Решение № 804 от 10.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 804 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330205338 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. С. И., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв.

Т. Т. срещу Наказателно постановление № 24-3389-000469/30.09.2024 г., издадено от К.В.Р. – Началник сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ 06 Пловдив, в частта, в която на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Съгласно изричното изявление, направено в съдебно заседание, в останалата част, в която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказателното постановление не се обжалва и на основание чл. 64, б. „б“ от ЗАНН е влязло в сила.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се твърдят конкретни негови пороци. Моли се за неговата отмяна. С допълнително становище на лист 41-44 от делото се поддържа недоказаност на деянието и издаването на НП при неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. Т. Т., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Пледира по делото да не се доказва деянието да е извършено 1 умишлено от жалбоподателя, а в автомобила да е имало пътник, което да означава, че е използван по предназначението си за превоз на хора. Заявява, че наказателното постановление се обжалва единствено в частта за нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище на лист 2 от делото поддържа при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н. С. И., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 30.09.2024 г., установено от разписката за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на същата дата, поради което 14-дневН. срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в оспорената си част по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Н. С. И. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 283312969, валидно до 18.07.2027 г. и с налични 26 контролни точки.

На 18.09.2024 г. в гр. Пловдив жалбоподателят И. управлявал лек автомобил „БМВ 535 Д“ с рег. № ** по бул. „Марица“. Времето било слънчево, а пътната настилка суха. Около 15:25 часа на същата дата жалбоподателят достигнал до кръстовището на бул. „Марица“ с бул.

„Източен“ в гр. Пловдив, като предприел маневра завиване в обратна посока.

Пътник на предната пасажерска седалка в превозното средство бил свид. О.

Ниат И.. При извършването на завоя жалбоподателят като водач на автомобила съзнателно предизвикал загубата на сцепление на задните му гуми с пътната настилка, при което задната част на превозното средство поднесла и се завъртяла в завоя. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите К. И. Т. и Б. В. Б. – полицейски служители в 06 РУ при ОД на МВР - Пловдив, които изпълнявали служебните си задължения. Двамата се намирали при бензиностанция „Шел“, находяща се на бул. „Марица“ в гр.

Пловдив и имали пряка видимост към движението на управлявания от жалбоподателя автомобил. След завършването на завоя жалбоподателят 2 стабилизирал и изправил превозното средство, като отново подал рязко газ и потеглил с превъртане на гумите в посока изток към кв. „Столипиново“. От контакта на гумите с пътната настилка при тяхното превъртане и от потеглянето по този начин излязъл пушек. Свидетелите Т. и Б. веднага последвали автомобила на нарушителя, без да губят визуален контакт с него, а когато го настигнали, подали сигнал за спиране на водача. След като жалбоподателят спрял, полицейските служители пристъпили към извършването на проверка. Те поискали от жалбоподателя да представи свидетелството си за управление на МПС, но той не го носил и не го представил на контролните органи.

На място и за така констатираните нарушения свид. Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу жалбоподателя И., в негово присъствие и в присъствието на свид. Б.. Актът бил предявен на жалбоподателя, но той отказал да го подпише, както и разписката към него, поради което отказът бил удостоверен с подписа на друг свидетел – Атанас И.

Плачков.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показаН.а на свидетелите Б. В. Б. и К. И. Т.. И за двамата се установява да са очевидци на процесното деяние, като съгласно показаН.а на свид. Б. са се намирали на разстояние от около 20 метра от мястото, където е извършено деянието. ПоказаН.а на двамата разпитани полицейски служители са източник на доказателствена информация относно обстановката, при която е извършено деянието. Изяснява се, че това се е случило при условията на дневна светлина и сухо време, без да е валяло в този ден. ПоказаН.а на полицейските служители са непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си досежно тези обстоятелства. Съответствие в свидетелските показания е налице и относно мястото на извършване на деянието – на бул. „Марица“ в гр. Пловдив, в близост до бензиностанция „Шел“ и при извършването на маневра завиване в обратна посока. На следващо място установява се от разпита на свидетелите Б. и Т. начинът на движение на процесния автомобил по време на завоя и непосредствено след това. От показаН.а на свид. Б. се изяснява, че той не е видял началото на маневрата, при която жалбоподателят е обърнал посоката на движение, а е забелязал автомобила, когато вече е бил в завоя. Свидетелят изяснява, че при изпълнението на маневрата превозното средство е поднесло и е описало дъга („Видях занасянето на автомобила, когато той описваше дъга при правенето на завоя.“). В този смисъл са и показаН.а на свид. Т., който 3 разказва, че по време на завоя се е завъртяла задната част на автомобила на жалбоподателя. Свидетелят изяснява още: „В самия завой си излезе от коловоза и странично влезна в платното и после с газ изправи автомобила“.

