като видно от декларацията, получава доходи от трудово възнаграждение в размер на 1 700,00 лева, а също така липсват твърдения за влошено здравословно състояние и няма данни да дължи издръжка на член от семейството си.
Поради това настоящият състав намира, че искането на жалбоподателя за освобождаване от такси в производството, следва да бъде оставено без уважение, до какъвто извод е достигнал и първоинсатнционния съд в обжалвания акт. Следователно постановеното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15 от 08.01.2025 г., постановено по гр. д. № 2183/2024 г. по описа на РС – Ботевград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3