Решение № 14654 от 29.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14654 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110168357 по описа за 2024 година

Д. Л. О. е предявил, срещу ЗК „ЛИ“ АД кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20000 лв. частично от 25500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на реализирано на *************** г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“ страна по който е ответникът, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 9682.33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от *************** г. до 14.11.2024 г.

Ищецът твърди, че на *************** г., в гр. София, ************************ управлявайки личния си мотоциклет „Пиаджио Бевърли 500“ с рег. № ************** е претърпял ПТП, тъй като в района на ******** водачът на МПС „Хюндай Елантра“ С рег. № ****************, извършил непозволена маневра „обратен завой“, като не пропускал попътно движещият се от лявата му страна мотоциклет. Вследствие непозволената маневра, лекият автомобил е засякъл ищеца, който се блъснал в него и от удара се преметнал над лекия автомобил и се приземил на *************************************************Изложени са твърдения за периода от ПТП /*************** г./ до края на 2020 г. ищецът изпитвал силни болки в ******************* Поддържа, че за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, е предявен срещу ответника иск за сумата от 5500 лв., частично от 25500 лв., като по образувано 1 гр.д. № ************** г. на СРС, ********, искът е уважен и ответникът е заплатил процесната сума. Сочи, че с настоящото производство претендира част от разликата между уважената частична претенция и пълния размер от 25500 лв., а именно сумата от 20000 лв. Поддържа, че към момента продължава да изпитва болки във врата и гърба. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Излага доводи за недопустимост на претенцията от 20000 лв., предвид СПН относно размера на обезщетението, определено по гр.д. № ************** г. на СРС, ********. Оспорва иска по размер, като получените травми били отшумели, като претенцията от била прекомерна.

Оспорва се претенцията за лихва като недължима. Прави се възражение за погасяване на претенцията по лихва по давност. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на причинителя на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер неговата отговорност е гаранционно обезпечителна. Правният интерес от предявяването на иска на увредения ще е обусловен от липсата на реално извършено от делинквента плащане на обезщетение към датата на предявяване на пряката искова претенция, така и от общото процесуално правило, че при всеки осъдителен иск правният интерес се презюмира.

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, решение по гр.д. № ************** г. на СРС, ******** съдът е уважил иск на ищеца срещу ответника с правно основание чл. 432, ал.1, т.1 КЗ за сумата от 5500 лв., частично от 25500 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, в резултат на процесното ПТП от *************** г. Горното се установява и от представеното решение № ************* г., по гр. д. № ************** г. по описа на СРС, с което е осъдена Застрахователна компания „ЛИ” АД, да плати на Д. Л. О. следните суми: 5500лева като част от обща претенция от 25500 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, 863.19 лева обезщетение за забава върху тази сума за времето от *************** година до 14.03.2022 година включително, законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на предявяването на иска на 14.03.2022 година до окончателното изплащане на сумата.

2

По делото е представен констативен протокол ******** от *************** г., в който е посочено, че на *************** г. около 11.30 часа в гр. София, по у*************** с посока на движение от *********************** се движил лек автомобил „Хюндай Елантра”, с рег.

№ **************** управляван от ВИМ, и в района на кръстовището с ул.’ *************** реализирал ПТП, като извършва маневра „обратен завой”, като не пропуснал попътно движещият се от лявата му страна мотоциклет „Пиаджио Бевърли 500” , рег. № **************, управляван от Д. Л. О.. В протокола изрично са посочени щетите по превозните средства, че ВИМ в качеството му на водач на МПС рег. № **************** е съставен акт, както и че Д. О. е пострадал с работна диагноза контузия на шия, охлузвания на ляв и десен лакът.

Представено е съдебномедицинско удостоверение № **************** г., съгласно което след направен преглед на Д. О. се установили следните травматични увреждания:

*****************************************************************Съгласно удостоверението получените травматични увреждания следва да се преценявали по квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Представени са три амбулаторни листа от *************** г. и 14.09.2020 г., лист за преглед на пациент от *************** г., изследване, както и епикриза.

Представена е и претенция от 25.11.2020 г., с която ответникът е поканен да заплати на ищеца сумата от 25500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 7823 лв., представляваща претенция за имуществени вреди. Съгласно представяния отговор от 15.02.2021 г. на ответника е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1200 лв.

Разпитван е свидетелят ЕД, чийто показания настоящият състав цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото се намира във фактическо съжителство с ищеца. Посочва, че през месец август 2020 г. ищецът бил претърпял инцидент с мотор. Когато го взела на ищеца двете му ръце били превързани и куцал с единия крак и много трудно се движел и не можел да се обръща. Твърди, че ищецът можел да извършва елементарни действия като обличане, събуване и домакински задължения, болели го ръцете, кракът му бил подут и не можел да се движи, като имал болка в гърба, защото не можел да се обръща, и да се навежда, като свидетелката и децата им му помагали за всичко. Ищецът няколко месеца имал превръзки на ръцете и на крака, гърбът го болял и до ден днешен от време на време го боляло. Ищецът няколко месеца имал нужда от помощ. Възстановяването протичало нормално, ходел редовно на превръзки, есента отишъл на контролен преглед, трябвало да бъде повече в покой, но нямал много възможност, тъй като работел. Уточнява, че ищецът започнал да бъде по-самостоятелен през месец октомври, като започнал да се облича да се обува, да поема някакви домашни задължения и да не го боли много. Посочва, че инцидента го направил доста нервен, раздразнителен и в работа бил притеснен дали ще може да си изпълнява задълженията.