Съдът намира, че показаН.а на свидетелите Т. и Б. са взаимно кореспондиращи си и относно поведението на жалбоподателя непосредствено след завършване на маневрата по завиване в обратна посока. От тях се установява, че автомобилът е продължил движението си с високата скорост и при рисково шофиране на водача, като свид. Б. изяснява: „След това тръгна по бул.

„Марица“. Автомобилът първо превъртя колелата, изпуши и после продължи“, което му твърдение съответства на показаН.а на свид. Т. за това, че след завоя водачът „с газ изправи автомобила“. Съдът намира, че всеки от двамата свидетели описва еднотипна фактическа обстановка, със свои думи, без използване на повтарящи се общи фрази. Същевременно показаН.а и на двамата полицейски служители са достатъчно подробни, за да позволят реалната им проверка при дейността по съпоставката им едни с други.

Свидетелите не преповтарят само съдържанието на АУАН, а подробно разказват за околната обстановка, за поведението и начина на движение на автомобила непосредствено след довършване на маневрата, включително изясняват и изгодни за защитата факти като наличието на пътник на предната седалка в проверения автомобил. Тази детайлност в разказа им мотивира съда да приеме, че свидетелите Б. и Т. имат добре съхранен спомен от случая, както и че всеки от тях правдиво и достоверно пресъздава обективно случилото се, поради което показаН.а им изцяло се ползват с доверие от съда.

От показаН.а на свид. О. Ниат И. се установява той също да е присъствал при извършване на деянието, бидейки пасажер, стоящ на предната седалка до водача в автомобила на жалбоподателя И.. В тази част показаН.а на свид. И. получават вяра, тъй като и двамата полицейски служители Т. и Б. също потвърждават при проверката да е присъствал такъв пътник в автомобила.

ПоказаН.а на свид. И. кореспондират с тези на двамата полицейски служители и относно мястото на деянието, поради което и в тази им част се ползват с доверие. Установява се от разпита на свид. И., че водач на автомобила по време на цялото пътуване е бил единствено жалбоподателят И., включително и към момента на извършване на интересуващите делото маневри. В показаН.а си свид. И. твърди още на мястото на нарушението да е имало пясък по пътната настилка. На това твърдение обаче съдът не дава вяра. Същият въпрос е поставен и на свид. Т., който изяснява, че преди деянието автопатрулът е минал през това място и пясък не е имало, както и че полицаите целенасочено са оглеждали пътната настилка, тъй като при констатиране на препятствия на пътя сигнализират Общината. Същевременно при разпита си свид. И. изрично заявява, че не е излизал от автомобила, а и самата проверка е извършена на различно място от това на нарушението – там, където автомобилът на жалбоподателя е настигнат от автопатрула на 06 РУ Пловдив. При така установеното противоречие съдът приема, че с доверие следва да се ползват показаН.а на свид. Т.. На първо място при него не 4 възниква съмнение за предубеденост или заинтересованост предвид липсата на предпроцесуални отношения с жалбоподателя, докато за свид. И. се доказва двамата с нарушителя да са приятели. Решаващо значение съдът отдава на обстоятелството, че свид. Т. заявява конкретни факти с които подкрепя твърдението си – при преминаване през това място да е забелязал липсата на пясък, тъй като при изпълнение на служебните си задължения при патрулирането да проверява за препятствия на пътя в контролирания участък.

От друга страна свид. И. нито е слизал, за да оглежда този участък, а самото му преминаване оттам твърди да се е случило бързо и през това време да е бил уплашен поради криволичещия в завоя автомобил. Така установената недостоверност в показаН.а на свид. И. демонстрира, че твърдеН.а му не могат да бъдат безрезервно приети, тъй като чрез тях свидетелят се опитва да утвърди изгодна за жалбоподателя теза за случайно настъпило деяние, която съдът намира за оборена от останалия събран доказателствен материал.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Н. С. И. се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС, има издадено на 18.07.2017 г. СУМПС с № 283312969, валидно до 18.07.2027 г. и с налични 26 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.