Решение № 1025 от 02.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Бургас, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100502120 по описа за 2022 година

С Решение № 242 от 03.11.22г., постановено по гр. дело № 353/2022г. по описа на Районен съд – Карнобат е прието за установено, че Й.

А. А. (Х. А. Х.) чрез назначения му особен процесуален представител адвокат Росен Драгомиров Минков дължи на „УниКредит Булбанк“ АД със седалище гр. София сумата от 932, 70 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 49 лева, представляваща лихва върху редовна главница за периода от 18.02.2019г. до 01.05.2019г. и лихва от 281, 86 лева, дължима от 01.05.2019г. до 20.05.2021г., за които е издадена Заповед № 117 от 25.05.2021г., постановена по частно гр. дело № 572/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат.

С цитираното решение е отхвърлен предявения иск за вземането за лихва върху предсрочно изискуема главница до претендирания размер от 304, 71 лева. Следва изрично да се отбележи, че въззивна жалба против тази част на постановеното решение не е депозирана, поради което и същото е влязло в законна сила по отношение на отхвърлената претенция.

1

Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от Росен Минков в качеството му на особен представител на Й. А. А. (Х. А. Х.), с която се претендира да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

В жалбата се посочва, че при формиране на своите изводи, Районен съд – Карнобат е приел факта, че Х. Х. е подписал предоставения договор между „Дани Алексиеви“ ЕООД и „УниКредит Булбанк“ АД в качеството си на физическо лице като солидарен длъжник, въпреки че анализа на клаузите на подписания договор разкриват квалификационните признаци на поръчителство съгласно чл. 138 и сл. от ЗЗД е разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността.

В жалбата се сочи, че така формирания извод от първоинстанционния съд е неправилен и от доказателствата по делото следва да се приеме, че Х. Х. има качеството на поръчител по смисъла на чл. 141, ал.

1 от ЗЗД, като спрямо него срокът по чл. 147 от ЗЗД е изтекъл и по тази причина и исковата претенция е неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – въззивника Х. А. Х. чрез назначения му особен представител – адвокат Минков поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

Ответната страна по въззивната жалба – „УниКредит Булбанк“ АД със седалище гр. София депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че постановеното първоинстанционно решение е правилно, обосновано и законосъобразно, а подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана.

В отговора на въззивната жалба се посочва, че ответникът е подписал процесния договор именно в качеството си на солидарен длъжник, като 2 несъмнено за това свидетелства и положения от негова страна подпис и собственоръчното изписване на неговото име като представител на дружеството – кредитополучател и солидарен длъжник, а не в качеството му на поръчител. Изрично в отговора на въззивната жалба се твърди, че въззивника се е задължил спрямо банката в качеството си на солидарен длъжник, а не в качеството си на поръчител и при това положение не може да намери приложение и нормата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и възражението за изтекъл срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД следва да се разглежда като неоснователно.

Претендира първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба „УниКредит Булбанк“ АД със седалище гр. София депозира писмена молба, в която изразява становище по основателността на жалбата.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „УниКредит Булбанк“ АД със седалище гр. София против Й. А. А. (Х. А. Х.) от гр. К., с който се претендира да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищцовата страна следните суми:

- 932, 70 лева, представляваща главница, дължима по сключен между страните Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № */***.2018г., ведно със

- законна лихва върху главницата, считано от 21.05.2021г. до окончателното погасяване на задължението;

- 49 лева, представляваща лихва върху редовна главница за периода от 18.02.2019г. до 01.05.2019г.;

- 304, 71 лева, представляваща лихва върху предсрочно изискуема главница за период от 01.05.2019г. до 20.05.2021г.

3

По делото не се спори по отношение на обстоятелството, че въз основа на депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК от „УниКредит Булбанк“ АД със седалище гр. София, Районен съд – Карнобат е постановил Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 117 от 25.05.2021г., постановена по частно гр. дело № 572/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат, допълнена с Разпореждане № 364 от 09.07.2021г., постановено по частно гр. дело № 572/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат, по силата на която е постановено длъжниците „Дани – Алексиеви“ ЕООД и Й. А. А. (Х.

А. Х.) солидарно да заплатят на дружеството – заявител - „УниКредит Булбанк“ АД със седалище гр. София следните суми: - 932, 70 лева, представляваща главница, дължима по сключен между страните Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № */***.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.05.2021г. до окончателното погасяване на задължението, сума в размер от 49 лева, представляваща лихва върху редовна главница за периода от 18.02.2019г. до 01.05.2019г., сума в размер на 304, 71 лева, представляваща лихва върху предсрочно изискуема главница за период от 01.05.2019г. до 20.05.2021г., държавна такса в размер на 25, 73 лева и възнаграждение за адвокат в размер на 204 лева.