3

Разпитван е и свидетелят ЦП, който посочва, че познавал ищеца от 10-15 години, тъй като работили заедно, ищецът бил оперен певец, а свидетелят бил техническия персонал, в театралния гардероб. Ищецът през лятото на 2020 г. претърпял инцидент с мотор. Имали представление на фестивал в*************, като ищецът закъснял и докато се преобличал показал, че имал рани и тъй като играел с къс ръкав се наложило да сложи риза, с която да скрият раните. Ищецът обяснил, че бил блъснат от кола докато карал мотор и казал че го боляла главата. След тези летни спектакли от края на септември започнал сезонът, като ищецът имал спектакли, в които участвал, като го болял кракът и бил подут, поради което му търсили по-широко ботуши и пошироки дрехи, за да можело да му станат. Това продължило няколко месеца, като му помагали да се облича и това било до нова година. Артистите не играели всеки ден и средата на сезона била до средата на февруари някъде.

Ищецът след представление бързал, за да седне, тъй като го болял кракът, ядосвал се, че пеенето му не било добро. След катастрофата ищецът не бил пропускал представление, тъй като нямало как да отсъства, нямало кой да го замести.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че пострадалият, като моторист при ПТП Д. Л. О. е прегледан и изследван в деня на инцидента, като след този преглед и при проведен на *************** г. съдебно медицински преглед, са описани детайлно следните травматични увреждания:*******************************“. Вещото лице посочва, че при тези данни не можело да се приеме, че със сигурност се касае за причинено счупване на тяло на пети шиен прешлен и не било възможно да се прецени кога е настъпило това увреждане. Теоретично било възможно такава травма да настъпи при инцидента, но тя изисквала различно от назначеното и приложено лечение, като най-малко за такова увреждане следвало да се приложи имобилизация на шията с шийна яка, каквото няма данни да е било провеждано. Съобразно това не било възможно да се приеме, че е имало травматично увреждане със счупване на шиен прешлен от инцидента.

Съгласно заключението по повод констатираните мекотъканни травми била проведено обработка на нараняванията с мазева превръзка, тоалет и била поставена противотетанична профилактика с *************Подкожно и бил даден съвет за първоначално постелен режим и покой и прием на обезболяващи при необходимост, като при преглед по повод продължаващи оплаквания от болки и ограничени движения в дясно ходило на 15.09.2020 г. била препоръчана терапия с нестероидни противовъзпалителни средства, двигателен режим - без физическо натоварване. От 15.10.2020 г. до 20.10.2020 г. ищецът е бил на болнично лечение в МБАЛНП „Св. Наум”, като било провеждано медикаментозно лечение по повод оплаквания от шийна радикулерна симптоматика, като бил постигнат добър ефект и при изписването му е било препоръчано да продължи лечение с провеждане на физиотерапия, като след тези прегледи нямало данни за прилагано лечение и изследвания. Актуалните оплаквания на ищеца били от болки в лявото ходило и врата, които не можели да се свържат с констатираните травми след ПТП, 4 тъй като видът на установените след ПТП само мекотъканни увреждания не може да обяснят такова продължително персистиране на подобни оплаквания.

Същевременно при ищеца били документирани изразени дегенеративни /възрастови/ промени в областта на шията, които сами за себе си могат да обусловят подобни оплаквания и не на последно място, реално само от приложените медицински документи не може да се изведе обективно еднозначна причинно-следствена връзка с настъпили усложнения за изтеклите пет години след инцидента. Вещото лице посочва, че последиците от установените при ищеца мекотъканни травми водели до болки, страдания и функционални смущения, които обаче отшумявали средностатистически до 24 седмици след инцидента. По продължителен срок на възстановяване следва да се отдаде на получени усложнения, каквито обаче нямало данни да са регистрирани с медицински прегледи и поставена диагноза. При закрито, неразместено счупване на пети шиен прешлен било необходимо налагане на имобилизация на шията за 6 до 8 седмици, като при спазване на предписания режим и лечение функционално възстановяване следвало да настъпва до около 10 - 14 седмици след инцидента, ако травмирането е било нанесено на фона на дегенеративни промени е възможен по- продължителен възстановителен процес. Вещото лице посочва, че обективно към момента на актуалния преглед ищецът бил в добро общо състояние с пълен обем на движения на опорно- двигателния апарат, без загуба или нарушение на функция, като се съобщавали единствено оплаквания от болезненост в шията и ляво ходило при резки промени във времето, като в случая не се касаело за ексцес - отклонение от нормално протичащ процес на възстановяване, тъй като актуалните персистиращи оплаквания следвало да се отдадат на налични дегенеративни промени. Съгласно заключението не се констатирали към момента налични невъзстановени телесни увреждания на ищеца и нямало данни за провеждащо се лечение спрямо телесни увреждания след 2020 г.