Решение № 470 от 14.12.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. Перник, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231700500779 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.

Образувано е по жалба от „ДЛВ-СИ“ ООД, ЕИК 113561034, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Църква, ул. Кралевски път № 1, представлявано от управителя Д.С.Ц. срещу действие на частен съдебен изпълнител Е.Д., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Перник по изпълнително дело № 453/2023 г. по описа и, обективирано в постановление от 24.11.2023 г., с което е отказано намаляването на разноските в размер на 3360 лв., направени от взискателя – „АРХТЕРИКС“ ЕООД, ЕИК 203901379 за адвокатско възнаграждение и определени за заплащане от длъжника.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното постановление и се поддържа възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Сочи се, че единственото действие, извършено от пълномощника на взискателя е подаване на молба за образуване на изпълнително дело, поради което се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за 1 минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв., а не такова по чл. 10, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата наредба. Твърди се също, че образуването на изпълнително дело се е наложило, тъй като кредиторът не е посочил в исковата молба, въз основа на решението, по която е издадено изпълнителното основание, банкова сметка или друг начин за плащане. Излага се, че плащането е извършено веднага след връчване на поканата за доброволно изпълнение, в указания в нея срок.

Искането към съда е да отмени обжалваното постановление и да намали разноските за заплатеното от взискателя адвокатското възнаграждение от 3360 лв. на 200 лв.

Жалбата е връчена на насрещната страна – „Архтерикс“ ЕООД, ЕИК 203901379. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е подаден писмен отговор, с който същата е оспорена като неоснователна по съображения, посочени в отговора на молбата по чл. 248 от ГПК. В същия е изложено, че възнаграждението е определено като сбор от възнаграждение по чл. 10, т. 1 и по чл. 10, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и върху него е начислен данък върху добавената стойност. Аргументирано е, че надвишаването на минималния размер със сумата от 437.71 лв. не представлява прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Искането към съда е да остави жалбата без уважение и да присъди разноски за настоящото производство.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди приложените доказателства, намери следното:

Жалбата е подадена от длъжника в изпълнителното производство, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

От приложеното копие на изпълнително дело № 453/2023 г. по описа на ЧСИ Е.Д., рег. №***, с район на действие Окръжен съд – Перник се установява, че същото е образувано на 08.11.2023 г. по молба на „Архтерикс“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат К. П. Р., за принудително 2 изпълнение на вземането му срещу „ДЛВ - СИ“ ООД, обективирано в изпълнителен лист от 25.10.2023 г., издаден по търговско дело № 650/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, цялото в размер на 47564.10 лв. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 01.11.2023 г. между взискателя и адвокат К. П. Р. за процесуално представителство по изпълнителното дело. Адвокатското възнаграждение е уговорено в размер на 3360 лв. Отразено е, че същото е заплатено изцяло в брой.

На 13.11.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника за заплащане на сумата от общо 55168.46 лв., от които 50924.10 лв.

– суми по изпълнителния лист и 4244.36 лв. – разноски в изпълнителното производство, която му е връчена на 15.11.2023 г. На 16.11.2023 г. длъжникът е превел по сметка на ЧСИ цялата сума от 55168.46 лв., за което е представил преводно нареждане.

Видно от отбелязването върху изпълнителния лист, на 28.11.2023 г. на взискателя е преведена сумата от 47956.10 лв., а на длъжника е върната надвнесена сума от 801.37 лв.

С молба от 22.11.2023 г. длъжникът е поскал изменение на определените от ЧСИ разноски, като се намали заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.

С обжалваното постановление от 24.11.2023 г. ЧСИ е отказал да уважи молбата, като е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение е определен на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 и чл. 10, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, като същият, с начислен ДДС е 2922.29 лв.

Посочил е, че заплатеното възнаграждение надвишава минималното с 437.71 лв., което не представлява прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски за съответния вид работа.

От посочената разпоредба следва, че размерът на адвокатското възнаграждение се определя по свободно договаряне между страните. С цел гарантиране качество на правната помощ, с наредба, приета с решение на 3

Висшия адвокатски съвет, свободата на договаряне е ограничена, като са определени минимални размери на възнагражденията за отделните работи, под които страните не могат да се договарят. В закона са заложени и критериите на които трябва да отговаря размерът на възнаграждението – справедливост и обоснованост. Те ще са спазени, когато той съответства на възложената работа.

