Определение № 3243 от 21.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3243 гр. София, 21.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110157200 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от „.....“ ООД, чрез адв. Х. М. за изменение на решение №16107/26.08.2024г., постановено по гр.д. №57200/2023г. по описа на СРС в частта за разноските. Сочи, че съдът следва да направи преценка за действителната материална затрудненост на лицето, доколкото ответникът е представил доказателства за обстоятелството, че същият получава доход в размер на 5382 лева - искане за сключване на кредит от 09.05.2023г. Направил е искане съдът служебно да събере информация за материалното състояние на ищеца, както и да го задължи да подаде декларация, в която сам да посочи материалното си положение. Навежда доводи, че е формирана съдебна практика, че предявяването на искове с идентични искания въз основа на различни договори представлявало злоупотреба с право. Намира, че съдът неправилно е определил възнаграждението на процесуалния представител на ищеца по чл.38, ал.2 ЗАдв., като не е съобразил действителната правна и фактическа сложност на делото.

Ответникът е подал отговор в предоставения му срок, с който оспорва изцяло исканията на молителя. Излага, че възнаграждението е правилно определено.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид изразеното от страните 1 становище, намира, съображения: че същата е частично основателна по следните

Съдът вече е изложил съображения във връзка с доводите на ответника и сочената от него практика на ВКС във връзка с преценката на материалната затрудненост на лицето, което се представлява от процесуалния си представител на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Към молбата си по чл.248 ГПК молителят не е представил нови доказателства за материалното състояние на ищеца, а направените от него доказателствени искания представляват искане за служебно изследване от съда на материалното състояние на лицето, каквото задължение съдът няма. В цитираните от ответника актове на ВКС изрично е посочено, че се касае за хипотеза, в която оспорващата страна е представила доказателства, от които се установява, че лицето, което е представлявано по чл.38, ал.2 ЗАдв., не е материално затруднено. Соченото от ....... доказателства представлява частен документ, в който действително ищецът е признал неблагоприятен за него факт – доход в размер на 5600 лева, но същият и по твърдения на ищеца е към 09.05.2023г. като исковата молба е подадена на 18.10.2023г. Съдът намира, че не са представени доказателства, от които да се установява, че към датата на подаване на исковата молба ищецът не е бил материално затруднено лице.

Действително ищецът е предявил множество искове пред СРС, включително срещу ответника ........ Всеки от тях обаче се основава на отделно облигационно отношение, възникнало с ответника, като не може ищецът да бъде задължен да предяви всички свои претенции в рамките на едно производство, нито да не се възлагат разноски в тежест на ответника, доколкото същият с поведението си е дал повод за завеждане на делото.

Сключването на нов договор при същите условия, които съдът вече е установил между страните като неравноправни, дава основание на ищеца да предяви и нов иск.

Съдът намира за основателно възражението на молителя за прекомерност на определеното възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.

При договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението е предоставено на съда при приключване на производството. Съдът намира, че 2 следва да бъде съобразено решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под приетия минимум, още повече, че ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая и доколкото се касае за дело, което е без фактическа и правна сложност, което се е решило в едно открито съдебно заседание, по което са събрани само писмени доказателства и чиито предмет е осъдителен иск за сумата от 50 лева, представляваща недължимо платена, като платена по нищожна клауза, съдът намира че претендираното от процесуалния представител на ищеца възнаграждение е прекомерно. Следва да се има предвид, че за неравноправни клаузи съдът следи служебно, като би извършил проверка за наличието на такива в сключеният между страните договор и при предявен от страна на кредитора иск за вземания по него. В таза насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския съд по правата на човека, по делото „....“ /жалба № 59667/14/ държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по делото. В решението е прието, че националните съдилища не са извършили преценка за пропорционалността на претендираните разноски, въпреки направените възражения. В обобщение е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК е довело до осъждането на ищеца по това дело да заплати разноски в по – висок размер от присъденото му обезщетение. В случая съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер от 200 лева в полза на процесуалния представител на ищеца, при съобразяване на актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС), която е в подкрепа на изложените от съда мотиви при 3 определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №16107/26.08.2024г., постановено по гр.д.

№57200/2023г. по описа на СРС в частта за разноските, в частта, в която са присъдени разноски в полза на адвокат И. Н., като вместо „ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ......., ЕИК ....., да заплати на адв. И. П. Н., с адрес гр. ......, сумата в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца П. Д. К. безплатна правна помощ в настоящото производство.“ ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ......., ЕИК ....., да заплати на адв. И. П. Н., с адрес гр. ......, сумата в размер на 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца П. Д. К. безплатна правна помощ в настоящото производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4