Определение № 1569 от 11.11.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1569 гр. София, 11.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В. В. А. като разгледа докладваното от В. В. А. Частно наказателно дело № 20211110214535 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. НПК.

Образувано е по жалба на К. В. Г. и Б. Б. П. против постановление на прокурор при СРП от 31.08.2021г. /деловодно изведено на 01.09.2021г./, с което на основание чл.

243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 1510/2020г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 28390/2020г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 183 ал. 1 НК.

Постановлението за прекратяване се обжалва като незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Претендира се неговата отмяна.

СЪДЪТ, като взе предвид материалите по делото и доводите в жалбата, намери следното:

Депозираната жалба е подадена от лица, които разполагат с активна процесуална легитимация да атакуват постановлението, с което се прекратява наказателното производство. Жалбоподателят Б.Б. П. е пострадал от деянието, предмет на воденото наказателно производство, доколкото в негова полза е присъдена издръжката, и е сред лицата, които са легитимирани да инициират съдебен контрол на постановлението за прекратяване. От деянието, за което е водено наказателното производство, пострадала е и Д. Б. П.а, родена на 01.09.2009г., т.е. малолетна към датата на подаване на жалбата, поради което и вместо нея и от нейно име правни действия извършва родителят й – нейната майка К.Г. като нейн законен представител.

Жалбата следва да се приеме и за подадена в срока по чл. 243 ал. 4 НПК. С разпореждане от 22.10.2021г. е изискано представяне на доказателства за датата на връчване на обжалваното постановление. Представена е разписка, видно от която К.Г. е получила препис от постановлението на 08.10.2021г. Жалбата е подадена на 14.10.2021г., т.е. в рамките на преклузивния 7 – дневен срок. Не са представени доказателства за датата на връчване на постановлението на Б.П., като в представена разписка не е отбелязано постановлението да му е връчено чрез неговата майка по реда на чл. 180 ал. 2 НПК със задължение да предаде. Предвид липсата на доказателства за датата, на която постановлението е връчено на Б.П., съдът намира, че и депозираната от него жалба следва да се счете за подадена в срок.

Разгледана по същество, депозираната жалба е основателна.

Досъдебно производство № 1510/2020г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр. пр. № 1

28390/2020г. по описа на СРП е образувано с постановление на прокурор при СРП от 25.09.2020г. и се води за това, че в гр. София, след като е осъден с решение по гражданско дело № 55659/2015г. по описа на СРС, 139 състав, влязло в сила на 29.09.2015г., да издържа свои низходящи – син Б.Б. П. за периода от 01.01.2019г. до 25.10.2019г. и малолетна дъщеря Д. Б. П.а за периода от 01.01.2019г. до 06.07.2020г., да заплаща месечна издръжка в размер на 100, 00 /сто/ лева за всяко дете или общо 200, 00 /двеста/ лева за двете деца чрез тяхната майка и законен представител К. В. Г., съзнателно не е изпълнено посоченото задължение в размер на повече от две месечни вноски – престъпление по чл. 183 ал. 1 НК.

По досъдебното производство няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.

В хода на досъдебното производство са разпитани свидетелите К.Г., Б. Б. П., Б. Д.

П., Е. Д. П.а, събрани са писмени доказателства, изготвени са заключения на СМЕ, СИЕ и КСППЕ.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел, че се установява, че Б. Д. П. формално е осъществил признаците от състава на престъплението по чл.

183 ал. 1 НК, но обществената опасност на деянието е явно незначителна, поради което и то не е престъпно.

Съдът намира, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е издадено при нарушения на процесуалните правила, допуснати при събирането и проверката на доказателствата и изграждането на фактическите изводи на прокурора.

Представителят на държавното обвинение е направил фактологически изводи, които не съответства на събраните доказателства, като неправилно е интерпретирал част от тях.

