Решение № 93 от 20.06.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Русе, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Росица Радославова

Мирослав Й. при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Мирослав Й. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244500600277 по описа за 2024 година съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е въз основа жалба на подсъдимия А. А. Ю., чрез защитника Д. П. – адвокат от АК - Русе, срещу Присъда № 4 / 09.01.2024 г. по НЧХД № 1124 / 2023 г., по описа на Районен съд - Русе.

С жалбата и допълнението към нея се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Излагат се съображения, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Изтъква се, че не е имал намерение да нанася удар на пострадалия, а съприкосновението помежду им било неволно. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и подс.Ю. да бъде оправдан, а предявеният срещу него граждански иск да бъде отхвърлен, алтернативно да се намали присъдения от първата съдебна инстанция размер. Претендират се и направените по наказателното производство разноски.

В съдебното заседание пред въззивния съд, повереникът на частния тъжител счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционния акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Също претендира направени съдебни разноски.

Защитникът на подсъдимия поддържа изцяло жалбата по посочените в нея основания. Пледира подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан, а 1 гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло.

Подсъдимият се присъединява към изразената от защитника му позиция и моли да бъде оправдан.

Окръжен съд - Русе, втори наказателен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

С атакуваната присъда подс.Ю. е признат за виновен в това, че на 29.12.2022 г., около 16:30 часа, пред жилищен блок № 113 в ж.к.“Чародейкаюг“ в гр.Русе, нанесъл удар с ръка в областта на главата на Т. Й. Т. от гр.Русе, като с това си действие му причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в оток и охлузвания на долна устна, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на долна устна, поради което и на основание чл.78а, ал.1, във вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.36 и чл.54 от НК, съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Със същата присъда, съдът го осъдил да заплати на Т. Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на деликта - 29.12.2022 г., до окончателното му заплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1062 лв. Наред с това го осъдил да заплати държавна такса и разноски в съдебното производство в полза на Районен съд – гр.Русе в размер на 197,81 лв. съобразно уваженият гражданския иск и разноските за възнаграждение на вещите лица по делото.

За да постанови решението си, районният съд се позовал на доказателствата събрани чрез показанията на свидетелите М. Й.а Т.а, А.Н.

Д.а, С.Г.И., частично от обясненията на подсъдимия А. Ю., СМЕ, СТЕ, СМУ, справка за съдимост и преписка рег. № 3393р- 18047/2022г., описа на Второ РУ– ОДМВ - Русе.

Въз основа на изброената доказателствена съвкупност първостепенният съд установил следната фактическа обстановка:

Частният тъжител и граждански ищец Т. Й. Т. и свидетелката А.Н. Д.а били бивши съпрузи и от брака си имали едно дете – Д. Т. Й., роден на 30.05.2016 г. След развода им, родителските права били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични срещи с детето. След раздялата на двамата, свид.Д.а заживяла на семейни начала с подс. А. А. Ю..

В края на 2022 г. детето гостувало при баща си Т. Т.. Тъй като било болно, на 29.12.2022 г., около 16:30 часа, свид.Д.а занесла сироп за детето.

Поради тази причина Т. и Д.а се срещнали пред блок.114 в ж.к. „Чародейка – юг“, гр.Русе. Докато разговаряли, се появил подс. Ю., който отправил претенция към Д.а къде ходела и какво правела там. От своя страна Т. се намесил като попитал подсъдимия какво прави в близост до дома му. Тогава подс.Ю. замахнал с юмрук към лицето му, за да го удари, но Т. успял да се предпази. Подсъдимият замахнал втори път, при което успял да удари Т. в областта на устата, в резултат на което му потекла кръв. Свид. Д.а издърпала подсъдимия към автомобила му, в който се качили и потеглили в неизвестна 2 посока. Т. се прибрал в дома си и разказал за случилото се на сестра си - св.М.

Г., а тя подала сигнал на ЕЕН 112. По този повод в дома на Т. пристигнали полицейски служители, сред които бил свид. С.И.. Пред тях тъжителят разказал как се е развил и протекъл инцидента. Св.И. посъветвал Т. посети болнично заведение за оказване на медицинска помощ и ако желае да депозира жалба във Второ РУ - Русе. Същият ден Т. посетил УМБАЛ „Канев“ за оказване на медицинска помощ, а на следващия ден се снабдил със СМУ от отделението по съдебна медицина за причинените увреждания. Впоследствие дал писмени обяснения в полицейското управление, по образуваната във връзка със случая преписка рег. № 3393р-18047/2022 г.

Изложената от районния съд фактическа обстановка е установена след вярна и точна преценка на доказателствения материал. Първоинстанционният съд направил задълбочен анализ на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите и изготвените експертизи.