По делото е безспорно, че предявеният иск е по реда на чл. 422 от ГПК, след като Районен съд – Карнобат е издал Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 117 от 25.05.2021г., постановена по частно гр. дело № 572/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат и по делото с Определение № 140 от 04.03.2022г., постановено по частно гр. дело № 572/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат са дадени указания на „УниКредит Булбанк“ АД със седалище гр.

София, че може да предяви иск относно вземането си против длъжниците – „Дани – Алексиеви“ ЕООД и Х. А. Х.. Съобщение с така дадените указания е връчено на дружеството – заявител на дата – 14.03.2022г., а настоящият иск е предявен на дата – 08.04.2022г., поради което и настоящата инстанция намира, че е спазен предвидения в чл. 415 от ГПК едномесечен срок за предявяване на установителния иск и спора следва да бъде разгледан по същество.

В исковата молба се посочва, че претендираните вземания на 4

„УниКредит Булбанк“ АД произтичат от Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № */***.2018г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД в качеството му на кредитор от една страна и „Дани – Алексиеви“ ЕООД в качеството му на кредитополучател и Й. А. А. в качеството му на солидарен длъжник – от друга страна, по силата на който Банката е предоставила кредитна карта с кредитен лимит от 1 000 лева. В исковата молба се посочва, че е налице неизпълнение на сключения между страните договор, като кредитополучателят и солидарния длъжник са преустановили плащанията на задълженията си по договора, като са пропуснали да заплатят в пълен размер три вноски за главница и лихви за период от месец февруари 2019г. до месец април 2019г. вкл. и с оглед на това неизпълнение Банката е упражнила правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем на 01.05.2019г., за което обстоятелство длъжниците са надлежно уведомени чрез уведомления, връчени чрез ЧСИ Делян Николов. В исковата молба се посочва, че за своите вземания ищцовата страна е предприела действия за събиране на паричните суми и се е снабдила със Заповед № 117 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

Ответната страна по предявения иск – Х. А. Х. (Й. А. А.) чрез назначения му в първоинстанционното производство особен представител оспорва предявените претенции и счита, че детайлния анализ на клаузите на подписания между страните договор разкрива квалификационните признаци на поръчителство съгласно чл. 138 и сл. от ЗЗД, поради което и следва съдът да приеме, че срокът по смисъла на чл. 147 от ЗЗД е изтекъл за това лице и исковата претенция е неоснователна.

За да уважи предявените претенции, първоинстанционния съд е приел, че по несъмнен начин в производството се установява, че ищцовото дружество е изпълнило своето основно договорно задължение за предоставяне на кредит при кредитен лимит от 1 000 лева, поради което е възникнало насрещно правно задължение картодържателят да върне на кредитната институция усвоения кредит от уговорения кредитен лимит, поради което и съдът е приел, че в полза на кредитора ищец е възникнало вземането за непогасения остатък от усвоения кредитен лимит от 932, 70 лева.

5

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

От представените по делото доказателства се установява по безспорен начин, че на 19.06.2018г. е сключен Договор № */***.2018г. между „УниКредит Булбанк“ АД – от една страна и „Дани – Алексиеви“ ЕООД със седалище гр. Карнобат – от друга страна и Й. А. А. в качеството му на солидарен длъжник, по силата на който договор, Банката е открила на името на клиента – „Дани – Алексиеви“ ЕООД със седалище гр. Карнобат картова сметка и е издала кредитна карта с кредитен лимит от 1 000 лева. Изрично в представения по делото договор е посочено, че клиентът възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минимална погасителна вноска или минимално дължима сума, при условията на солидарна отговорност на солидарните длъжници, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в Договора срокове в съответствие с ОУ и Тарифата за таксите и комисионните на Банката.

Изрично – при подписването на така сключения договор, същият е подписан както от Й. А. А. в качеството му на Управител на дружеството – клиент, така и в негово лично качеството в качеството му на солидарен длъжник, като това обстоятелство не се оспорва от ответната страна.

Следва да се отбележи, че по делото не се спори, че ответната страна в първоинстанционното производство – Й. А. А. с ЕГН ********** през 2020г. е променил своите имена на Х. А. Х..

Единственият спорен въпрос в депозираната пред настоящата инстанция въззивна жалба е по отношение на качеството, което има въззивната страна – Х. А. Х. (притежаващ имената Й. А. А. към момента на сключване на процесния Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № */***.2018г.), като в писмения отговор пред първоинстанционния съд, както и в депозираната въззивна жалба пред настоящата инстанция се поддържа становището, че ответника Х. всъщност има качеството на поръчител, а не на 6 солидарен длъжник. Безспорно е, че при спор за смисъла на договорна клауза, с която трето лице встъпва в дълг за определено вземане, действителната воля на страните следва да бъде преценявана в контекста на целия договор.