Решение № 3525 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3525 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20221100504475 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20023172 от 21.03.2022 г., постановено по гр. д. № 938/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 68 състав са ОТХВЪРЛЕНИ изцяло като неоснователни предявените от ЗАД „Б.В. И.Г.”АД, ЕИК: *******, гр.София, пл. „*******, съдебен адрес: гр. София, бул. „Княз ******* чрез адв. З. К., против ЗАД „ОЗК-З.” АД, ЕИК: *******, гр. София, ж.к.

„Възраждане“, ул. „*******, обективно съединени осъдителни искове по чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на собственика на автомобил „Дачия Докер“, с рег. № ******* да заплати на ищцовото дружество сумата от 3 540,88 лв., представляваща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение (3 515,88 лв.) по риск „Булстрад Каско Стандарт“ по щета № 470419202031159 за имуществените вреди на автомобил „Волво“, с peг. № *******, причинени при реализираното на 06.07.2020г. в гр.София пътно-транспортно произшествие, и т.нар. ликвидационни разноски (25 лв.), и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторната лихва за периода от 23.10.2020г. до 06.01.2021г. в размер на 74.75 лв., като на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ЗАД „Б.В. И.Г.” АД е осъдено да заплати на ЗАД „ ОЗК-З.” сумата от 50 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца ЗАД „Б.В. И.Г.” АД, чрез процесуалния представител адв. З. К., в която същото се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно, както и като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В жалбата се навеждат доводи, че неправилно и в противоречие със събрания доказателствен материал по делото, съдът е приел в мотивите на обжалваното решение, че ищецът не е доказал наличието на застрахователно 1 правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между виновния водач и ответника ЗАД „ОЗК З.“ АД, поради което е отхвърлил предявения иск. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешни изводи при прилагането на процесуалните норми, относими към процеса на доказване на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Оспорват се изводите на решаващия състав, че в съдебния процес, застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), като форма за неговата действителност. В тази връзка се поддържат доводи, че застрахователят – ищец не е страна по застрахователния договор за задължителната застраховка, поради което не е в състояние да го представи като писмен документ по делото, но по делото е представено извлечение от електронната страница на Гаранционен фонд, от която е видно, че за процесното МПС с peг.

№ ******* е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, по която застраховател е ответното дружество „ОЗК З.“ АД.

В жалбата се излагат доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 547, ал. 12 от КЗ данните от Информационен център към Гаранционен фонд до доказване на противното удостоверяват застрахователя, номера на застрахователния договор, началната и крайна дата на покритие и т.н., поради което представеното по делото извлечение от електронния регистър на Информационния център към ГФ е достатъчно доказателство за наличието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. На отделно основание се поддържа, че наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е обстоятелство, което е следвало да се отдели за безспорно между страните, предвид липсата на изрично оспорване от ответника с отговора на исковата молба, а и извънсъдебно преди образуване на делото с писмото, с което същият е отказал плащане по регреса, позовавайки се единствено на недоказаност на механизма на ПТП. От въззивника се сочи също така, че наличието на застраховка „ГО“ за увреждащото МПС, сключена с ответника се установява и от съставения от двамата водачи Двустранен констативен протокол за ПТП. В тази връзка се поддържат доводи, че наличието на валидно правоотношение като предпоставка за уважаване на предявения регресен иск по чл. 411 от КЗ е доказано по делото.

Въз връзка с изложеното се отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да постанови друго такова, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна по делото ЗАД „ОЗК-З.” АД, не е депозирала писмен отговор по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ЗАД „Б.В. И.Г.”АД претендира заплащане на сумата от 3540,880 лева – представляваща сбора от платеното от ищеца застрахователно обезщетение (3 515,88 лева) по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по щета № 470419202031159 за имуществените вреди на процесното МПС – автомобил „Волво“, с peг. № *******, настъпили в резултат на 2

ПТП на 06.07.2020г. в гр. София причинено виновно от водача на автомобил „Дачия Докер”, с peг. № *******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество ЗАД „ОЗК - З.“ АД и ликвидационни разноски (25 лв.), ведно със законна лихва върху посочената сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Предявява и претенция за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на сумата от 74.75 лв. за периода от 23.10.2020г. до 06.01.2021г.

Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил изцяло предявените искове по основание и по размер. Оспорва механизма на процесното ПТП, наличието на виновно поведение на водача на автомобил „Дачия Докер”, с peг. № *******, съществуването на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите по автомобил „Волво“, с peг. № *******, както и размера на иска. Предявено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи. Оспорва и акцесорният иск за лихви.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси – по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.

При извършена служебна проверка, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, но същото обаче е неправилно по следните съображения:

За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че по делото от страна на ищеца не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника, тъй като не е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност" между делинквентна и ответното дружество.

Съгласно чл. 411, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено З. срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото З. да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя да съществува валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

3

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по - горе кумулативни предпоставки на исковата претенция.

Настоящата инстанция приема, че по делото са налице всички основания на цитираните норми, включително наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, за ангажиране отговорността на ответното дружество.

Съдът приема за установено по делото, че на 06.07.2020 г., около 14,30 ч. в гр. София, на ул. „Неделчо Бончев“ е настъпило застрахователно събитие - ПТП между застрахован по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ при ищеца товарен автомобил „Волво“, с рег. № *******, управляван от водача С.А.В. и лек автомобил „Дачия Докер“, с рег. № *******, в резултат от което на процесния автомобил „Волво“, с рег. № ******* са били нанесени вреди, във връзка с което ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил в размер на 3515,88 лева.

Противно на приетото от СРС, въззивният съд намира за доказано по делото и наличието на валидно към момента на настъпване на произшествието – 06.07.2020 г. застрахователно правоотношение между делинквента и ответното дружество – ЗАД „ОЗКЗ.“ АД по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, покриващ отговорността на виновния водач за вредите от процесното ПТП. Посоченото обстоятелство се установява по косвен път посредством събраните по делото доказателства.

От представената и приета като неоспорена от ответната страна разпечатка от Информационния център на Гаранционен фонд е видно, че за лек автомобил „Дачия Докер“, с рег. № ******* е била налице застраховка „Гражданска отговорност“ с период на действие от 24.06.2020 г. до 23.06.2021 г., т.е. валидна към момента на настъпване на ПТП, сключена с ответника ЗАД „ОЗК - З.“ АД.

По силата на чл. 39, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд (обн. ДВ, бр. 74/2006 г.) справката по ал. 1, която всеки застраховател предоставя на Информационния център се подава по начин и във формат, определен от Управителния съвет на Фонда във връзка с изискванията на системата за автоматизирана обработка на информацията, с което се гарантират автентичността и сигурността на подадените данни. Противно на приетото на първоинстанционния съд настоящият съдебен състав намира, че предоставената информация от Информационния център към Гаранционния фонд, която е публично достъпна, има официално оповестително действие и издадената въз основа на нея справка от Фонда притежава правната характеристика на официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила относно съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, до доказване на противното - в този смисъл са постановените по чл. 290 ГПК - решение № 55/24.08.2020 г. по т. д. № 1842/2019 г. на ВКС, II т. о. и решение № 161/13.11.2012 г. по т. д. № 607/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.