Решение № 1551 от 19.08.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2991/2019
- Вид
- Решение № 1551
- Подписан
- 19.08.2019
- В сила
- 11.12.2019
- Състав
- ГЕОРГИ РОСЕНОВ ГЕТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 114, ал. 1 · Закон за туризма
- чл. 114, т. 1 · Закон за туризма
- чл. 206, ал. 1 · Закон за туризма
Р Е Ш Е Н И Е № 1551
19.08.2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2991/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Диди Ем 11“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ № 7, представлявано от управителя Б.А.К., чрез адв. Н.Р. против Наказателно постановление № К-0047882 от 20.03.2019 г., издадено от Т.Д.Д. – Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за нарушение по чл.
114, ал. 1 от ЗТ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди актосъставителят и административнонаказващият орган (АНО) да не разполагат с материална компетентност за съставянето на актове, респ. издаването на НП за такъв вид административни нарушения. Поддържа в хода на процеса по ангажиране на отговорността на жалбоподателя да са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита, чрез липса на посочена дата на извършване на нарушението, на името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, поради непълна правна квалификация на извършеното деяние, както и разминаване между направената квалификация на нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност, ако съдът приеме жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушението, взема становище да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н.Р., която поддържа жалбата и наведените с нея възражения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Диди Ем 11“ ООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществена санкция“, т.е от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 28.03.2019 г., установено от известие за доставяне на НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 04.04.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Диди Ем 11“ ООД стопанисвал заведение за хранене и развлечения „Бриколаж“, находящо се в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 223а, за което имал издадено на 09.07.2013 г. удостоверение № 000221-И за утвърдена категория „една звезда“ със срок на валидност до 09.07.2018 г.
На 07.01.2019 г. свид. З.П.Р. – главен инспектор в
Регионална дирекция - Пловдив на Комисия за защита на потребителите, извършила проверка в гореописаното заведение за хранене и развлечения „Бриколаж“. По време на проверката туристическият обект бил в работен режим и се обслужвали клиенти. В обекта имало 3 маси с по 2 стола, или общо 6 седящи места в търговската зала и 27 седящи места, разположени около 10 маси пред заведението под навес със стени от найлон, разположен на паркинга на магазин „Бриколаж“. По време на проверката свид. Р. видяла да се обслужват клиенти, които консумирали безалкохолни напитки и кухненска продукция. Р. извършила контролна покупка на 1 брой минерална вода „Банкя“ на стойност 1 лев, за което й бил издаден фискален бон № 0080899/07.01.2019 г., 15:10 часа.
На видно място в обекта била поставена метална табела с определената категория и удостоверение № 000221-И за утвърдена категория „една звезда“ за обект Фаст-фууд „Бриколаж“, с адрес на обекта: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 223а, капацитет 50/6/44, дата на издаване 09.07.2013 г., валидно до 09.07.2018 г., лице, извършващо дейност „Диди Ем 11“ ООД, ЕИК:
*********.
По време на проверката при поискване от страна на свид. Р. не било представено валидно към датата на проверката удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
На 19.02.2019 г. управителят на „Диди Ем 11“ ООД се явил в сградата на РД Пловдив при КЗП, където представил заявление-декларация за категоризиране на процесното заведение за хранене и развлечения с вх. № 7000-11/08.01.2019 г. и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристическия обект с № 000319-И от 18.02.2019 г.
На същата дата свид. Р. съставила Акт за установяване на административно нарушение № К-0047882/19.02.2019 г. против „Диди Ем 11“ ООД в присъствието на свидетели и на представител на жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
На 19.02.2019 г. свид. Р. съставила и протокол за проверка на документи № К-0122355 към Констативен протокол № К-2655278 от 07.01.2019 г., с който жалбоподателят не бил наказан за това, че не е поставил в близост до входа на туристическия обект на информация за фирма, седалище и адрес на управление на търговеца, името и фамилията на управителя и телефон за контакт с него, работно време на туристическия обект, а само бил писмено предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. З.П.Р.. От тях се установяват датата и мястото на извършената проверка в процесния обект, който е бил стопанисван от жалбоподателя „Диди Ем 11“ ООД, както и датата на последващата проверка по документи. Изяснява се и че при първата проверка от 07.01.2019 г. обектът е бил в работен режим, обслужвали са се клиенти, като включително и свидетелката е направила контролна покупка на 1 брой минерална вода. Установява се още, че на видно място в обекта е било поставено удостоверение за утвърдена категория „една звезда“, както и срокът на валидност на същото – издадено на 09.07.2013 г. и валидно до 09.07.2018 г. От показанията на свид. Р. съдът установява и обстоятелствата при извършената проверка по документи, като управителят на дружеството-жалбоподател е представил удостоверение за открита процедура по категоризиране на процесния обект, издадено на дата 18.02.2019 г. Настоящият съдебен състав намира показанията на свид. Р. за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец в хода на извършените проверки. Показанията й са проверени по делото и от писмените доказателства, които изцяло кореспондират с твърденията на свидетеля.
