Определение № 683 от 03.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 683 гр. Благоевград, 03.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500562 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. с чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, подадена чрез адв. Д. Е. срещу Определение № 622 от 24.03.2025 г. по гр. д. № 226/2025 г. по описа на Районен съд Благоевград. Определението се обжалва в частта, с която е прекратено производството по делото и е върната исковата молба, подадена от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, поради неотстраняване на нейни нередовности.

В частната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен.

Частният жалбоподател твърди, че съобразно указанията на съда е била заплатена държавната такса и са били представени доказателства за това. Счита, че за процесуалния закон е ирелевантно кое физическо или юридическо лице заплаща държавната такса. Намира, че е достатъчно да бъде определено делото, по което същата е била внесена. Поддържа, че в случая държавната такса е била заплатена от цесионер, който е приобретател на спорното вземане и който е отправил искане да бъде конституиран като страна по делото. Затова счита, че заплащането му следва да се счете за валидно. Сочи, че след това първоинстанционният съдебен състав е дал указания на цесионера относно заплатената такса. Заявява, че повторно не са били давани указания на ищеца, поради което намира, че не е следвало делото да бъде прекратявано на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК. Моли да се отмени обжалваното определение.

Препис от частната жалба не е връчван за отговор, тъй като не е възникнало процесуалното правоотношение между съда и ответника - арг. чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Окръжен съд Благоевград, като взе предвид оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна против съдебен акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е редовна и допустима. Затова следва да бъде разгледана по същество.

За да постанови обжалваното определение РС Благоевград е посочил, че 1 производството по делото е образувано по искова молба, подадена от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД срещу И. Н. В., ЕГН **********. Констатирал е, че с Разпореждане № 368 от 03.02.2025 г. е оставил без движение исковата молба и е дал указания за отстраняване на нейните нередовности, като е указал на ищеца, че следва в едноседмичен срок от получаване на съобщението да ги отстрани, като внесе по сметка на РС Благоевград сумата от 155,74 лв., представляваща дължимата държавна такса и в същия срок представи съответното доказателство за внасянето й. Посочил е, че съобщението е било връчено редовно на ищеца на 17.02.2025 г. Отчел е, че в срока за изпълнение на указанията на 21.02.2025 г. е постъпила молба от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940. В молбата било посочено, че същата е с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. с чл. 218 ГПК. С нея "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД искало да бъде привлечено като трето лице помагач на страната на ищеца. Дружеството твърдяло, че правният му интерес произтичал от договор за прехвърляне на вземания, ведно с допълнителни споразумения. Районният съд е посочил, че към тази молба е било приложено преводно нареждане за внесена сума по делото в размер на 155,74 лв. с основание държавна такса. Съдът е констатирал, че в него като задължено лице и като вносител е посочено "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД.

Първоинстанционният съд е намерил за нередовно процесуалното действие, осъществено с подадената молба, като на основание чл. 101, ал. 1 от ГПК е указал на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовността на действието по подаване на молба за привличане като трето лице помагач, като ясно посочи какво искане прави, на какво основание, както и в каква връзка е представило и внесъло по делото държавна такса, вместо задълженото лице. Указал е и че при неотстраняване на нередовността в указания срок на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК съдът ще приеме действието за неизвършено. Констатирал е, че съобщението е връчено на третото лице на 14.03.2025 г., като на 20.03.2025 г. била постъпила молба от него, в която сочи, че иска привличане като трето лице помагач, но едновременно с това се позовава на разпоредбите на чл. 218 ГПК вр. с чл. 226, ал. 2 ГПК, касаещи допълнително встъпване. В молбата било посочено, че плащането на държавна такса от страна на третото лице се обосновава с прехвърляне на спорното право в хода на процеса и интереса на новия кредитор да участва активно по делото.

Районният съд е намерил, че от страна на ищеца не са били отстранени нередовностите на исковата молба, поради което същата следва да бъде върната.

Посочил е, че изрично е указал на ищеца, че следва да внесе дължимата по делото държавна такса и да представи доказателство за това. Счел е, че именно ищецът, а не някое друго лице, е задължено за внасяне на таксата, което е и условие за редовност на исковата молба. Приел е, че в случая ищецът не е отстранил нередовността. Посочил е, че по делото е представена вносна бележка за внесена държавна такса, но същата е от трето лице по делото, което иска да бъде привлечено в процеса. Уточнил е, че третото лице не може да иска да бъде привлечено, а може по свой почин да встъпи на осн. чл. 218 ГПК. Отбелязал е, че дължима държавна такса се внася от името и за сметка на задължената по делото страна, която в случая е ищеца. Счел е, че е достатъчно във платежния документ да е посочено кое е задълженото лице. Намерил е, че няма пречка сумите да бъдат фактически внесени от друго лице /вносител/, доколкото за съда е без значение кой е фактическия вносител на сумата и дали тази сума е лично негова или му е предоставена от задълженото за разноските лице да ги внесе от негово име и за негова сметка. Приел е, че съдът е длъжен да съобрази дали посоченото в платежния документ като задълженото лице, е същото това лице, на което е вменено от съда задължението да внесе посочените суми като държавна такса.

