Решение № 1177 от 03.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1177 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20241100902393 по описа за 2024 година

В исковата молба се твърди, че на 09.01.2024 г. около 20.00 ч. управителят на ищцовото дружество – Я.А. установил загуба на сигнал на служебния си мобилен номер и незабавно се свързал с акаунт мениджъра на „А1 България“ЕАД – И.В., в разговор с който разбрал, че СИМ-картата може да бъде подменена на следващия ден.

На 10.01.2024 г. в 9.00 ч. СИМ-картата била подменена в офис на мобилния оператор, след което сигналът бил възстановен. Управителят на ищцовото дружество бил уведомен от обслужващия го главен счетоводител, че в интервала 02:12 ч. – 08:02 ч. на 10.01.2024 г. от фирмената сметка, обслужвана от ответното „Обединена българска банка“АД /ОББ АД/ били извършени 13 броя банкови преводи на обща стойност 120 910.95 лв. без знанието и съгласието на управителя. Излагат се твърдения, че за осъществяването на трансакциите е използван токен, активиран дистанционно през нощта в комбинация с данни /имейл, телефон, ЕГН/, като същевременно не било възможно използването на физическия токен, който се намирал в заключен офис, охраняван от СОТ и жива охрана. Ищецът поддържа, че до датата на неразрешените трансакции е използвал единствено физическия токен. Уточнява, че СИМ-картата е била подменена без искане от страна на управителя чрез телефонно обаждане от лице, което се представило с имената и ЕГН на управителя, по отношение на което се установило, че не е той въз основа на анализ на аудиозаписа на разговора, предоставен от мобилния оператор. Излага твърдения, че мобилният оператор е допуснал подмяна на СИМ-картата без проверка за самоличността на обаждащия се, а банката е допуснала активиране на дигитален токен и извършване на трансакции, без да се предприемат адекватни защитни действия. Поддържа, че в резултат на действията 1 и/или бездействията си банката е допуснала неправомерно използване на служебната електронна идентификация и достъп до банковата сметка на ищеца, което е довело до финансови загуби за него. За деянието е сезирал компетентната прокуратура, като образуваното досъдебно производство се намира на начален етап. Твърди, че в същия ден, в който установил извършването на 13 трансакции в общ размер на 120 910.95 лв. от собствената си разплащателна сметка, подал заявление за оспорване на трансакции с вх. № 7250/2024 от 10.01.2024 г., с което е спазил задължението си да уведоми банката за неправомерното разпореждане със средства от банковата му сметка.

С уточняваща молба от 24.07.2025 г. ищецът допълва твърденията си, като сочи, че сумата от сметката, по която са извършените неразрешени от ищеца трансакции, е предоставена по силата на сключен с ответника Договор за Овърдрафт 12+12+12 № 105651 от 15.12.2015 г., действието на който е удължаван с подписани между страните анекси. Посочва още датите, часовете и сумите на неразрешените банкови трансакции, а именно: сума в размер на 990 лева на 10.01.2024 г. в часовия диапазон от 02:11 часа до 02:12 часа; сума в размер на 9 990,45 лева на 10.01.2024 г. в 03:03 часа; сума в размер на 9 990,50 лева на 10.01.2024 г. в 03:25 часа; сума в размер на 9 990 лева на 10.01.2024 г. в 03:28 часа; сума в размер на 9 990 лева на 10.01.2024 г. в часовия диапазон от 03:31 часа до 03:32 часа; сума в размер на 9 995 лева на 10.01.2024г. в часовия диапазон от 03:33 часа до 03:34 часа; сума в размер на 9 995 лева на 10.01.2024 г. в часовия диапазон от 03:35 часа до 03:36 часа; сума в размер на 9 995 лева на 10.01.2024 г. в 03:37 часа; сума в размер на 9 995 лева на 10.01.2024 г. в часовия диапазон от 03:39 часа до 03:40 часа; сума в размер на 9 995 лева на 10.01.2024г. в 03:42 часа; сума в размер на 9 995 лева на 10.01.2024 г. в 03:44 часа; сума в размер на 9 995 лева на 10.01.2024 г. в 04:47 часа; сума в размер на 9 995 лева на 10.01.2024 г. в часовия диапазон от 08:01 часа до 08:02 часа. Общата сума на неразрешените трансакции е 120 910,95 лева.

Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 120 910,95 лв. – стойността на 13 броя неразрешени платежни операции от 10.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 14 925,11 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 10.01.2024 г. до 28.11.2024 г. и сумата от 2 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на направените от ищеца разходи по правна защита в наказателното производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът „Обединена българска банка” АД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Излага твърдения, че в качеството си на доставчик на платежни услуги се намира в договорно правоотношение с ищеца (като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД) по силата на Договор-искане за 2 откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на юридически лица от 18.01.2011 г., Общите условия за предоставяне на платежни услуги, дебитни карти и КВС ONLINE BULGARIA на юридически лица от 15.12.2023 г. и Ръководство на потребителя.

Излага твърдения, че процедурата по активиране на софтуерен токен в КВС Online е напълно автоматизирана и изисква действия единствено от клиента като избор на телефон, въвеждане на кодове, получени чрез SMS и имейл, предварително регистрирани от самия клиент, създаване на ПИН и др. Сочи, че съответните автоматично генерирани съобщения, част от процеса по активация на софтуерен токен, били изпращани към имейл адрес, посочен от клиента в Договора-искане от 18.11.2011 г. – [email protected]. Излага твърдения, че не съществува възможност служител на банката да активира токен от името на клиента, което изключвало възможността за противоправно поведение от страна на банката.

Ответникът ОББ АД твърди, че действията по извършените трансакции били в пълно съответствие с Общите условия на банката, а именно използвани били регистрирани идентификационни данни (потребителско име, парола, токен).

