Решение № 1003 от 07.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300501373 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и чл.405 ал.1 от КЗ.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление - гр.

София, бул. „Витоша“ № 89 , чрез адв.Мария М., против Решение № 1010/08.03.2023г. на Районен съд - Пловдив, XXII гр.с., по гр.д.№ 8803/2022г., с което дружеството е осъдено да заплати на З. А. М., ЕГН **********, сумата в размер на 10 458 лв., остатък от дължимо и незаплатено застрахователно обезщетение по Договор за имуществена застраховка „Каско“ и застраховка „Помощ на пътя“, обективирана в застрахователна полица № 440119151027935 със срок на действие 05.08.2019 г. до 05.08.2020 г. за причинени щети по лек автомобил „Мерцедес Бенц S 350“ с рег. № ***, вследствие от застрахователно събитие, настъпило на 27.07.2020 г., за което е заведена щета при ответника с № 44011512004761/27.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.06.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата в размер на 1 908,32 лв. – разноски в производството. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция.

1

ВъззИ.емата страна З. А. М., ЕГН **********, чрез адв.И. Н., с адрес - гр. Пловдив, ул. ***, депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от З. А. М. против „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение /на л.61/ неразделна на част, с която посочва, че на 27.07.2020 г. около 01.40 ч., е пострадало собственото на ищеца МПС л.а. „Мерцедес Бенц S 350“ с рег. № ***, паркирано пред дома на ищеца в село Г., ул. ***, общ. Пловдив. След като констатирал щетите по автомобила ищецът веднага позвънил на тел. 112, за да съобщи за настъпилото ПТП. Полицейските служители обяснили, че след като нямало ранени, с оглед късния част и отдалечеността на населеното място няма да посетят местопроизшествието. От настъпилото ПТП са възникнали щети по автомобила – увреждане на предна броня, решетка, ляв фар, преден капак, преден ляв калник, отделни елементи от електрониката на автомобила. За процесния автомобил ищецът имал сключена застраховка „Каско“ и застраховка „Помощ на пътя“, обективирана в застрахователна полица № 440119151027935 със срок на действие 05.08.2019 г. до 05.08.2020 г. при ответника. На 27.07.2020 г. ищецът уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, като била образувана преписка по щета № 44011512004761. На същата дата от застрахователя е изготвен описзаключение на щетата, в който били описани уврежданията на автомобила и необходимите ремонтно-възстановителни дейности. С писмо от 07.08.2020 г. ответникът уведомил ищеца, че определеното му възнаграждение е 5000 лева, представляващо 10 % от застрахователната сума, съгласно Раздел II, т.4.6 от ОУ по застрахователния договор. Определянето на по-ниско обезщетение от действително дължимото за покрИ.не на щетите по автомобила се дължало на обстоятелството, че не е съставен Протокол за ПТП от компетентните полицейски органи.

Ищецът извършил ремонт на процесния автомобил, като платените от него средства за възстановяване на щетите в резултат от процесното ПТП 2 възлизат на сума от 15 458,12 лева. На 25.01.2021 г. ответникът заплатил на ищеца сума в размер на 5 000 лв., като обезщетение по процесната щета.

Ищецът излага доводи за недействителност на клаузата на чл.9.6.1, Раздел II от ОУ към процесния договор за застраховка, която предвижда представяне на Протокол за ПТП при щети причинени от ПТП, както и на чл.4.6 от ОУ, която предвижда възможност застрахователя да намали дължимото се обезщетение до 10 % на база на писмена декларация. Уточнява се изрично, че предявеният иск е за заплащане на дължимия остатък от обезщетението.

Претендирани са разноски.

Към исковата молба са приложени Комбинирана полица

№

440119151027935 от 05.08.2019г., Общи условия към застрахователен договор, Уведомление за щета, Опис заключение по щета, Писмо от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД с изх. № 0-92-10127 от 07.08.2020г., Служебна бележка, издадена от Км.наместник на с. Г., Документи по претенция № 44011512004761 / 27.07.2020г., издаден 27.10.2020г., Молба от З. М. до застрахователя от 14.08.2020г.,Удостоверение № 432000-12538 от 14.08.2020г., издадено от Първо РУ към ОД на МВР- Пловдив, Писмо от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД с изх. № 0-92-10581 от 18.08.2020г., Фактура № 3194/ 21.08.2020г., изд. от „Ауто Щерн Булгас“ ЕООД на обща стойност 15 458,12 лв.

/с вкл. ДДС/, Преводно нареждане с УРН BORD00916052 от 24.08.2020г. за сумата 15 458 лв. с наредител З. М., Преводно нареждане с УНР 025705088900 от 25.01.2021 г. от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД до З. А. М. за сумата в размер на 5 000 лв., Молба с изх. № 0-92-391 от 12.01.2021 г. от З. А. М. до дружеството за преразглеждане на преписка по щета № 44011512004761 , Писмо от „ДЗИОбщо застраховане“ ЕАД с изх. № 0-92-635 от 14.01.2021 г., с което е оставено без уважение искането за завишаване на размера на определеното обезщетение и за необходимостта от представяне на нови съответни документи.