2

Констатирал е, че в случая представения от третото лице вносен документ съдържа отбелязване, че задълженото лице е "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД. Счел е, че то не е такова, тъй като това юридическо лице не е ищец по делото, не иска главно встъпване, а е наредител на сумата. Районният съд е приел, че внасянето на държавна такса по така оформен платежен документ е нередовно, доколкото посоченото задължено лице и вносител не е страна в процеса, а сумата е внесена от името на вносителя и за негова сметка. Посочил е, че е указал да се конкретизира на какво основание е внесена сумата от третото лице, но същото е посочило, че ги внася от свое име. Препратил е към съдебната практика, обективирана в определение № 338 от 13.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 298/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

По тези съображения районният съд е намерил, че ищецът, който е задълженото лице, не е отстранил констатираната нередовност, като не е внесъл дължимата държавна такса в указания срок. Счел е, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК и че производството по делото следва да бъде прекратено.

Районният съд е намерил за неоснователно искането на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД за встъпване в процеса. Счел е, че това може да стане само при наличието на допустим съдебен процес, а в случая е налице неотстранена нередовност на исковата молба.

Обжалваното определение е неправилно.

Само неизпълнението на законосъобразни указания е основание за връщане на исковата молба на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК (определение № 282 от 21.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3201/2014 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС). Затова при произнасяне по жалба срещу разпореждане за връщане на исковата молба се налага проверка на правилността на разпореждането за оставянето й без движение (определение № 99 от 09.06.2017 г. по ч. гр. д. № 749/2017 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Това налага да се провери дали са били правилни указанията, които районният съд е дал на ищеца с Разпореждане № 368 от 03.02.2025 г. по гр. д. № 226/2025 г. на РС Благоевград и ако са били правилни – дали са били изпълнени в срок.

Районният съд правилно е преценил, че в случая държавната такса по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е в размер на 247,78 лв. Отчел е, че ищецът е внесъл в заповедното производство сумата от 92,04 лв., която следва да се приспадне. Затова е правилно указанието, че ищецът следва да довнесе сумата от 155,74 лв.

Препис от разпореждането, обективиращо указанията, е било връчено на ищеца на 17.02.2025 г. Следователно едноседмичният срок за изпълнение на указанията за отстраняване на констатираната нередовност е изтекъл на 24.02.2025 г. На 21.02.2025 г. е депозирана молба от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, към която е било представено доказателство за внесена държавна такса.

Представен е платежен документ от 19.02.2025 г. за внасянето на държавна такса в размер на 155,74 лв. по сметка на РС Благоевград. Като основание за плащане е посочено "ДТ ПО ГД226/25", в графа "още пояснения" се сочи „РС БЛАГОЕВГРАД“. В графи "задължено лице" и "наредител" е посочено "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД.

Изпълнението на задължението по чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 72, ал. 1 от ГПК следва да е направено по начин, който да обезпечи възможността по всяко конкретно дело да се установи редовност на исковата молба. От представения платежен документ съдът следва да има възможност да установи, че страната е изпълнила задължението си по конкретното дело (разпореждане № 18339 от 04.06.2015 г. по т. д. № 3269/2015 г. на СГС). В случая с оглед на основанието за плащане от представеният платежен документ се установява, че плащането е 3 именно на държавната такса, дължима по първоинстанционното производство – гр. д. № 226/2025 г. на РС Благоевград.

От него не се установява държавната такса да е била заплатена конкретно от ищеца "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, понеже в нея като "задължено лице" и "наредител" е вписано различно лице.

В чл. 8, ал. 5 от Наредба № 3 от 18 април 2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти се посочва, че подуправителят, ръководещ управление "Банково" на БНБ, определя с указание примерни формуляри-образци на документите, с които се разпорежда или се дава съгласие за изпълнение на платежните операции. Конкретният вид платежно нареждане и неговото съдържание са регламентирани в Указание на българска народна банка за съставяне на платежни документи към Наредба № 3 на БНБ.

Според него /т.2.4.4., § 18/ в реквизита "задължено лице" на формуляра за "платежно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета" се попълва наименованието на юридическото лице или трите имена на задълженото физическо лице. В случаите, когато “задължено лице” и “наредител” са едно и също лице, реквизитът не се попълва.

Според т.2.4.4., § 22 в реквизита "наредител - наименование на юридическото лице или трите имена на физическото лице" се посочва наименованието на юридическото или трите имена на физическото лице платец (вносител). В случаите, когато “задължено лице” и “наредител” са едно и също лице при съставяне на документа се попълва само “наредител”.

Приема се, че по принцип няма пречка един от ищците да плати държавната такса и за другия ищец, но в такъв случай трябва да се изготвят две платежни нареждания, в които като "наредител" ще бъде вписано лицето, платило таксите, но в полето "задължено лице" трябва да е вписано лицето, в полза на което се плаща (разпореждане № 18339 от 04.06.2015 г. по т. д. № 3269/2015 г. на СГС). В случая това не е направено, тъй като в реквизита "задължено лице" не е посочен ищеца по делото – "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, а е посочено третото лице "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД.