Определение № 5687 от 05.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5687 гр. София, 05.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско дело № 20231110126092 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на С.В. АД за изменение на определение № 42298 от 24.11.2023г. по гр. дело № 26092 по описа за 2023г. на Софийски районен съд.

Молбата е обоснована с доводи, че адвокатското възнаграждение на адвоката на длъжниците е прекомерно.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК длъжниците не са подали отговор на молбата и не са изразили становище.

Съдът, като обсъди доводите в молбата и като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, поради следните правни съображения:

От представените договори за правна защита и съдействие от 17.08.2023г. се установява, съответно, че между Д. А. М. и С. А. М., и адв. П. Д. е сключен договор за правна защита и съдействие, като страните са уговорили възнаграждението за процесуално представителство да бъде в размер на 900 лева.

Длъжниците са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. С определение № 42298 от 24.11.2023г. издадената заповед за изпълнение на парично задължение е обезсилена.

Съдът намира, че в заповедното производство се дължат разноски на длъжника. Относно размера на същото, следва да се посочи, че съобразно решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C- 428/ 16: „че определянето на минимални размери за адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главните производства, възпрепятствайки другите доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под тези минимални размери, е равнозначно 1 на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C-184/13—C-187/13, C-194/13, C-195/13 и C208/13, EU:C:2014:2147, т. 43) член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат— под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката— да договорят възнаграждение в по- нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“. Тоест, националният съд не е обвързано от предвиденото в НМРАВ. Този извод на съда е основан на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – вж.

Решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-173/09, т. 29.

С решение от 25.01.2024г. по С- 438/ 22 Съдът е приел, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.

2

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.

Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с идентични доводи от правна страна.

Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на заповедното производство не е висока, а от друга, че работата на адвоката не се изчерпва с техническата дейност по попълване и подаване на възражението, а и с преценка на правния спор и необходимостта от подаване на възражение (т.е. адвокатът извършва и преценката относно основателността на възражението, доколкото при липсата на такава преценка и при образуване на производство по чл. 422 ГПК, клиентът му би отговарял за разноски в много по- висок размер от тези в заповедното, като би се натрупала и допълнителна лихва), счита, че възнаграждение в размер на 50 лева напълно съответства на правната и фактическа сложност на делото и на осъществената защита. В случая следва да се отбележи, че в случая защитата на двамата длъжници се осъществява при общи факти за двамата.

С оглед изложеното, договореното възнаграждение в размер на 900 лева се явява прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде намалено на 50 лева.

Мотивиран от изложеното. съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 42298/ 24.11.2023г. по ч.гр. дело № 26092 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 170 състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ осъждането на С.В. АД, с ЕИК ///// да плати на Д. А. М., с ЕГН ********** и С. А. М., с ЕГН **********, разноските, направени в производството по ч.гр. дело № 26092/ 2023г. по описа 3 на Софийски районен съд, 170 състав, над сумата 50 лева (петдесет лева) до сумата 900 лева (деветстотин лева), на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4