Решение № 4536 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4536 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330108465 по описа за 2023 година

Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Ищцата Б. В. К. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № **/********** г. на ************* на ответната страна, да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода ************ г. ********* г. в размер на 3 510 лева, заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Общински институт “Старинен Пловдив“ – гр. Пловдив, оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника от ********* г. като “*********” в Отдел „*****************************“ с уговорен в полза на работодателя срок на изпитване 6 месеца, като този договор е бил продължен със сключено между страните на ********* г. Допълнително споразумение, а с последващо Допълнително споразумение от ******** г., считано от ********* г., ищцата е била назначена на нова длъжност

–

„**********“ в

Отдел

„*********************************“ – безсрочно по чл.67, ал.1, т.1 от КТ с уговорен в полза на работодателя срок на изпитване по чл.70, ал.1 от КТ два месеца.

С процесната Заповед, връчена на ищцата на *********** г., трудовото й правоотношение е било прекратено считано от ********** г. на основание чл.71, ал.1 от КТ.

С оглед назначаването на ищцата на нова длъжност с Допълнителното споразумение от ********** г., съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи, за нищожност на клаузата в това Допълнително споразумение за уговаряне на 2-месечен срок за изпитване по чл.70, ал.1 от КТ в полза на ответника.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, през периода ********** г. – ********* г. поради ползване на платен годишен отпуск и отпуск за временна неработоспособност ищцата е отработила общо 42 дни при 87 работни дни през този период – поради което срокът за изпитване е бил продължен с 45-те дни, през които тя е ползвала отпуските, с оглед на което съдът намира за неоснователни наведените от ищцата доводи за незаконосъобразност на уволнението й поради прекратяването на трудовото й правоотношение след изтичане на уговорения с Доплънителното споразумение от *********** г. двумесечен срок за изпитване в полза на ответника.

При така установената фактическа обстановка, доколкото в рамките на срока за изпитване ответникът, в чиято полза е бил уговорен този срок – и продължен поради ползването от ищцата на отпуски, съдът намира, че ответната страна е прекратила трудовия договор с ищцата законосъобразно, посоченото основание е съставомерно, а оттук – процесната Заповед се явява законосъобразна, с оглед на което искът с правно основание чл.3444, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед акцесорния им характер, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

С оглед изхода от спора ищецът следва да заплати на ответната страна направените разноски за производството по делото в размер на 1 560 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ от Б. В. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. предявените

„**************************“

№

***, ап.****, със съдебен адрес: гр. П., бул.

„********************“ № ***, ет.***, адв. М. Б., против Общински институт

“Старинен Пловдив“ – гр. Пловдив, ЕИК 115773114, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Константин Стоилов” № 50, представляван от ************** Е. Н. К. - Д., със съдебен адрес: гр. П., бул. “****************” № ****, ет.***, ап.**, адв. В. В., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава н а Заповед № **/********** г. на ********** на ответната страна, възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност, и осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода ********** г. - ********* г. в размер на 3 510 лева, заедно със законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Б. В. К., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Общински институт “Старинен Пловдив“ – гр. Пловдив , с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 560 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от 20.11.2023 г.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3