Не се установяват и основания, по които Р. да се счита за заинтересована, като в показанията си тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела при изпълнение на служебните си задължения. По тези съображения съдът изцяло кредитира показанията на свид. Р..
От удостоверение за утвърдена категория „една звезда“
№ 000221-И за обект Фаст-фууд „Бриколаж“ с адрес гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 223а, с лице, извършващо дейността - „Диди Ем 11“ ООД се установява, че същото е издадено на 09.07.2013 г. и е валидно до 09.07.2018 г.
От временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристически обект № 000319-И/18.02.2019 г. и удостоверяване от 19.02.2019 г. от длъжностно лице на гърба на документа се изяснява, че за процесния обект, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 223а и стопанисван от „Диди Ем 11“ ООД, е било издадено посоченото временно удостоверение на дата 18.02.2019 г.
От протокол за проверка на документи № К-0122355 от
19.02.2019 г. се изяснява, че за извършено нарушение, изразяващо се в непоставяне в близост до входа на туристическия обект на информация за фирма, седалище и адрес на управление на търговеца, името и фамилията на управителя и телефон за контакт с него, работно време на туристическия обект съгласно изискванията на чл. 115а от ЗТ жалбоподателят не е бил наказан, а само писмено предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
От Заповед № 289/22.04.2015 г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Доказателство за компетентността на актосъставителя съставлява Заповед № 389 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на материална компетентност на административнонаказващия орган и на актосъставителя. В Закона за туризма с разпоредбите на чл. 175 и чл. 232 се определят кои са контролните органи, имащи право да установяват административни нарушения по този закон, както и кои са административните органи, на които са възложени функциите по административното наказване на извършителите на констатираните нарушения. Видно от изброяването в посочените текстове няма никакво съмнение, че органите на КЗП имат обща и неограничена компетентност да установяват административните нарушения по Закона за туризма и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и да издават наказателни постановления срещу извършителите им. В случая жалбоподателят неправилно тълкува използвания в чл. 177, ал. 1 от ЗТ израз „последващ контрол“. Той е употребен, за да се разграничи и подчертае разликата между контрола, извършван от категоризиращия орган в процеса на самата категоризация, и контрола, който има право да извършва КЗП. Същевременно с разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗТ изрично е предвидено, че органите на Комисията осъществяват контрол за спазване изискванията на ЗТ за категоризация на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1-3. Така очертаното правомощие несъмнено включва правото на тези органи да контролират както наличието на категоризация въобще, така и съответствието на туристическите обекти с определената им категоризация. От разпоредбите на чл.
177, ал. 2 и чл. 179, ал. 2 от ЗТ, регламентиращи конкретните правомощия на КЗП и на кметовете на общини по повод на осъществяваната контролна дейност, отново се прави извод, че кметовете на общини извършват контрол в процеса на категоризация на съответните обекти, но при констатирано осъществяване на туристическа дейност в некатегоризиран обект, каквато е процесната хипотеза, то КЗП разполага с контролни правомощия за санкционирането на това нарушение. В този смисъл е и съдебна практика на административните съдилища в страната - така: Решение № 1073 от 19.06.2017 г. по к.а.н.д. № 625/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 424 от 17.10.2018 г. по к.а.н.д. № 506/2018 г. на Административен съд – Добрич; Решение № 316 от 20.06.2016 г. по к.а.н.д. № 374/2016 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение
Разпечатката съдържа 41 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed8e4615-291a-4ae0-8ac8-56666495f285