Определение № 1134 от 01.09.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1134 гр. Варна, 01.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20243100900089 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано от Д.Б.Ш. – изп.директор и П.Д. –изп.директор, чрез пълномощник адв. С. З. САК, *********** партер, срещу Н. К. А. с ЕГН ********** с настоящ адрес *********** 18 и настоящ адрес Т., с правно основание чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за присъждане на суми по задължения, произтичащи от договор за банков кредит с обявена предсрочна изискуемост.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна, чрез назначен особен представител, е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.

По допустимостта на претенциите:

Твърденията за легитимация на страните съответстват на описаното в исковата молба спорно правоотношение по поемане на задължение за връщане на главница, предоставена от ищеца на кредитополучател, чиято изискуемост е настъпила след обявяване на кредита за предсрочно изискуем с връчване на уведомление, обективиращо упражнено право на предсрочна изискуемост преди сезирането на настоящия съд, ведно с разноски за връчването му. Ищецът по делото е регистриран търговец по реда на ЗТР, като правния му статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ.

Представителната власт на пълномощника на ищеца е надлежно учредена на адвокат.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявеният иск е с предмет установяване на вземането на ищеца по договор за банков кредит, претенцията следва да се квалифицира като пряк иск по абсолютна търговска сделка.

Същевременно следва да се отчете обстоятелството, че със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 100/2019 г., в сила от 24.12.2019 г., е прието допълнение на разпоредбата на чл.113 от ГПК, с което законодателят е предвидил, че 1 образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Смисълът, вложен във визираното допълнение е, независимо дали спорът, в който участва потребител, е породен от или отнасящ се до търговска сделка или не, делата да се образуват и разглеждат като граждански, както с оглед процесуалния ред за разглеждане, така и с оглед разширяване на кръга дела, решенията по които подлежат на касационен контрол, предвид размера на цената на иска и минималния праг, предвиден в разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. Доколкото със закона за изменение и допълнение на ГПК не са предвидени преходни и заключителни разпоредби, придаващи обратна сила на допълнението, същото се прилага за всички заварени към влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2019 г./ дела по искове на и срещу потребители, по които съдебният акт, слагащ край на производството, не е влязъл в сила.

Цената на част от съединените искове (за договорна, мораторна, такси и разходи за уведомление) сочи районен съд като родово компетентен, но ответникът не е възразил за това. Разглеждането на делото от окръжен съд като първа инстанция няма да затрудни упражняването на правата на страните, с оглед възможността за „задържането му” по арг. от 270, ал. 4 ГПК, и на основание чл. 104, т. 6 ГПК сезираният съд се намира компетентен да ги разгледа, заедно с първия иск за главница, чиято цена надхвърля 25 000 лв.

По доказателствените искания:

Съдът преценява, че представените от ищеца документи представляват относими и допустими доказателства и като такива следва да бъдат приети по делото.

С оглед направеното искане, съдът намира за допустимо и относимо към предмета на спора назначаването на съдебно – счетоводна експертиза по поставените от ищеца и конкретизирани и допълнени от съда въпроси.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне и на списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в 1седмичен срок от съобщаването могат да изразят становище по проектодоклада, както и в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление 2 гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път 260, представлявано от Д.Б.Ш. – изп.директор и П.Д. –изп.директор, чрез пълномощник адв. С. З. САК, *********** партер, срещу Н. К. А. с ЕГН ********** с настоящ адрес *********** 18 и настоящ адрес Т. за присъждане на суми по задължения, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ********* с обявена предсрочна изискуемост, както следва : главница в размер на 39 860.22 лв. за периода от 13.12.2022 г. до 06.02.2024 г., договорна лихва в размер на 3 285.89 лв. за периода от 13.01.2023 г. до 28.12.2023 г., на осн.чл. 3, ал.1 от договора мораторна лихва в размер на 1 731. 38 лв, за периода от 13.01.2023 г. до 06.02.2024 г., на осн.чл. 9 от договора такси по договора в размер на 60 лв. за периода от 13.01.2023 г. до 06.02.2024 г., на осн. чл. 5, т.2 от договора разходи по уведомяване в размер на 126 лв. за периода от 13.01.2023 г. до 06.02.2024г., на осн.чл. 78 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на искова молба в съда- 22.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

Постановява разглеждане на делото по реда на част ІІІ, от ГПК - „ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Твърди се в исковата молба, че на 24.11.2022 г. между .,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД в качеството му на кредитодател, от една страна, и Н. К. А. с ЕГН ********** в качеството на кредитополучател, от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит № *********. По силата на чл. 1 от договора банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 40 000, 00 лв. за текущи нужди, срещу което кредитополучателя се задължи да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Подписан е погасителен план, неразделна част към договора съгласно чл. 7. ал. 1 от него. На 24.11.2022 г. кредитополучателят усвоява предоставения кредит в размер на 40 000 лв.

