Решение № 164 от 26.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20241800500464 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С решение № 97/11.03.2024 г., постановено по гр.д. № 944/2022 г.

Районен съд Костинброд (КРС) е признал за установено, че ответника И. А. З., ЕГН ********** дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, по заповед за изпълнение № 89/08.03.2022 г. по ч.гр.д. № 203/2022 г., по описа на РС Костинброд, следните суми: сумата от 1 931.19 лева, представляваща главница - стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2019 г.; сумата от 521.62 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2018 г. до 30.07.2021 г., както и законната лихва върху тази главница за периода от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 8.78 /осем лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща главница - суми за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до м.04.2019 г., сумата от 02.16 /два лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода от 31.08.2018 г. до 30.07.2021 г., както и законната лихва за забава върху тази главница за периода от 20.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,

КАТО Е ОТХВЪРЛИЛ останалите претенции на ищеца, че ответника му 1 дължи и следните суми, както следва: за разликата над 1 931.19 лева главница за ТЕ, до пълния претендиран размер от 2 751.70 лева /две хиляди седемстотин петдесет и един лева и седемдесет стотинки/ лева; за разликата над сумата от 521.62 лева - лихва за ТЕ, до пълния претендиран размер от 743.30 /седемстотин четиридесети три лева и тридесет стотинки/ лева; за разликата над 8.78 лева - за дялово разпределение, до пълния претендиран размер от 11.71 /единадесет лева и седемдесет и една стотинки; за разликата над 2.16 лева - лихва върху дялово разпределение, до пълния претендиран размер от 2.88 /два лева и осемдесет и осем стотинки/ лева;

ОСЪДИЛ Е И. А. З., ЕГН ********** да заплати на

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 общата сума от 744.19 /седемстотин четиридесет и четири лева и деветнадесет стотинки/ лева, за направени разноски по делото и по ч .гр.д. № 203/2022 г. по описа на РС Костинброд, съразмерно с уважената част от исковете;

ОСЪДИЛ Е „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД ЕИК 831609046 да заплати на И. А. З., ЕГН ********** общата сума от 247.32 /двеста четиридесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ лева, за направени разноски по настоящото дело, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението на КРС е постановено при участието на трето лице „Нелбо инженеринг“ ООД /в момента „Нелбо“ АД/ и Н. С..

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от И. А. З., чрез адвокат А., с която изразява несъгласие обжалваното първоинстанционно решение в частта, с която са уважени предявените от “Топлофикация София” ЕАД искове, като вместо това бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. Иска присъждане на сторените разноски в настоящото производство и в заповедното производство по гр. д. № 944/ 2022, по описа на Районен съд - Костинброд. Излага съображения в тази насока.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната страна - „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала отговор по въззивната жалба, с която я оспорва, като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното съдебно рашение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред въззивната инстанция.

Такъв е постъпил от третото лице – помагач „Нелбо инженеринг“ ООД /понастоящем „Нелбо“ АД/ - топлинен счетоводител, с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна, моли съда да потвърди решението на КРС в атакуваната част, като правилно и законосъобразно. Излага доводи и мотиви.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, 2 поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от КРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение № 89/08.03.2022 г. по ч.гр.д.

№ 203/2022 г., по описа на РС Костинброд в полза на заявителя, връчена на длъжника, а в срока по чл. 414 ГПК същият е оспорили вземанията, като на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителен иск за съществуване на вземанията, като в срок е била подадена исковата молба и са били представени доказателства за това пред заповедния съд.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.

Районен съд - Костинброд е бил сезиран с обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК.

В случая възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.

Действащата през исковия период нормативна уредба предвижда две 3 алтернативни основания, при които договорното отношение по продажба на топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл.

149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения, приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОС на ГК/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

От приложените по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че ищцовото дружество е изпълнило процедурата по чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като е публикувало Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на потребителите в гр. София.

Не се спори и че процесният имот е самостоятелен обект в топлоснабдена сграда в етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В настоящия казус собственици на топлоснабдения имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София, ж.к. „Л.“ бл.115, вх.Д, ет.3, ап.98 се явяват ответника с дял от ¾ ид. части и лицето Н. С. с ¼ ид.части.

4

Безспорно е установено от заключенията по ССчЕ и от представените от ищеца писмени доказателства - протокол за проведено общо събрание на ЕС от 2002 г., договор от 2002 г. с фирмата, вписана по реда на ЗЕ за извършване на дяловото разпределение - третото лице „Нелбо инженеринг“ ООД /със сегашно наименувание „Нелбо“ АД/, че процесният имот се намира в сграда с режим на Етажна собственост, поради което ответникът е отговорен за ¾ ид.части от задълженията към ищеца, а третото лице Н. С. - за ¼ ид.части от тях.

От заключението на ССчЕ и СТЕ се установяват по несъмнен начин размерите, периодите и основанията за дължимите суми за ТЕ, ДР и лихви върху главниците по тях за дължимата от ответника ид.част от тях в размер на ¾ ид.части, в съответствие с квотата му на съсобственост за топлоснабдения имот.

Същите са вярно и правилно определени от районния съд, поради което настоящият въззивен състав не следва да ги преповтаря, вкл. тези, касателно неоснователността на възражението на ответника, интерпретирано и във въззивната жалба за настъпила частична погасителна давност на установените от съда за дължими вземания.

Действително дължимите суми се заплащат в срок от 45 дни от начисляването им, като за начален момент на давността се счита изискуемостта на вземането, в случая след изтичането на 45 дни от изготвяне на окончателното дялово разпределение, през месец август 2018 г.