Определение № 3380 от 07.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3380 гр. София, 06.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002100810 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба от А. А. К., чрез адвокат С. Ч., срещу въззивното решение №708/13.07.2022г. на Окръжен съд – Бургас по в.т.д.

№621/2022г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение.

Насрещната страна „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място], редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Карнобат, с което е отхвърлен предявения от А. А. К. срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД иск с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ вр. с вр. с чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 137, 66 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди вследствие незаконосъобразните действия на застрахования при ответника частен съдебен изпълнител И. М. по застраховка Професионална отговорност с полица с № 28018068 / 13121810000722, изразяващи се в насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

1

За да постанови този резултат, въззивният съд, чрез препращане към установената от първостепенния съд фактическа обстановка, приел, че по делото са безспорни следните обстоятелства: Между ЧСИ И. Н. М. и „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, [населено място] е бил сключен застрахователен договор за професионална отговорност на частен съдебен изпълнител и Общи условия по застраховка Професионална отговорност, за което е била съставена застрахователна полица №28018068/13121810000722, за периода от 09.03.2018 г. до 08.03.2019 г. По сметка на ищеца А. А. К. били преведени обезщетения от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи за причинените му имуществени и неимуществени вреди, вследствие на настъпилото на 23.11.2016 г. ПТП, както следва: от 40 000лв. на 13.04.2018 г. и от 378лв. на 08.06.2018 г. Съдът установил, че срещу ищеца било образувано изп.дело №20117040400378/2011 г. по описа на ЧСИ И. М. по молба на взискателя „Макроадванс“ АД, [населено място], на основание изпълнителен лист издаден по г.д. № 1289/2011 г. на Районен съд – Ямбол. В хода на същото съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до „Юробанк България“ АД. Въз основа на последното, на 10.08.2018г. банката наложила запор върху сметката на длъжника и на същата дата превела на ЧСИ процесната сума от 6 137, 66 лв.

Въз основа на изложеното въззивният съд приел, че съгласно разпоредбата на чл. 381, ал. 1 КЗ не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки "Живот" и "Злополука", както и върху застрахователното обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" и по застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Посочил, че в конкретния случай съдебният изпълнител е наложил запор върху банковата сметка на ищеца К., а не върху полученото застрахователно обезщетение.

Позовал се и на разпоредбата на чл. 446а ГПК, според която несеквестируемостта на доходите по чл. 446 от ГПК, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва, ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. С оглед на същата и установения по делото факт, че обезщетението за претърпените от ищеца – длъжник вреди от ПТП в размер на 40 000лв. е постъпило по банковата сметка на 13.04.2018г., а запорното съобщение е връчено на 09.08.2018 г. Съдът направил извод, че сумата се е трансформирала в спестявания, които са секвестируеми и по отношението на които наложеният запор е допустимо изпълнително действие.

Допълнително съдът посочил, че съдебният изпълнител не е разполагал с данни, че по сметката на ищеца са постъпили суми за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди поради претърпяно ПТП, които по смисъла на чл. 381 КЗ са несеквестируеми, доколкото не бил уведомен за това обстоятелство както от длъжника по изпълнението, така и от третото задължено лице – „Юробанк България“ АД. Последното не изпълнило задължението си в срока по чл.508 ГПК да отговори признава ли за основателно вземането, върху което се налага запора, готов ли е да го плати, има ли претенции на трети лица и т.н., за което банката била уведомена със запорното съобщение. В заключение, съдът приел, че доколкото по делото не са събрани доказателства съдебният изпълнител да е бил уведомен за произхода на средствата по сметката на ищеца/длъжник, не може да се направи извод, че е налице негово противоправно поведение, което е довело до претърпяната от ищеца вреда.

2

По изложените съображения съдът намерил предявения иск за неоснователен.

Касаторът обосновава допускане на обжалването по следните правни въпроси: Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока? Твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №15/30.01.2015г. по г.д.

№4604/2014г. на ІV г.о.; решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ІІ т.о.; решение №24/10 от 28.01.2010г. по г.д.№4744/2008г. на ІІ т.о.; решение №202/21.12.2013г. по т.д.

№866/2012г. на І т.о.; решение №76/12.06.2012г. по т.д.№377/2011г. на ІІ т.о.; решение №581/30.09.2010г. по т.д.№1019/2009г. на ІІІ г.о.; определение №652/21.12.2020г. по т.д.

№2796/2019г. на І т.о. Искането е основано на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Поставеният въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да мотивира решението си, съобразно правилата на чл.235, чл.236 и чл.12 от ГПК, като изложи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните по делото. Същият е принципно значим по всяко исково производство и по него е налице трайно установена съдебна практика. Според даденото в нея разрешение, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Не обсъждането и не произнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства, е съществено нарушение на процесуалните правила.

Настоящият състав на съда споделя изцяло това разрешение на процесуалноправния въпрос.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика, която е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения. В конкретния случай, въззивният съд е установил фактическата обстановка, която е безспорна между страните. Изложил е становище по наведените в хода на производството възражения относно несеквестируемостта на обезщетенията по чл.381 от КЗ, приложението на правилото на чл.446а от ГПК по отношение на същите, както и относно липсата на противоправно поведение на частния съдебен изпълнител, което да обоснове отговорността на застрахователя за причинени от същия вреди. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на правилата на чл. 12, чл.235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК при обсъждане на събраните доказателства и въведените в производството възражения. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените от касатора допълнителни основания за допускане на обжалването в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Необосноваността на решението е касационно основание по чл.281 от ГПК, но не и такова за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК.

Поставен е и въпросът: Застрахователна сума по застраховки „Живот“ и „Злополука“, както 3 и застрахователното обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ и по застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз по чл.381 от КЗ представляват ли „помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт“ по смисъла на чл.446а от ГПК? Твърди се, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по него не е налице формирана съдебна практика, поради което обжалването следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.

Този въпрос е включен в предмета на спора, но е без значение за крайния изход на правния спор. Въззивният съд е приел, че доколкото по делото не са събрани доказателства съдебният изпълнител да е бил уведомен за произхода на средствата по сметката на длъжника, не е налице негово противоправно поведение, което да е причинило вредата на ищеца. С оглед на тези мотиви разглеждането на поставения въпрос по същество от състава на ВКС, независимо дали отговаря на условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, няма да доведе до промяна в крайния резултат по спора, поради което по отношение на същия не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на обжалването.

В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от касатора предпоставки за това по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК, нито е налице основание по чл. 280, ал. 2 от ГПК за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №708/13.07.2022г. постановено от Окръжен съд – Бургас по в.г.д.№621/2022г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4