В случая адвокатското възнаграждение е уговорено за процесуално представителство по изпълнително дело за принудително събиране на парично вземане в размер на 47 564.10 лв. Минималният размер на възнаграждението за посочената дейност се определя по реда на чл. 10, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е 2227.56 лв. По изпълнителното дело е представено удостоверение от МФ, НАП, от което е видно, че считано от 26.09.2009 г. адвокат К. Р. е регистрирано по ЗДДС лице. Затова на основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. върху тази сума следва да се начисли ДДС по реда на чл. 67, ал. 1, във вр. с чл. 66, ал. 1 от ЗДДС. След начисляването му размерът на възнаграждението, под който страните не могат да договарят е 2673.07 лв.

Съдът, счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че се дължи възнаграждение само за подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. С договора за правна помощ, взискателят е възложил на адвокат Р. да го представлява по изпълнителното дело, което включва както подаването на молба за образуването му, така и извършване на всички процесуални действия до приключване на изпълнителното производство.

Независимо, че длъжникът е платил веднага след връчване на поканата за доброволно изпълнение, пълномощникът е продължил да изпълнява възложените му задължения, като на 22.11.2023 г. е подал молба с посочване на банкова сметка, по която да бъдат преведени внесените суми. Подал е и отговор по молбата на длъжника по чл. 248 от ГПК, както и по настоящата жалба. Получавал е съобщенията, адресирани до взискателя. Тези действия са в изпълнение на възложената му работа с договора за правна помощ и съдействие. Затова не е налице основание за определяне на възнаграждението по правилата на чл. 10, т. 1 от Наредбата и респективно за намаляването му до 200 лв.

4

От друга страна следва да се посочи, че с обжалваното постановление, частният съдебен изпълнител неправилно е приел, че размерът на хонорара за възложената на адвокат Р. работа представлява сбор от възнагражденията по чл. 10, т. 1 и по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Възнаграждението за образуване на изпълнително дело се дължи само, когато това е единственото възложено процесуално действие. Когато възлагането е за процесуално представителство в хода на цялото изпълнително производство, то включва и подаване на молба за образуване на такова и се дължи възнаграждение само по чл. 10, т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата .

Нормата, като обща, е приложима в изпълнителния процес на основание.

Адвокатското възнаграждение ще бъде прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако надвишава предвидения минимален размер и не е съответно на извършената работа. Предвид спецификите на процесуалното представителство, обема, вида и положените усилия за изпълнение на възложената работа се определят от фактическата и правната сложност на делото, по което то се осъществява. В настоящия случай изпълнителното производство е образувано за принудително събиране на парично вземане, като единственият посочен изпълнителен способ е запор на сумите по банкови сметки. Вземането е платено от длъжника веднага след връчване на поканата за доброволно изпълнение. В хода на изпълнителното производство не са възникнали никакви фактически затруднения. Предвид посочения от взискателя изпълнителен способ и наличието на суми по банковите сметки на длъжника, не се установява и никаква правна сложност на същото.

Затова настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение е справедливо и обосновано до минимално предвидения размер за извършената работа, а именно 2673.07 лв. Заплатеното от взискателя такова в размер на 3360 лв. се явява прекомерно.

Предвид изложеното обжалваното постановление на частен съдебен изпълнител Е.Д. следва да се отмени и да се намали размерът на заплатеното 5 от взискателя адвокатско възнаграждение до 2673.07 лв.

Взискателят е поискал присъждане на разноски за настоящото производство. Съдът намира, че такива не му се дължат, тъй като не са представени доказателства за извършването им.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 24.11.2023 г. на частен съдебен изпълнител Е.Д., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Перник по изпълнително дело № 453/2023 г. по описа и, с което е отказано намаляването на разноските в размер на 3360 лв., направени от взискателя – „АРХТЕРИКС“ ЕООД, ЕИК 203901379 за адвокатско възнаграждение и определени за заплащане от длъжника – „ДЛВ - СИ“ ООД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 453/2023 г. по описа на ЧСИ Е.Д., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Перник, дължими от длъжника „ДЛВ-СИ“ ООД, ЕИК 113561034, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Църква, ул. Кралевски път № 1 на взискателя - „АРХТЕРИКС“ ЕООД, ЕИК 203901379, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Белите брези, ул. Кюстендил № 23, ет. 1 за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.11.2023 г. от 3360 лв. на 2673.07 лв./две хиляди шестстотин седемдесет и три лева и седем стотинки/.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6