Операциите били успешно оторизирани, което според договора било достатъчно доказателство за самоличността на потребителя. Твърди, че съгласно чл. 218 от Общите условия, положителна валидация на данните за достъп е достатъчна за приемане на операцията за валидна. Счита, че няма доказателства, че операцията е извършена от неоторизирано лице.

Ответникът твърди, че съгласно ОУ извършването на активни операции в КВС Online, в т.ч. и нареждания за плащания, се осъществява след задълбочено установяване на автентичността на клиента чрез една от посочените в чл. 188 от ОУ комбинации на средства за идентификация и авторизация, като по отношение на ищеца това е комбинацията от потребителско име и парола за достъп плюс еднократен оторизационен код, генериран от токен, хардуерен или софтуерен. Пояснява, че операции в KBC Online от клиенти – юридически лица, се извършват от т. нар. онлайн потребител – физическо лице, оторизирано от клиента – ЮЛ, а съгласно чл. 194 от ОУ банката предоставяла потребителско име и парола за достъп лично на всеки онлайн потребител.

Ответникът твърди, че достъпът до онлайн банкирането е получен в резултат на непредпазливост от страна на ищеца, който не е опазил в тайна идентификационните си данни (потребителско име, парола, имейл и др.).

При условията на евентуалност, в случай че бъде прието, че са настъпили твърдените от ищеца вреди, прави възражение за съпричиняването им от самия ищец, който не е осъществил необходимото за опазване на идентификационната си информация, не е предприел адекватни мерки за защита на достъпа, тоест е проявил 3 груба небрежност, което изключва или намалява отговорността на банката.

Оспорва по основание и размер иска за обезщетение за вреди в размер на сумата от 2 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образувано производство по прокурорска преписка № 280/2024 на ОП Кюстендил, като в тази връзка излага доводи, че ангажирането на адвокат е личен избор на ищеца и не представлява вреда по смисъла на закона.

Предвид изложеното, моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените разноски по делото.

Ищецът „Промишлено снабдяване” ЕООД е депозирал допълнителна искова молба, в която оспорва възраженията на ответника и поддържа вече изложеното.

Ответникът ОББ АД е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в която се поддържат твърденията, че процесните трансакции не са неразрешени.

Посочва, че ищецът е надлежно уведомен за промените в Общите условия на банката, релевантни към датата на извършените трансакции, като същите са обявени на сайта на банковата институция. Оспорва твърдението на ищеца, че хардуерен токен може да се замени със софтуерен такъв единствено с посещение до физически клон на банката.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Промишлено снабдяване” ЕООД срещу „Обединена българска банка” АД с правно основание чл. 79 ЗПУПС, чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид изложеното в становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна :

Със заявление с вх. № 7250-2024/10.01.2024 г. Я.А. – в качеството си на управител на ищцовото „Промишлено снабдяване“ООД е уведомил ОББ – клон Кюстендил за извършени на 10.01.2024 г. 14 броя преводи на обща стойност от 140 925 лв. от фирмената сметка на дружеството, която сума моли да му бъде възстановена, като се твърди, че плащането на тези суми не е потвърдено от заявителя.

С Писмо от ОББ АД в отговор по жалба с вх. № 716/11.01.2024 г. на Я.А. – управител на „Промишлено снабдяване“ООД, банката е изложила становище, че по отношение на създадените 13 броя платежни нареждания с обща сума в размер на 120 910.95 лв. на 10.01.2024 г. в периода 02.12 ч. – 08.02 ч., потвърждаването на плащанията е станало след деактивиране на използвания КБС токен и дистанционна активация на нов токен чрез използване на комбинация от предоставения от клиента телефонен номер, имейл адрес и последните две цифри от ЕГН, въз основа на което банката е изпратила СМС – код за потвърждение, който е въведен и заедно с последните две цифри от ЕГН е използван за оторизация.

4

Видно от Договор за правно обслужване от 09.06.2024 г., сключен между „Промишлено снабдяване“ЕООД и Еднолично адвокатско дружество „И. и партньори“, същият е с предмет - възлагане предоставянето на правно обслужване чрез процесуално представителство пред Прокуратурата на Р България във връзка с прокурорска преписка № 280/2024 г. по описа на ОП – Кюстендил, срещу което е договорено възнаграждение в размер на 2 500 лв., платимо по банков път. За удостоверяване извършеното плащане по договора и издадената въз основа на него фактура е представено преводно нареждане от 10.06.2024 г.

За установяване договорното правоотношение между страните по делото е представено Договор-искане за откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на юридически лица от 31.01.2011 г., подписано от страните в правоотношението - Райфайзен банк /България/ ЕАД и Промишлено снабдяване ООД.

Приложени са и Общи условия за предоставяне на платежни услуги, дебитни карти и КВС онлайн България на юридически лица, като в чл. 1 от същите се сочи, че имат за цел да информират клиентите относно предоставяните от ОББ АД платежни услуги.

Приложено е и Ръководство на потребителя на КВС Online Bulgaria.

По делото е изслушана комплексна съдебна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. От заключението по експертизата се установява, че в банката е била налична процедура по замяна на физически токен с дигитален, която на практика представлява активиране на нов токен, която процедура е описана в „Ръководство на потребителя“. Според ръководството съществуват два варианта за активиране на софтуерен токен, като при първия – активиране с ПИН плик е необходимо клиентът да посети клон на банката, а при втория – чрез СМС и имейл – активирането става изцяло електронно. В заключението по експертизата са описани два варианта за деактивиране на физически токен, а именно – ако средството за сигурност е СМС или Digipass DP250 – хардуерен токен, необходимо е клиентът да посети клон на банката и ако е налице активиран KBC Token – управлението е изцяло онлайн през банкирането.