Нарушения са допуснати и при оценката на доказателствата, като прокурорът е игнорирал част от събраните доказателства, други е ценил не съобразно действителния им смисъл и съдържание и е пренебрегнал налични противоречия между отделните доказателствени източници, като безкритично е възприел едни доказателства и без особени мотиви е пренебрегнал други.

Съдът намира, че въз основа на събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Свидетелката К.Г. и свидетелят Б. Д. П. сключили граждански брак на 20.05.2001г.

През време на брака се родили двете им деца – свидетелят Б. Б. П., роден на 25.10.2001г., и Д. Б. П.а, родена на 01.09.2009г. По време на брака семейството обитавало жилище в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 917, вх. Г, ап. 85. С решение № III – 139-36/29.09.2015г. по гражданско дело № 55659/2015г. на СРС, I I I ГО, 139 състав, влязло в сила на 29.09.2015г., бракът между свидетелката К.Г. и свидетелят Б. Д. П. бил прекратен поради взаимно съгласие. Със същото решение било утвърдено постигнатото между двамата споразумение по чл. 51 СК, съгласно което родителските права по отношение на децата Б. Б. П. и Д. Б. П.а били предоставени на майката – свидетелката К. В. Г.. На свидетеля Б. Д. П. бил определен режим на лични отношения с децата, като бащата бил осъден и да заплаща месечна издръжка в размер на по 100, 00 /сто/ лева за всяко от двете деца, считано от влизане в сила на решението до настъпване на причини, водещи до нейното изменение или прекратяване.

Свидетелката Г. и свидетелят Б. Д. П. били уведомени за решението на съда.

Към 2017г. на свидетеля Б. Д. П. била постановена диагноза психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, вредна употреба.

До месец януари 2019г. свидетелят Б. Д. П. заплащал дължимата издръжка на двете деца, като предавал парични средства на ръка на свидетелката Г. и той и свидетелката Е. П.а – негова майка, превеждали парични средства за издръжка чрез Изипей. През този период свидетелят Б.П. се намирал в трудово правоотношение със „С.“ ООД.

На 10.01.2019г. по време на работа свидетелят Б. Д. П. претърпял инцидент, при 2 който получил изгаряне на площ 7 % от общата телесна повърхност от първа, втора и трета степен в областта на лицето, двете ръце и лява предмишница. Б. Д. П. постъпил на лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на 11.01.2019г. и бил изписан на 14.01.2019г.

На 12.01.2019г. и на 28.01.2019г. свидетелката Е. П.а превела суми в размер на по 200, 00 лева на свидетелката К.Г..

На 22.11.2019г. и на 16.01.2020г. свидетелката Е. П.а превела на свидетелката К.Г. суми с основание „издръжка“, както следва: на 22.11.2019г. – 200, 00 лева и на 16.01.2020г. – 100, 00 лева.

В периода от 08.08.2019г. до 25.03.2020г. свидетелят Б. Д. П. на няколко пъти започвал работа, но трудовото му правоотношение било прекратявано.

В хода на досъдебното производство е назначена СМЕ, според която описаните степени на изгаряне при свидетеля Б. Д. П. са от повърхностни /първа степен/ до такива, ангажиращи кожата в цялата й дебелина (трета степен), като към 17.05.2021г. при П. са установени повърхностни ръбци в областта на двете ръце и китковите стави по гръбната им повърхност. Същите няма данни да засягат основните функции на горния крайник и да затрудняват работния процес при П..Установени са свободни движение на ръцете и пръстите, запазена хватателна функция и сила на стискане.

Изготвена е и КСППЕ, според чието заключение свидетелят Б. Д. П. е психично здрав, като при него е налице вредна употреба на алкохол с реални рискове от формиране на болестна зависимост.

Съгласно заключение на СИЕ общият брой на дължимите месечни вноски по издръжките на Б.Б. П. за периода от 01.01.2019г. до 25.10.2019г. е 9 месечни вноски по 100, 00 лева и една месечна вноска в размер на 80, 50 лева или общо 980, 50 лева.

