Решение № 337 от 12.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20255300503400 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ВиК“ ЕООД - Пловдив с ЕИК **** против протоколно решение № 7676 от 10.09.2025 г., постановено по гр.д. № 5941/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІV гр. състав, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.198, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, 1 вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че П. Д. Г. с ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми, за които е издадена Заповед № 6990/11.10.2023 г. по ч.гр.д. № 14761/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, а именно: сумата от 1338,03 лв. - главница, представляваща цената за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 17.08.2020 г. до 26.09.2023 г. за обект, находящ се в *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.10.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 134, 28 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.08.2020 г. до 31.08.2023 г. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е неправилно и необосновано, като счита, че по делото безспорно е установено обстоятелството, че ищецът е предоставял ВиК услуги за процесния водоснабден имот, а ответникът има качеството на потребител. Поддържа, че ответникът неколкократно е уведомяван за задължението му да монтира водомер в имота си, което той не е сторил. Дори обаче да се приеме, че има монтирано измервателно устройство, поддържа, че отчетът е следвало да се извършвал съгласно чл. 26 от действащите общи условия, което приравнява отчета на такъв при условията 1 на липсващо измервателно устройство. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго решение по същество, с което исковете да бъдат уважени.

Претендира разноски за въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и за разноски за първоинстанционното производство.

Въззиваемият П. Д. Г. не е взел становище по въззивната жалба.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск по чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Видно от приложеното ч.г.д. № 14761/2023 г. на Районен съд – Пловдив за процесните ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която е била връчена на длъжника П. Д. Г. по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Предявеният тук установителен иск е постъпил в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим.

Пред въззивната инстанция не се оспорва от страните извода на първоинстанционния съд, че ответникът е собственик на водоснабден имот, в който ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период, като такъв е потребител на ВиК услуги и че е налице облигационна връзка между страните. Спор се формира относно обстоятелството възникнали ли предпоставките за извършване на отчет на потребената вода в имота при липсващо измервателно устройство.

В исковата си молба ищецът „ВиК“ ЕООД – Пловдив е изложил твърдението, че в имота на ответника за процесния период не е било налице годно измервателно устройство, което да отговаря на закона за измерванията и В и К услугите, които са предоставяни в имота са определяни съгласно чл.25, ал.8 от действащите през процесния период Общи условия на дружеството. Посочил е, че измервателните устройства в имотите на потребителите са индивидуални е подмяната им е задължение на потребителя, произтичащо от закона и операторът не следва да уведомява потребителя за същото.

Пред делото пред ПРС като свидетел е разпитана К. И. Р., която сочи, че през 2020 – 2023 г. е била инкасатор във „ВиК“ ЕООД, за район „Север“ и през този период е посещавала процесния имот с адрес в ***. Спомня си за абонат П. Г., като сочи, че при него отчитането е ставало много трудно. Той имал водомер, но му се пишела наказателна вода, свидетелката не знае защо, може би защото му е било връчено известие за смяна на водомер от колежката и. Казва, че сигурно колежката и е връчила на ответника такова известие. Такава наказателна вода няма как да се начислява, ако не се връчи известие. На него лично тя не е връчвала такова известие, но му била връчвала покана за доброволно изпълнение. Виждала се е с ответника два пъти, казвала му е да си смени водомера. Той не е имал пари и възможност, но е казвал, че водомерът ще се смени.

2

Видно от заключението на вещото лице Р. Г. по назначената пред ПРС ССЕ, според отчетите представени от счетоводството на „В и К ЕООД“, поради липса на работещо измервателно устройство-водомер, на база на което да са извършвани отчитания на консумираните кубици вода, отчитането на консумираната в процесния имот вода е ставало съгласно предвидените за това в закона нормативни разписания. В тези случаи отчета на консумираната вода се регламентира съгласно разпоредбите на чл.25, ал.8 и чл.23, ал.5 от Общите условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. Съгласно цитираното решение се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицирано жилище за всеки обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб. м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на водомер в имота.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 и 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради – етажна собственост, се извършват периодични проверки през 10 години. Когато длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 във връзка с ал. 5 от същата наредба, а именно: по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. – при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като до поставянето на индивидуални водомери в сгради – етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1, 0 куб. м. за всеки обитател.

Аналогични разпоредби се съдържат и в приложимите през исковия период Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Пловдив от 2014 г. Според разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от същите, периодичните проверки на индивидуалните водомери, като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода се извършват от и за сметка на потребителите през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка. Според чл.21 от ОУ, когато представителят на В и К оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно чл. 16, ал. 4, същият прави предписание на потребителя за извършване на периодична проверка, със срок за изпълнение три месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 от Общите условия, който е аналогичен на този, определен с чл. 39, ал. 6 във връзка с ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Чл. 67, ал. 1 и 2 от Общите условия предвижда всички предизвестия и уведомления да бъдат извършени в писмена форма и да се връчват срещу подпис, лично на потребителя или на неговия законен представител, или на пълномощник на потребителя, за упълномощаването на когото ВиК операторът е уведомен.

По делото не се установява монтираният в имота на ответника индивидуален водомер да е имал необходимост от периодична метрологична проверка, извършвана през 10-годишен период от време. Изцяло липсват данни кога е бил монтиран водомерът, респективно кога е следвало да му бъде извършена периодична 3 проверка по смисъла на чл. 16, ал. 4 от Общите условия. На следващо място липсват данни дали ВиК операторът е упражнил правомощията си по чл. 21 от Общите условия за даване на писмени предписания за извършване на периодична проверка, респективно за начисляване на количество вода при условията на чл. 25, ал. 8 и 10 от Общите условия. Напротив, твърди се в исковата молба, че извършването на периодична проверка на индивидуалния водомер на ответника е следвало да се извърши без даването на изрични предписания, защото задължението за това е на потребителя и произтича от закона.

Предвид горната констатация настоящият съдебен състав приема, че ищецът неи е имал основание да отчита консумираната в процесния имот вода при условията на липса на работещо измервателно устройство-водомер, по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 от Общите условия и чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Следователно процесните вземания, начислени по този ред са недоказани, поради което предявените искове за установяването им са неоснователни. Като такива, същите следва да се отхвърлят.

Решението на районния съд е в същия смисъл и като правилно ще се потвърди.

По тези съображения Съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно решение № 7676 от 10.09.2025 г., постановено по гр.д. № 5941/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІV гр. състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20255300503400 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ВиК“ ЕООД - Пловдив с ЕИК **** против протоколно решение № 7676 от 10.09.2025 г., постановено по гр.д. № 5941/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІV гр. състав, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.198, ал.1 от Закона за водите, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, 1 вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че П. Д. Г. с ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми, за които е издадена Заповед № 6990/11.10.2023 г. по ч.гр.д. № 14761/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, а именно: сумата от 1338,03 лв. - главница, представляваща цената за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 17.08.2020 г. до 26.09.2023 г. за обект, находящ се в *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.10.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 134, 28 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.08.2020 г. до 31.08.2023 г. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е неправилно и необосновано, като счита, че по делото безспорно е установено обстоятелството, че ищецът е предоставял ВиК услуги за процесния водоснабден имот, а ответникът има качеството на потребител. Поддържа, че ответникът неколкократно е уведомяван за задължението му да монтира водомер в имота си, което той не е сторил. Дори обаче да се приеме, че има монтирано измервателно устройство, поддържа, че отчетът е следвало да се извършвал съгласно чл. 26 от действащите общи условия, което приравнява отчета на такъв при условията 1 на липсващо измервателно устройство. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго решение по същество, с което исковете да бъдат уважени.