Решение № 179 от 31.03.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Разград, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330101920 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Депозирана е искова молба от С. Н. В., с която са предявени обективно съединени искове срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749 за установяване, че ищцата не дължи на ответника вземания по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-19203447, сключен на 14.03.2022 г. между С. Н. В. и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 204915054, поради нищожност на договора и погасена главница в пълен размер поради плащането им. Счита, че начина на сключване на договора съществено нарушава правата на потребителя предвид липсата на отпечатан документ, че е имало съществено разминаване между информацията в СЕФ и договора, по специално във връзка със задължителността на застраховката, която практика счита за нелоялна. Счита, че сключеният на 14,03.2022 г.

Договор за потребителски паричен кредит PLUS-19203447 е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което дължи връщане единствено на чистата стойност на същия - аргумент от чл,23 ЗПК.

Ищецът твърди като обстоятелства, от които произтичат претендираните от него права и задължения: че на 14.03.2022 г. между ищцата и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 204915054 е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-19203447, че всички документи по сключване на облигационното правоотношение са подписани от ищцата електронно на място в офиса на БНП Париба, находящ се в гр.Шумен, без същите да са й били представени по какъвто и да било начин за запознаване, че в СЕФ било отразено, че договорът ще бъде сключен за сумата 12 000лв., че от тази сума й е удържана „такса ангажимент“, че е уговорено погасяване за срок от 92 месеца, с размер на погасителната вноска от 266,94 лв. и обща сума за връщане - 24 558,48 лв.; вписани ОЛП-15,02% и ГПР-17,04 %, както и това, че сключването на застраховка не е задължително; а в Договор, сключен на 14.03.2022 г. за потребителски паричен кредит PLUS19203447:Размер на кредита - 12 000,00 лв.; Размер на кредита за покупка на застраховка „Защита 1 на плащанията“ - 0,00 лв.; Размер на кредита за покупка на застраховка „Домашен комфорт" - 0,00 лв.; Застрахователна премия - 4 272,48 лв.; Общ размер на кредита -12 000,00 лв.; Такса ангажимент - 300,00 лв.; Брой погасителни вноски - 92 бр.; Месечни погасителни вноски - 266,94 лв.; Обща стойност на плащанията - 24 558,48 лв.; ГПР-17,04% и ОЛП-15,02%, че не се изяснява и как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер и на нито една позиция в договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва като глобална сума и съотношението й с главницата по кредита че до момента платената сума по кредита е в размер на 12 822,98 лв., че чистата стойност на главницата е 11 700,00 лв., защото това е чистата стойност на получения финансов ресурс. че ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 204915054.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока по чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. Счита искът за неоснователен и недоказан. Счита, че дължимата по договора сума е в размер на 24 558,48 лв. Счита, че за редовността на исковата молба е необходимо ищцата да посочи каква сума счита, че не дължи по договора, както и че е необходимо ищцата да посочи банкова сметка с оглед претенцията за разноски. Заявява, че ищцата няма качеството „потребител“, както и че са неверни твърденията, че на кредитополучателя не се дава възможност в достатъчна степен да се запознае с условията и документите, които следва да подпише.

Ответникът твърди, че ищцата не е имала качеството потребител, че договорът е сключен по нейно искане, че таксата ангажимент е била дължима, че на потребителя е предоставена преддоговорна информация за годишния лихвен процент (ГЛП) по кредита, годишния процент на разходите (ГПР) и размера на такса ангажимент - еднократно дължима такса, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент по кредита за срока на договора, че ищцата е запозната с общите условия за кандидатстване за кредит и с информацията за защита на личните данни, че след това е визуализиран договора, а ответникът е потвърдил чрез получен CMC на посочения от него телефон, че при изчисление на процесния ГПР е взет предвид посоченият размер на кредита и всички разходи по него (освен изрично изключената по силата на § 1, т.1 от ЗПК застрахователна премия), т.е. договорената лихва и такса ангажимент, че допълнителната услуга по фиксиране на лихвения процент не е свързана с основните престации по договора и таксата ангажимент не е прекомерна при съпоставка с отпуснатия кредит; че застраховката “Защита на плащанията“ е сключена по желание на клиента, след изрично изразено от него съгласие и сключването й не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при определени параметри; че в процесния случай е предоставена пълна, ясна и точна информация за начина на формиране на ГПР, както и ясна и разбираема за потребителя информация какви разходи се включват в ГПР; че този ГЛП е фиксиран; че Погасителният план, инкорпориран в съдържанието на процесното кредитно споразумение съдържа данни за стойността, в лева, на възнаградителната лихва във всяка вноска. Признава получаването на сумата 6 283,15 лв. в изпълнение на договора.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, установи следните фактически обстоятелства:

2

Видно от справка в Търговския регистър ответната банка - ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 204915054.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 14.03.2022 г. между ищцата като кредитополучател и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 204915054 като кредитодател е сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS-19203447.

