Решение № 4085 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4085 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100508218 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 7151 от 18.04.2024 г., постановено по гр. д. № 70541/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127-и състав, е признато за установено по предявени от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1334,39 лева, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявление по чл. 410 ГПК на 06.06.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща непогасено регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1319,39 лева и ликвидационни разходи в размер на 15 лева за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.03.2021 г. в гр. Луковит, на кръстовището на ул. „Димитър Талев“ с ул. „Любен Каравелов“ между лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № ********* и лек автомобил с марка „Фолксваген Голф“, с рег. № ОВ 1*********, както и сумата в размер на 95,27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 16.09.2021 г. до 30.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 01.07.2022 г. по ч. гр. д. № 30072/2022 г. по описа на СРС, 127 състав.

С постановеното решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати „Застрахователно дружество Евроинс“ АД сумата в размер на 28,59 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски.

С цитираното решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати „Застрахователно дружество Евроинс“ АД сумата в размер на 353,38 лева, представляваща сторени в производството пред СРС разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника – ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в която са изложени оплаквания за неправилност на 1 първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на Софийски районен съд. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е отчел направеното от ответника възражение за съпричиняване, както и поведението на водача на застрахования при ищцовото дружество автомобил. В тази връзка сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че водачът на лек автомобил „Мазда“, с рег. 3 ********* е навлязъл в лентата за насрещно движение и съответно не се е движил възможно най-вдясно на пътното платно, с което си поведение е съпричинил процесното ПТП. Поддържа, че вещото лице не е дало категоричен отговор касателно механизма на процесното ПТП, както и че при изготвяне на заключението се е ръководило единствено от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба. Счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение следва да бъде отхвърлено или намалено наполовина.

Посочва, че протоколът за ПТП не удостоверява обективно фактите такива, каквито са съществували към момента на настъпване на процесното ПТП. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и претендира разноски.

В законоустановения срок въззиваемият ищец е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложил становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ответника, чрез юрк. Б.М., с пълномощно по делото, като е платена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, чиято основателност се обуславя от наличието на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вреди да са причинени от делинквента с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Доказването на тези правопораждащи факти е в тежест на ищеца по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че на 27.03.2021 г., в гр. Луковит, между лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № *********, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, и лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.

№ ОВ 1*********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано пътнотранспортно произшествие (ПТП), като в изпълнение на договорното си задължение по силата на валидно съществуващо облигационно правоотношение ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № 0500852241 в размер на 1 319,39 лева за извършения ремонт в „Стар Моторс“ ЕООД.

Предметът на спора, който е въведен от страните с подадената въззивна жалба и по който въззивният съд следва да се произнесе с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, се концентрира върху механизма на настъпване на процесното ПТП, върху обстоятелството дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № ********* .

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Наредбата), когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Такъв се явява и процесният случай, в който органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието, тъй като са причинени само материални щети, които не са 2 възпрепятствали движението на МПС на собствен ход. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не се възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато, участниците в ПТП уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. При тези съображения в настоящия случай съставянето на двустранен констативен протокол предполага, че между участниците в произшествието е било налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието, респ. с вината за настъпването му.

Двустранният констативен протокол за ПТП, съставен от участниците в ПТП, в случаите, в които органите на МВР нямат задължение да посетят местопроизшествието, няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, но въпреки това не е лишен от доказателствена стойност, като последната следва да се прецени при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства.

За установяване на наличието на ПТП, причинено виновно от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ищецът е представил двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от водачите на участвалите в произшествието моторни превозни средства, който съдържа схема на произшествието и опис на видимите щети по автомобилите. В графа 14 „забележка“ се съдържа изявлението на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ОВ 1*********, че е виновен за настъпване на произшествието. В колона 12 от процесния протокол, озаглавена „Обстоятелства“ за лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ОВ 1********* е отбелязано „при завиване на ляво“, за лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № ********* – „паркирано/в спряло състояние“.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Л.К. – водач на застрахования при ищеца лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № *********, от които се установява, че непосредствено преди възникване на произшествието бил спрял на знак „Стоп“, когато управляваният от него автомобил бил ударен от завиващ от ляво автомобил.

Настоящият състав намира свидетелските показания за обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира. Те кореспондират и на събраните по делото писмени доказателства – двустранен протокол за ПТП, както и приетото пред първоинстанционния съд заключение по САТЕ.

В производството пред първоинстанционния съд по делегация е разпитан и свидетелят Венелин С. – водач на застрахования при ответника лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ОВ 1*********. Според свидетеля С. и двата автомобили били в движение при възникване на инцидент, като водачът на лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № ********* почти спирал на знак „Стоп“. Настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля С. относно обстоятелството, че лек автомобил „Мазда“ 3, с рег. № ********* е бил в движение към момента на реализиране на ПТП, доколкото те не са в унисон със заявеното от него в двустранния констативен протокол и констатациите на вещото лице по приетото заключение по съдебната автотехническа експертиза.

За установяване на механизма на ПТП по делото е изслушано и прието заключение по съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено. Съгласно приетото по делото заключение при предприемане на маневра завой наляво от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.

№ ОВ 1*********, частично навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП със спрелия пред пътен знак Б2-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № *********. Според вещото лице всички увреждания по лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № *********, описани в описа на застрахователя по застраховка „Каско“, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Съгласно констатациите на вещото лице лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № ********* е бил в спряло състояние.

По отношение на оплакванията във въззивната жалба, че заключението на вещото лице сочи хипотетична верига от събития, която би довела до процесното увреждане на автомобила, както и че е базирано единствено на твърденията на ищеца с исковата молба, 3 следва да се посочи, че същото е изготвено при съобразяване на събрания по делото доказателствен материал, след изслушване на свидетелите К. и С. и отчитайки представения по делото двустранен констативен протокол, к поради което и оплакването, че се базира единствено на изложените от ищеца твърдения е неоснователно.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че процесното ПТП е възникнало в резултат на виновно поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ОВ 1*********, който предприемайки маневра завиване наляво и навлизайки в лентата за насрещно движение, не се е съобразил с положението на лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № *********, в резултат на което били увредени следните детайли: задна броня, заден ляв калник, задна лява джанта, капак на резервоар.