Решение № 1282 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1282 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100508532 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 4768/19.03.2025 г., постановено по гр.д. № 49589/2023 г. на Софийски районен съд, 159 състав, съдът е осъдил Д. Т. Г., ЕГН **********, да заплати на А. В. С., ЕГН **********, следните суми: сумата от 15 000 лева, представляващи платена цена по развален Договор за покупко-продажба на МПС от 08.07.2022 г. на лек автомобил марка „Мазда”, модел „3”, рег. № ****, рама № JMZBM642611311353, двигател № SH30574781, цвят: черен, сумата от 68,20 лева, представляващи заплатена на 03.12.2022 г. трета вноска по Застрахователна полица № BG/22/122000681853/04.03.2022 г. по застраховка „гражданска отговорност”, сумата от 458,48 лева, представляващи заплатени за периода 07.09.2022 г. – 09.11.2022 г. суми по Застрахователна полица за застраховка „Каско на МПС” № 0306Х0710777/08.03.2022 г., както и сумата от 97 лева, представляващи разходи за заплатен годишен винетен стикер за периода 16.07.2022 г. – 15.07.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на исковата молба – 16.03.2023 г., до окончателното изплащане.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Д. Т. Г.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно.

Поддържа се, че СРС е уважил предявените искове, без да обсъди възражението на ответника, че А. В. С. е придобил собствеността върху процесната вещ на основание чл. 78 ЗС, поради което не може да предявява иск с правно основание чл. 189 ЗЗД с твърдения, че собственик на вещта е трето лице. Поддържа се, че в случая собствеността е прехвърлена с възмездна сделка, при спазване на нотариалната форма, от добросъвестен продавач, като е спазена и процедурата по регистрация пред КАТ.

1

Твърди се, че придобиването на собствеността чрез първичния способ, уреден в чл. 78 ЗС, изключва възможността трети лица да имат права върху процесната вещ и затова ищецът не може да се брани с иск по чл. 189 ЗЗД, а само с такъв по чл. 197 ЗЗД.

Твърди се, че незаконосъобразно съдът е оставил без уважение възражението за прихващане на цената за ползване на автомобила с продажната цена. Твърди се, че при разваляне на договора за покупко-продажба с обратно действие се дължи от ищеца възнаграждение за това, че се е обогатил за сметка на ответника чрез ползването на автомобила. Твърди се, че Шенгенската информационна система и упражняването на правомощия по нея е свързано с изземване и връщане на вещи за целите на разследване в държавни членки на ЕС, като по-нататъшното разпореждане с предадената вещ е съгласно правото на държавата, заявител на сигнала. Поддържа се, че съдът не е съобразил, че искът за разноски за заплатени застрахователни премии и винетен стикер касаят разходи, заплатени за периода, през който ищецът е използвал автомобила и се е ползвал от заплатените услуги. Сочи се, че застрахованото лице може да прекрати предсрочно договора за застраховка и да получи обратно част от застрахователната премия, съответстваща на периода, през който застрахователят не носи застрахователното покритие. В тази връзка се поддържа, че имуществените вреди не биха настъпили при полагане на дължимата грижа на добрия стопанин и не следва да се възлагат в тежест на ответника. Предвид изложеното се моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок не е постъпил отговор на жалбата от А. В. С.. В становище, изпратено преди приключване на съдебното заседание пред въззивния съд, А. В. С. поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в установените за това срокове, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за покупко-продажба от 01.03.2022 г., по силата на който Д. Т. Г. е закупил от Р.В.И. лек автомобил „Мазда 3”, рама № JMZBM642611311353, за сумата от 1500 евро. По делото нито се твърди, нито се установява от самия договор същият да е сключен извън пределите на Република България.

Не се спори и се установява от писмените доказателства по делото, че на 08.07.2022 г. Д. Т. Г. и А. В. С. са сключили договор за покупко-продажба, по силата на който А. В. С. е закупил лек автомобил „Мазда 3“, рег. № ****, рама № JMZBM642611311353, двигател № SH0574781, цвят: черен металик. Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите на продавача и купувача.

Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че на 08.07.2022 г. А. В. С. е превел на Д. Т. Г. сумата от 15 000 лева с основание „покупка на автомобил“. В съдебно заседание от 09.03.2025 г. процесуалният представител на Д. Т.

Г. е признал, че цената по сключения с А. В. С. договор е именно 15 000 лева.

2

По делото е представено свидетелство за регистрация № 011953469/12.07.2022 г., част I, на лек автомобил „Мазда 3“, рег. № ****, рама № JMZBM642611311353, с първоначална регистрация 22.12.2015 г. Като собственик в свидетелството е посочен А. В. С..

По делото са постъпили книжа от административна преписка по чл. 84 ЗМВР от 30.12.2022 г. по описа на ГПУ Видин. От същата се установява, че за лек автомобил „Мазда”, рама JMZBM642611311353, е вписан от Федерална република Германия сигнал с рег. № DE S062224901241000002 в системата ШИС. Сигналът е вписан в категория „открадната, незаконно присвоена, изгубена вещ”.

От експертна справка от 31.12.2022 г. е видно, че по рамата на лек автомобил „Мазда 3”, с българска регистрация ****, не се установяват видими интервенции.

Органите на МВР са изискали от Федерална република Германия допълнителна информация за валидността на вписания сигнал в системата ШИС. Видно от писмо с изх. № В-158/04.01.2023 г. е получено изявление от Бюро „СИРЕНЕ”-Германия, с което се информира, че според немските национални бази данни лек автомобил „Мазда”, рег. № JMZBM642611311353, се издирва във връзка с престъпление от 08.06.2022 г. – противозаконно отнемане, като собственик на автомобила е „Банк Дойчес Крафтфарцойггевербе” ГмбХ.