В преддоговорната информация, получена от ищцата е записано, че сумата на кредита е 12 000 лв., че същият се отпуска за срок от 96 месеца /до 15.11.2029 г./, че вноската е в размер на 266,94 лв., а общата сума за плащане – 24 558,48 лв./л.23/. Такива са сумите и в Стандартния европейски формуляр /л.25/, но там е посочено и внасянето на такса ангажимент в размер на 300 лв., респ.2,5% от кредита, която се удържа от размера на кредита. В договора е записана и застрахователна премия в размер на 4272,48 лв.

Договорът и всички документи към него са подписани електронно от ищцата.

Във всички тях е посочен ГПР 17,04% и лихвен процент 15,02%.

Ведно с договора ищцата подписала и информационен документ за застрахователен продукт /л.38/ и Договор за застрахователно посредничество /л.40/. В последния договор е записано, че ищцата възлага на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 204915054 срещу възнаграждение да посредничи за сключване на застрахователни договори със застрахователите „Кардиф Животозастраховане.Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“. Ищцата е подписала електронно и Кратък медицински въпросник за приемане на застраховане /л.41/ и сертификат за застраховка „Защита на плащанията“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ /л.42-52/ и общи условия за ползване на тези програми /л.53854/.

По договора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 204915054 са превели по сметка на ищцата сумата 6 792,45 лв.

Ищцата е физическо лице и не са представени доказателства кредитът да е теглен във връзка с нужди, различни от потребителските. Освен това във всички документи, съставени във връзка с кредита същият е използван термина „потребителски“, което означава, че и кредитора е възприел ищеца като потребител.

Ищцата е започнала изплащането на кредита на 19.04.2022 г. и в съответствие с погасителния план продължава да обслужва кредита. По делото са представени 45 бр. платежни документи, всеки от тях за сумата от 266,94 лв.

/л.62 – л.93/ и 4 бр. платежни документи, всеки за сумата 136,49 евро, както и платежен документ за сумата 689,68 лв./л.69/ и 121 лв./л.74/. Следователно ищцата е платила на кредитора и на ответника като негов правоприемник сумата 12 822,98 лв. до 31.12.2025 г., както и 545,96 евро след тази дата.

На 28.04.2023 г. ищцата е поискала актуализиране на погасителния план/л.70/ във връзка с частично предсрочно погасяване на задължението и по този повод е разменена кореспонденция. Споразумение за частично предсрочно погасяване е сключено на 10.05.2023 г. /л.76/.

По делото са представени други договори за кредит, в които не е посочено задължение за заплащане на застраховка /л.141 и сл./ В тях липсват имената на кредитополучателя и неговия подпис.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Изготвеното от същата заключение посочва, че в посоченият ГПР по Договор № PLUS-19203447 от 14.03.2022 г. възлизащ на 17,04% са включени следните разходи: главница в 3 размер на 12 000 лева, договорни лихви по погасителен план в размер на 8 286,00 лева и таксата ангажимент в размер на 300,00 лева. Таксата ангажимент е включена в ГПР 17.04 % посочен в Договор за потребителски паричен кредит Договор № PLUS-19203447/14.03.2022 г.; че ГПР посочен в Договора за потребителски паричен кредит Договор № PLUS-19203447 от 14.03.2022 г. не е изчислен по формулата предвидена в Приложение № 1 към ЗПК. За да стигне до последният извод, в.л. пояснява, че размерът на годишния процент на разходите /ГПР/, когато към него се добави и застрахователната премия в размер на 4 272,48 лева възлиза на 24.7969 %.

Сумата от 4 272,48 лева е включена в общо дължимата сума от 24 558,48 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Възраженията на ответника във връзка с неговата обоснованост се отнасят до начина, по който следва да се изчислява ГПР /дали в него да се включи сумата за застраховка или не/, но това е правен въпрос, по който ще се произнесе съда.

При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съдът следи служебно за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е нарушено изискването за формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) когато е налице неравноправна клауза.

Съгласно чл.22 от ЗПК , вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като в противен случай, същият се явява недействителен. Първите две изисквания са спазени, като е посочена общата сума и размерът на ГПР.

Не е налице последното изискване - да се посочат и взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Дефиниция на понятието"общ разход по кредита" е дадено в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други 4 видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.