Счета се, че като косвено доказателство за възникналите облигационни правоотношения могат да се счетат и молбата-искане за потребителски кредит, подписани от ответника, които прилагам към настоящата искова молба. От тях е видно, че във връзка с бъдещия кредит са съществували преддоговорни отношения, в рамките на които Н. К. А. с ЕГН ********** е имала качеството на кредитоискател.

Твърди се, че считано от 13.12.2022г. е преустановено погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в чл. 7 и чл. 8 от договора.

Сочи се, че съгласно чл. 14 от процесния договор за банков кредит при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, банката-ищец има правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Именно на това основание и поради неплащане на погасителни вноски, считано от вноска № 1 с падеж 13.12.2022 г., съгласно изготвения погасителен план. при спазване на условията на чл. 19 от договора за кредит, банката обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което 3 кредитополучателя е изрично уведомен чрез уведомление за предсрочна изискуемост, връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез ЧСИ Н. Г.а с per. № 807 и район на действие Окръжен съд - гр. Варна. Уведомлението е връчено на ответника на 28.12.2023 г., съгласно констативен протокол, изготвен от съдебния изпълнител, осъществил връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост.

Паралелно се настоява, че обявяването на кредита от страна на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД за изцяло и предсрочно изискуем е надлежно съобщено на ответника и чрез връчване на копие от настоящата исковата молба по осъдителния иск срещу ответника.

Сочи се, че до настоящия момент изплащане на задължението не е последвало.

Назначеният от съда особен представител на ответника Н. К. А. депозират писмен отговор, в който оспорват изцяло исковете като недопустими и неоснователни.

По отношение неоснователността им счита Договора за потребителски кредит №FL 1334961 от 24.11.2022г. за нищожен поради противоречието му със закона - ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/Ю2/ЕИО на Съвета /ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО/, действаща към момента на сключването на същия - 24.11.2022г., съгласно императивния характер на същата чл.22 от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО и Закона за потребителския кредит, както следва : 1. Липсва Преддоговорна информация, съгласно чл.5 от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО - липсва съставена и подписана на хартиен носител „Стандартна европейска информация относно потребителски кредит" с наличните за това задължителни реквизити по ал.1 б."а-т", посочени в цитирания чл.5 връчена на Н. К. А.; 2. Липсва изготвена оценка на кредитоспособността на потребителя Н. К. А. съгласно чл.8 от от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО. Твърди се, че ако беше изпълнил задължението си по чл.8 ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО ищецът щеше да установи, че Н. К. А. е некредитоспособна, тъй като притежава само 1/72 ид.ч. от недвижим имот в с.Детелина обл. ВАРНА, общ. Долни чифлик.; 3. Твърди се, че Договор за потребителски кредит №********* от 24.11.2022г. противоречи на чл.10 от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО относно задължителната информация, която следва да се съдържа в договорите за кредит, като същият не само, че не е кратък, но е и неясен /чл.10 ал.2/ особено чл.З от Договора за потребителски кредит №********* от 24.11.2022г. - т.нар. референтен лихвен процент „ПРАИМ" и т.нар. „Методология" би затруднила дори лица с висше математическо образование, владеещи висша математика. В тази връзка се сочи, че е налице и нищожност поради противоречие с чл.11 вр. с чл.ЗЗа ЗПК.

На второ място се въвежда възражение за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит. Видно от чл.3, от чл.7 и от чл.20 от Договора за потребителски кредит №********* от 24.11.2022г.:

„Кредитополучателят дължи на банката годишна лихва, за целия срок на издължаване на кредита, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент".

Сочи се, че съгласно установената съдебна практика, ако в индивидуалния договор е предвидено, че договорната лихва може да бъде едностранно изменяна от страна на банката, при сключване на договора, 4 потребителят следва да получи предварително достатъчно конкретна информация относно това как кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, като методологията, създадена от банката-кредитор, трябва да е част от договора за кредит, да е подробно и ясно описана в него. От приложените към исковата молба документи е видно, че е налична изключително дълга и крайно неясна методология като по този начин ответникът, като кредитополучател е поставен в неравностойно положение спрямо банката. Така посочените клаузи (чл.3, от чл.7 и от чл.20) са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП.

На следващо място се сочи, че от приложените документи не става ясно в точно кой момент е настъпила предсрочната изискуемост. В т.нар. от ищеца „Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост " се твърди, че се обявява предсрочна изискуемост към момента на настоящото изявление, като обаче в изявлението липсва дата. Посочва се, че за датата на същото се съдържат сведения от приложения от ЧСИ рег.№807 констативен протокол: „С писмо от 11.07.2023г поиска връчване на Покана Уведомление" В Исковата молба пък се твърди /стр.2 абз.4/: „С оглед на тези обстоятелства, предсрочната изискуемост настъпи на 28.12.2023г.". Особеният представител на ответника счита, че не става ясно в крайна сметка кога е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, поради което и ответникът не е редовно уведомен за това.