На 11.01.2023 г. „Банк Дойчес Крафтфарцойггевербе” ГмбХ е поискало чрез пълномощника си „Плам” ЕООД връщането на лек автомобил „Мазда”, рама № JMZBM642611311353. Към молбата е представено писмо от 08.06.2022 г. от „Банк Дойчес Крафтфарцойггевербе” ГмбХ до Р.И. с изявление за обявяване на договор за кредит за предсрочно изискуем и искане за връщане на предоставен лек автомобил за ползване.

По административната преписка на МВР е представено също така свидетелство за регистрация на лек автомобил, част II, издадено от Федерална република Германия за лек автомобил „Мазда”, рама № JMZBM642611311353, с първоначална регистрация от 22.12.2015 г. В съответствие с унифицираните изисквания за свидетелствата за регистрация на превозни средства, въведени с Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства, под код С.3.1 като лице имащо право да ползва автомобила, без да е собственик, е посочен Р.И.. В свидетелството за регистрация е отбелязано под код С.4, че същото не е равносилно на право на собственост върху автомобила.

От Протокол за доброволно предаване на вещ по чл. 84, ал. 2 ЗМВР от 30.12.2022 г. се установява, че А. В. С. е предал доброволно на органите на МВР лек автомобил, „Мазда 3“, рег. № ****, рама № JMZBM642611311353, ведно със свидетелство за регистрация на МПС, част II с рег. № 011953469, и 1 бр. ключ за отключване и стартиране на МПС.

С Протокол от 22.02.2023 г. органите на МВР са върнали на „Банк Дойчес Крафтфарцойггевербе” ГмбХ, по чието искане е вписан сигнал в системата ШИС, лек автомобил „Мазда 3”, рама № JMZBM642611311353, без регистрационен номер, ведно с 1 бр. контактен ключ.

С Протокол от 22.02.2023 г. органите на МВР са върнали на А. В. С. 1 бр. свидетелство за регистрация, част II, за лек автомобил „Мазда 3“, рама № JMZBM642611311353, както и 2 бр. регистрационни табели с номер ****.

По делото не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства, че А. В. С. е заплатил на 07.09.2022 г. трета вноска от застрахователната премия по договор за застраховка „Каско” за лак автомобил „Мазда 3“, рама № JMZBM642611311353, рег. № ****, в размер на 229,28 лева.

3

На 09.11.2020 г. е заплатена сумата от 229,24 лева за погасяване на четвъртата вноска от премията по договора за застраховка „Каско на МПС”.

От фискален бон от 16.07.2022 г. е видно, че е заплатена сумата от 97 лева за закупуване на годишен винетен стикер за периода 16.07.2022 г. – 15.07.2023 г. за лек автомобил с рег. № ****.

Не е спорно между страните, че с квитанция от 05.09.2022 г. е заплатена трета вноска от застрахователната премия по договор за застраховка „гражданска отговорност ” за процесния лек автомобил в размер на 68,20 лева с вкл. данък върху застрахователната премия.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

СРС е сезиран иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 189, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 15 000 лева, кумулативно съединен с иск и с правно основание чл. 189, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за сумата от 623,68 лева, от които 68,20 лева за заплатена застрахователна премия по застраховка „гражданска отговорност”, 458,48 лева за заплатена застрахователна премия по застраховка „Каско на МПС” и 97 лева за заплатен годишен винетен стикер.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност съдът приема следното:

По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 189, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Във въззивната жалба се излагат съображения, че А. В. С. и Д. Т. Г. са придобили процесния лек автомобил въз основа на оригинерното придобивно основание по чл. 78 ЗС. Тези доводи не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 78, ал.

1 ЗС лицето, което добросъвестно е придобило по възмезден начин владението върху движима вещ на годно правно основание, става неин собственик, въпреки че вещта е придобита от несобственик. Тази разпоредба обаче не е приложима за движими вещи, за които е предвидено сделката по прехвърляне да се извършва в нотариална форма или с нотариална заверка на подписа. По арг. от чл. 144, ал. 2 ЗДвП регистрираните в страната леки автомобили се прехвърлят с писмен договор с нотариална заверка на подписа и поради това същите са изключени от приложното поле на оригинерното придобивно основание, предвидено в чл. 78, ал. 1 ЗС. Към момента на сключване на договора за покупко-продажба между А. В. С. и Д. Т. Г. процесният лек автомобил вече е бил регистриран в Република България под рег. № ****. Поради това А. В. С. не е могъл да придобие собствеността върху процесния лек автомобил по реда на чл. 78, ал. 1 ЗС.

Към датата, на която Д. Т. Г. е закупил процесния лек автомобил, последният не е бил регистриран в Република България. От друга страна, по арг. от чл. 78, ал. 2 ЗС собствениците на вещи, които са предмет на кражба или грабеж (т.нар. „престъпни отнемания”), както и на вещи, които са изгубени, могат да ги ревандикират в тригодишен срок. Тоест, ако се касае за вещ, предмет на посочените престъпления, или вещ, която е изгубена, купувачът не може да придобие правото на собственост с получаване на владението въз основа на възмездно придобивно основание, дори и да е бил добросъвестен към този момент. Това ограничение цели да гарантира правата на действителния собственик и е реципирано в българското законодателство от разпоредбата на чл. 935 от Германския граждански законник – вж. Д.С., „Придобивният способ по чл. 78 ЗС”, изд. „Сиела”, 2016 г., стр. 439, както и Д. Н., „Добросъвестността във вещното право – сравнителноправни бележки”.