Определение № 2578 от 03.06.2026, Административен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2578

Стара Загора, 03.06.2026 г.

Административният съд - Стара Загора - III състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

ИРЕНА ЯНКОВА като разгледа докладваното от съдията Ирена Янкова административно дело № 570/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 60, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 155, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/.

Образувано по жалба на Г. Т. Т. против разпореденото предварително изпълнение, на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, на Решение с УРИ № 82453 от 10.03.2025 година, издадено от началника на Второ районно управление –Стара Загора при ОД на МВР [населено място].

В жалбата се сочи, че с посоченото решение органът е постановил следното: 1. Отнема Разрешение ООБ№20230897788, валидно до 10.08.2028 година 2. РАЗПОРЕЖДА предварително изпълнение на решението, на основание чл. 60, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс. Жалбоподателят сочи в жалбата, че за да издаде цитираното решение, административният орган приел за установено, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, а именно ,че Т. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 8245ЗМ-838/2024 година по описа на ВтороРУ –Стара Загора .

В така подадената жалба е направено и особено искане за спиране предварителното изпълнение на Решение с УРИ № 82453 от 10.03.2025 година, издадено от началника на Второ районно управление –Стара Загора при ОД на МВР [населено място]

Жалбата е била подадена директно до съда

След като се запозна с така подадената жалба и прецени приложените към нея писмени доказателства, след преценка на направеното искане за спиране, констатира следното:

Това искане е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна – адресат на Решение с УРИ № 82453 от 10.03.2025 година, издадено от началника на Второ районно управление –Стара Загора при ОД на МВР [населено място] като освен това е подадена в срок по силата на чл. 60,ал. 7 от АПК

Предвид това, така подадената жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира, че разгледана по съществото, жалбата против разпореденото предварително изпълнение, на основание чл. 60, ал. 1 от АПК, на Решение с УРИ № 82453 от 10.03.2025 година, издадено от началника на Второ районно управление –Стара Загора при ОД на МВР [населено място] се явява неоснователна, по следните фактически и правни съображения:

В съответствие с нормата на чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ, полицейските органи на МВР при осъществяването на контролните си функции имат право да отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Отнемането на издадените разрешения (действие различно от отказа за подновяване на вече издадено такова) се извършва по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от същия закон. Спрямо актовете за отнемане на разрешителните, какъвто е и Решение с УРИ № 82453 от 10.03.2025 година, издадено от началника на Второ районно управление –Стара Загора при ОД на МВР [населено място], е допуснато, по закон, предварително изпълнение по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗОБВВПИ, което се простира и по отношение на изземването на огнестрелните оръжия и боеприпаси, като цитираната норма гласи, че "Решението по ал. 1/ т. е. за отнемане на издадени разрешения по реда на ЗОБВВПИ/, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението му. ". Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия или при прекратяване на разрешението поради прекратяване на дейността на лицето, органите по чл. 152 изземват с протокол по образец взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето, като иззетите вещи се съхраняват съгласно изискванията на чл. 74, съответно чл. 98, ал. 1 - 3.

При това положение се налага извода, че в конкретната хипотеза е налице допуснато предварително изпълнение по силата на закона, следователно, законодателят е преценил, че в тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита ще се осигури с незабавното изпълнение на акта, т. е. когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК, но същевременно, презумпцията по чл. 155, ал. 2 от ЗОБВВПИ за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Така, при положение, че в случая е налице хипотезата на допуснато предварително изпълнение по силата на закона, то приложимия ред за спирането му е този по чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК.

Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на съдебното решение, по искане на жалбодателя, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре от съда само при наличието на нови обстоятелства. При тези предпоставки и условия, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да се спре и допуснатото по силата на отделен закон предварително изпълнение на акта, съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК. Ето защо, в това производство жалбоподателят следва да докаже наличието на реална и обективна опасност лично за него да настъпят вредни последици, които са значителни по своя размер или трудно поправими, като по своето естество и характер, те трябва да са противопоставими на правата и интересът, които законът охранява. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ решения, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 155, ал. 2 от ЗОБВВПИ, се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, на актове по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, каквото е и процесното решение, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, респективно - следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

Както бе отбелязано и по-горе, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Доколкото настоящото решение е издадено на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, то безспорно случаят попада под хипотезата на чл. 155, ал. 2 от ЗОБВВПИ, т. е. по закон е допуснато предварително изпълнение на решението за отнемане на разрешението за носене и съхранение на оръжие и боеприпаси. Това е единственият правнорелевантен факт, който има значение за преценката относно законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение. Отделен въпрос, че при тази законодателна уредба е било напълно излишно в диспозитива на решението да се вписва, че се разпорежда предварително изпълнение на същото, на основание чл. 60, ал. 1 от АПК,.

Отново следва да се отбележи, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, т. е. предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК са презюмирани от законодателя и е в тежест на адресата на акта да докаже настъпването на неблагоприятни последици от същото. Молителят в случая не е установил възможност за причиняване на реални значителни и/или трудно поправими вреди от изпълнението на оспореното решение, като следва да се посочи, че в жалбата не е посочена и обоснована каквато и да е значителна или трудно поправима вреда, която ще настъпи в резултат на допуснатото предварително изпълнение на решението, а дори не се твърди и вероятност за настъпването на такава значителна или трудно поправима вреда, като при това положение е ясно, че не са ангажирани и никакви доказателства в тази насока. Релевираните от молителя доводи за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение касаят въпроси, по които съдът може да се произнесе с окончателен съдебен акт, при отделно оспорване на самото решение, в отделно съдебно производство, поради което и изложените в молбата твърдения не могат да съставлява основание за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на това решение.

В този смисъл и предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице обстоятелства от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 от АПК, които да обосноват извод за необходимост от спиране предварителното изпълнение на акта, поради което същото следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Така, мотивиран от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Административният съд- Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. Т. Т. съдържаща искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Решение с УРИ № 82453 от 10.03.2025 година, издадено от началника на Второ районно управление –Стара Загора при ОД на МВР [населено място], КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Препис от настоящото определение, на основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137, ал. 1 от АПК, да се изпрати или връчи незабавно на страните.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или връчването му.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