Общият брой на дължимите месечни вноски по издръжките на Д. Б. П.а за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2020г. е 18 месечни вноски по 100, 00 лева или общо 1 800, 00 лева. Общият брой на дължимите месечни вноски по издръжките на двете деца е 2780, 50 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че изводът на прокурора, че деянието не е престъпно, тъй като обществената му опасност е явно незначителна, не почива на правилно приложение на материалния закон и е изграден при допуснати нарушения при оценката на доказателствата. За да достигне до извода за незначителна обществена опасност на деянието, обвинителят е отдал необосновано превес на едни доказателства, като е игнорирал други.

Нормата на чл. 9 ал. 2 НК визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно: деянието въобще не е общественоопасно или разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като "малозначително".

Преценката кога деянието е малозначително има комплексен характер и следва да се основава на характера на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат, тежестта на конкретното деяние с оглед възможността, която то създава за определено засягане на този обект, възможните и настъпили вредни последици. За преценката за малозначителност на деянието от значение са и данните за личността на дееца.

В настоящия случай в атакуваното постановление прокурорът е пренебрегнал и по никакъв начин не е обсъдил обстоятелството, че се касае за неизплащане на издръжка на две лица. Неплащането на издръжката на всяко от двете лица е засегнало обществените отношения, свързани с материалното осигуряване на тяхното отглеждане. Доколкото с неплащането на издръжката са засегнати две лица, съдът счита, че не може да се приеме, че обществените отношения, защитими от разпоредбата на чл. 183 ал. 1 НК, са засегнати в „една твърде незначителна степен“.

3

На следващо място прокурорът е посочил като аргумент за извода си за малозначителност на деянието, че общият размер на дължимата издръжка не изпълва признака „големи размери“. Разпоредбата на чл. 183 ал. 1 НК обаче не предвижда, за да е съставомерно деянието, неплатената издръжка да е в „големи размери“. Вместо това признак от състава на престъплението е да не са заплатени две или повече вноски. В настоящия случай и по отношение на двете деца броят на незаплатените вноски на задължението за издръжка надвишава минимално необходимите две вноски за съставомерността на деянието – по отношение на Б. Б. П. не са заплатени девет месечни вноски, а по отношение на Диляна П.а – 31 вноски /очевидно в постановлението за прекратяване са обсъждани незаплатените вноски до датата на прокурорския акт/. При минимално необходими две незаплатени месечни вноски, изводът на прокурора, че при 31 незаплатени месечни вноски /при това само по отношение на едното дете/ отношенията, защитими от разпоредбата на чл. 183 ал. 1 НК, са засегнати в незначителна степен, е в явно противоречие с материалния закон.

Следва да се посочи и че по отношение на Б. Б. П. броят на незаплатените вноски е само девет не поради това, че баща му е започнал да изпълнява задължението си за плащане на издръжка, а поради това, че Б.Б. П. е навършил пълнолетие.

За да приеме явна незначителна степен на обществена опасност на деянието, прокурорът се е спрял и на личността на свидетелят Б. Д. П., но данните за неговата личност е интерпретирал едностранчиво, като необосновано е отдал превес на значението на едни доказателствени източници пред други, които е игнорирал или не е преценил според действителното им съдържание. В постановлението не е обсъдено заключението на СМЕ, според което след претърпения инцидент през месец януари 2019г. на свидетеля Б. Д. П. са причинени изгаряния, които обаче не засягат основните функции на горния крайник и не затрудняват работния процес при П., т.е. за същия е напълно възможно да започне работа и да реализира трудови доходи, с част от които да изпълнява задължението си да заплаща издръжка на децата си. В атакуваното постановление не е обсъдено и заключението на КСППЕ, според което Б. Д. П. е психично здрав, като при него се констатира вредна употреба на алкохол. Въпреки заключението на КСППЕ, че П. е психично здрав, прокурорът е приел, че именно поради влошеното си психично състояние Б.П. не успява да започне работа.