Правилно са кредитирани показанията на свидетелката М. Т.а, от които става ясно, че лично е възприела кръвта по устата на Т., след завръщането му от срещата с бившата си съпруга, както и че й е разказал как подсъдимия се опитал да го удари неуспешно, но при втория опит успял да му нанесе удар с юмрук в областта на устата. От показанията й е видно, че подала сигнал на ЕЕН 112, което се потвърждава от изготвената съдебна техническа експертиза, възпроизвела проведения от нея разговор с дежурния оператор на ЕЕН 112, при който свидетелката описала същата ситуация, както и факта, че на Т. му е „разбита“ устата и че по нея има кръв. Показанията на тази свидетелка се подкрепят и от тези на полицейския служител - свид.С.И.. Той също лично възприел кръвта по устните на пострадалия и пресъздава разказаното му от Т., което е идентично с казаното от свид.Т.а. Това, че Т. има увреждане и е ударен се потвърждава и от съдебната медицинска експертиза, от чието заключение се установява, че му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в резултат на оток и охлузвания на долната устна, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на долна устна, които могат да бъдат получени при инкриминирания инцидент от едно травматично въздействие (удар с юмрук) в областта на устата. Случилото се частично се потвърждава и от показанията на свид.А. Д.а и от обясненията на подсъдимия, които сочат, че между двамата действително е имало конфликт, а свид.Д.а допълва, че по устната на Т. имало кръв, но не възприела да е имало удари помежду им. Правилно съдът не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, с които отрича да е нанесъл умишлен удар на пострадалия, а по-скоро, че е бил неволен. Първоначално подсъдимият твърдял, че не е удрял пострадалия, а след това, че е възможно ударът да е нанесен неволно, след като взел чантите с покупки от свид.А. Д.а, по време на ръкомахането му, за да се освободи от пострадалия. Според вещото лице изготвило съдебната медицинска експертиза възможно е установените увреждания да бъдат получени при удар с юмрук в областта на устата; при удар в същата област с тежка чанта и при удар с гръбната повърхност на ръката, стига удара да е с достатъчна сила. В тази връзка следва да се отговори на въпроса, по какъв начин са причинени установените 3 увреждания на тъжителя Т.. Отговорът на този въпрос произтича от показанията на свид.М. Т.а и свид.С.И., които съпоставени със заключението на съдебномедицинската експертиза по категоричен начин сочат, че подсъдимият напълно съзнателно е нанесъл удар с юмрук в лицето на Т..

Затова и доводът, че констатираното от първия съд разминаване в обясненията на подсъдимия се дължи на това, че не разбрал значението на думите „съприкосновение“ и „умишлен удар“, се явява неоснователен, тъй като обслужва единствено защитната теза за неволен удар, която не се споделя от въззивната инстанция.

Напълно законосъобразно съдът дал вяра и на останалите събрани писмени доказателства, като е преценил, че допринасят за изясняване на обективната истина и кореспондират с останалия доказателствен материал.

От справката за съдимост на подсъдимия се установява чистото му съдебно минало и липсата на наложени по реда на чл.78а от НК административни наказания, а от преписка рег. № 3393р-18047/2022 г. по описа на управлението факта на извършената полицейска проверка по случая.

Неоснователен е доводът, че по образуваната полицейска проверка подсъдимият дал обяснение по случая шест месеца след инцидента, т.е. полицейският служител не е сметнал да извършва каквито и да е действия.

Непредприемането на своевременни действия от страна на органите на полицията, всъщност представлява порок, който води до нарушение на правото на пострадалия за разрешаване на случая в разумен срок.

Не се споделя доводът, че неправилно са кредитирани показания на свидетелите Т.а и И., които не са били очевидци на случилото се. Това е така, защото показанията на тези свидетели са последователни, логични, кореспондират помежду си и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Действително единственият свидетел на случилото се между Т. и Ю. е свид.А. Д.а, която не забелязала нанасяне на удари. Това обаче съвсем не означава, че такива не е имало. Следва да се има предвид, че тази свидетелка е във фактическо съжителство с подсъдимия и в тази връзка се явява заинтересована от изхода на делото и затова показанията й не могат да се кредитират без резерви. Наред с това обаче, тази свидетелка е възприела наличието на кръв по устната на Т., което подкрепя казаното от Т.а и И..

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано стигнал до категоричния извод, че подс.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 29.12.2022 г., в гр.Русе, около 16:30 часа, нанесъл удар с ръка в областта на главата на Т. Й. Т. от гр.Русе, като с това си действие му причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в оток и охлузвания на долна устна, разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на лигавицата на долна устна.

Подсъдимият действал при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им. Чрез нанесения удар с юмрук в лицето на Т., подсъдимия безспорно е съзнавал, че засяга 4 телесната му неприкосновеност и е искал да му причини телесно увреждане.

Законосъобразнно районният съд приел, че са налице предпоставките на чл.78а, ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна отговорност на А. Ю., тъй като за извършеното от него престъпление, санкционната част на нормата н а чл.130, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация; от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди; обвиняемият не осъждан и освобождаван от административнонаказателна отговорност. Съобразявайки тези обстоятелства първоинстанционният съд в унисон със закона освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на минимума от 1000 лева.

Касателно приетия за съвместно разглеждане граждански иск, изводът на районния съд, че следва да се ангажира деликтната отговорност на подсъдимия по чл.45 от ЗЗД е верен. Настоящият състав намира, че определеният от първостепенния съд размер на обезщетението не е справедлив, както изисква разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В случая претърпените неимуществени вреди от тъжителя могат да бъдат справедливо компенсирани, чрез сумата от 700 лв. За определянето на тази сума контролиращият съд взе предвид характера и тежестта на установените увреждания, периода на възстановяване (около 2-3 седмици, според вещото лице), както и че уврежданията не са извън типичните за подобен вид деяния.