Ответникът „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД в срока по чл.131 от ГПК е депозирал Писмен отговор, с което е взел становище за неоснователност. Оспорва да е настъпило застрахователно събитие, покрито от договора за застраховка. Оспорва датата и часа на ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка между ПТП – то и вредите. Повредата на кормилната рейка не е в резултат от процесното ПТП, а се дължи на обстоятелства, които не представляват застрахователно събитие по смисъла на договора и не се покрИ.т от застрахователя. Оспорва ищецът да се обаждал 3 на тел. 112 за настъпилото ПТП. Оспорва твърдението, че полицейските органи са отказали да посетят местопроизшествието. Оспорва вредите и те да са в причинно – следствена връзка с ПТП, оспорва размера на вредите.

Признава, че за процесния автомобил има сключена застрахова „Каско“, действаща към датата на ПТП. Признава, че е заплатил на ищеца сума в размер на 5 000 лв. – обезщетение за вредите по процесния л.а. в резултат от процесното ПТП, доколкото образуването на щетата е само въз основа на декларация на собственика и липсва Протокол за ПТП от компетентните органи. Прави възражение за съпричиняване от ищеца, доколкото същият не е положил дължимата грижа за запазване на автомобила, като е паркирал на забранено на за това място.

В хода на производство.то е разпитан един свидетел М. М.а /съпруга на ищеца/. В съд. заседание на 08.02.2023г. Районният съд е извършил оглед на съдържанието на предоставения диск от Дирекция „Национална система 112“ към МВР. След изслушването на диска съдът е перифразирал чутото и е отразено в протокола. Срещу описаното съдържание от страните не са възразили.

По делото е допусната и приета САТЕ, изпълнена от в.л. инж. С.М..

Районен съд – Пловдив, с атакуваното решение, за да уважи предявеният иск в пълен размер, излага основни съображения, че с Определение от 20.09.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили Договор за имуществена застраховка „Каско“ и застраховка „Помощ на пътя“, обективирана в застрахователна полица № 440119151027935 със срок на действие 05.08.2019 г. до 05.08.2020 г. за причинени щети по лек автомобил „Мерцедес Бенц S 350“ с рег. № ***, която покрИ. вреди от ПТП, по който договор ищецът има качеството застрахован и му се дължи застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. Признава се, че към датата на твърдяното ПТП 27.07.2020 г. застраховката е била валидна и действаща. Не се оспорва, че за процесното ПТП ищецът е завел щета при ответника, както и че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 5000 лева по процесната щета и отказва да заплати повече. Спорно по делото е стойността, размера и вида на вредите, мястото на настъпване на ПТП-то и липсата на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и вредите и налице ли е съпричиняване от страна 4 на ищеца за настъпването им. Съгласно представената от ищеца застрахователна полица № 440119151027935 от 05.08.2019, същата е с клауза „Пълно каско“ и „Помощ на пътя“. С Общите условия към полицата в т.2.3 е посочено какви застрахователни рискове са покрити при клауза „Пълно каско“, един от които е ПТП – т.2.1.3, а именно сблъскване в подвижни или неподвижни предмети, както по време на пътуване, така и при паркирано състояние. Районният съд е кредитирал показанията на разпитаната свидетелка като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства САТЕ, запис на разговор на ищеца с 112. По отношение на вредите по лекия автомобил, същите са отразени в опис на щета на МПС, извършен от служител на ответника – застраховател, след завеждане на щетата от ищеца с № 44011512004761/27.07.2020 г. Кредитирано е и зкалючението на неоспоренато от страните САТЕ. Районният съд е посочил, че ищецът е претендирал по-малка сума от застрахователя, а именно 15 458 лв. и с оглед извършеното плащане от последния в размер на 5 000 лв., дължимият остатък е в размер на 10 458 лв. Тази сума от 15458 лева ищецът е заплатил за отремонтиране на щетите в резултат от ПТП. Районният съд е разгледал и възраженията на ответника относно позоваването на клауза от ОУ към застрахователния договор т.14.1, вр. с т.9.6.1 и т.4.6 от Раздел II, съгласно която не се изплаща пълния размер на застрахователното обезщетение, а само 10 % от него, ако няма протокол за ПТП или двустранен констативен протокол.

В разпоредбата на чл.125 от ЗДвП са посочени случаите, в които се изисква задължително посещение на мястото на произшествието от органите на МВР, като процесният случай не попада в нито една от посочените в тази разпоредба хипотези. В императивната разпоредба на чл.408 от КЗ са посочени случаите, в които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение, като в контекста на предвидената в договора разпоредба от ОУ, такъв отказ или ограничение може да има само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие – чл.408, ал.1, т.3 от КЗ.

В случая обстоятелството, че ищецът не е представил Протокол за 5

ПТП, какъвто и по закон не се изисква, не стои в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което дори и да има договорно ограничение в горния смисъл, то противоречи на императивната разпоредба на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ и не поражда действие за страните, като ответникът няма право да отказва, на това основание, изплащане на застрахователно обезщетение в пълен размер. Не се е установило и съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, в каквато връзка ответникът е направил възражение в отговора на исковата молба, доколкото лекият автомобил бил паркиран на непозволено за това място. Механизмът и вредите не са опровергани и от разговора на ищеца със 112, на чиито запис е направен оглед в о.с.з. от 08.02.2023 г.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.