Определение № 308 от 19.08.2021, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Разград , 19.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Лазар Й. Мичев

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20213300500216 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Зейнула Кад ир Н., ЕГН **********, с адрес обл. Разград, общ. Разград, с. Недоклан, ул. Искър № 2, чрез пълномощника адвокат Ирена Георгиева Джаджарова от САК срещу определение № 515 от 23.06.2021г. по гражданско дело № 20213330100720 по описа за 2021 година на Районен съд – Разград, в ЧАСТТА с която производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска по чл.

439 ГПК.

В частта, с която е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение на иска по чл. 439 ГПК, определението е влязло в сила като необжалвано.

Частният жалбоподател сочи, че в обжалваната част определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли в тази част да бъде отменено. Сочи, че предявения иск по чл. 439 ГПК е допустим, тъй като се основава на факта на изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Изрично подчертава, че в исковата молба ищцата се е позавала на погасителна давност, която давност е започнала да тече след влизането в сила на заповедта за изпълнение. Излага подробни съображения.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, насрещната страна – „Топлофикация – Разград“ АД, чрез пълномощника си юрисконслут Дарина Цанкова, депозира отговор. Намира частната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Ето защо, моли същата да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения.

1

Като постави на разглеждане частната жалба, съдът установи следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.

275, ал.1 ГПК, изхожда от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Гражданско дело № 20213330100720 по описа за 2021 година на Районен съд – Разград е образувано по повод искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск на основание чл. 439 ГПК от настоящия частен жалбоподател З. К. Н. срещу „Топлофикация - Разград” АД.

С него се настоява да се признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи като погасени по давност следните суми: сумата в размер на 5885,18 лева - главница за неплатена топлинна енергия за периода 31.01.2008г. - 16.07.2012г., както и сумата в размер на 3839,70 лева мораторна лихва за забава от 03.03.2008г. до 16.11.2016г., за които въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издаден изпълнителен лист от 26.04.2017г. по ч. гр. д. № 2248/2016г. по описа на РС Разград, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20179120400544 по описа на ЧСИ Георги Стоянов, рег. № 912, с район на действие – Окръжен съд - Разград. В исковата молба ищцата изрично сочи, че срещу заповедта по чл. 410 ГПК въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист не е подавано възражение по чл. 414 ГПК. Твърди, че вземанията на ответника са погасени по давност към настоящия момент.

Погасителната давност била изтекла, о щ е преди влизането в сила на заповедта за изпълнение, а на следващо място, счита че погасителната давност по отношения на процесните вземания е изтекла отново, считано от датата на образуване на изпълнителното дело до датата на подаване на настоящата искова молба. Твърди, че на 03.09.2020г. вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност. Излага подробни съображения.

За да по постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд прел, че процесния отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, е недопустим, тъй като се основава на възражение за погасителна давност, изтекла преди влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК / още преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК/.

Становището на първоинстанционния съд, за недопустимост на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, който се основава на възражение за погасителна давност, изтекла преди влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е правилно. В този смисъл е и цитираната практика в Определение № 60637 от 22.07.2021 г. на ВКС по гр. д.

№ 1112/2021 г., III г. о., ГК.

2

Ето защо, обжалваното определение следва да се потвърди в частта, с която производството по отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, който се основават на възражение за погасителна давност, изтекла преди влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Следва обаче да се изтъкне, че ищ цата основава възраженията си за погасителна давност изтекла и след влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК. Дори в мотивите на обжалвания акт, на стр. 3, първоинстанционният съд изрично е докладвал твърденията на ищцата /цитирам/: „На следващо място, счита че погасителната давност по отношение на вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист е изтекла отново, считано от датата на образуване на изпълнителното дело № 20179120400544 на ЧСИ Георги Стоянов до датата на подаване на настоящата искова молба“.

Така ищцата се позовава на погасяване на вземането не само въз основа на изтекла погасителна давност към датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Тя се позовава и на погасителна давност, изтекла и след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищцата се позовава на нови обстоятелства настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение, т.е. след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК, поради което в тази им част предявения иск по чл. 439 ГПК е допустим.

Ето защо, обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която производството по отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, който се основава на възражение за погасителна давност, изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК до подаването на исковата молба. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 515 от 23.06.2021г. по гр.д. № гражданско дело № 20213330100720 по описа за 2021 година на Районен съд – Разград, в ЧАСТТА, с която производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска по чл. 439 ГПК, относно изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 2248/2016г. по описа на РС – Разград.

ВРЪЩА делото на съдопроизводствените действия. същия

3 съд за продължаване на

ПОТВЪРЖДАВА определение № 515 от 23.06.2021г. по гр.д. № гражданско дело № 20213330100720 по описа за 2021 година на Районен съд – Разград, в ЧАСТТА, с която производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска по чл. 439 ГПК, относно изтекла погасителна давност преди влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 2248/2016г. по описа на РС – Разград.

В частта, с която е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение на иска по чл. 439 ГПК, определението е влязло в сила като необжалвано.

Препис от определението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

В частта, с която се потвърждава първоинстанционното определение, настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му, на осн. чл. 274, ал.3 ГПК.

В останалата му част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4