Решение № 10 от 17.01.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Ловеч, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20214300500502 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА ГПК).

Постъпила е въззивна жалба вх.№263513 от 208.09.2021г., подадена от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ******************* чрез процесуалния представител адв.

З.Ц., САК, със съдебен адрес: гр***********************, срещу Решение № 260144/23.08.2021г. по гр.д. 1911/2020г. по описа на РС - Ловеч, девети граждански с-в, в частта, с която частично са отхвърлени като неоснователни исковете, с правна квалификация чл.422 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че АЙД. ЮС. АС., ЕГН **********, с.******************, дължи разликата от уважения размер сума 481.76 лева до предявената горницатаот 1742.17 лева, а именно:

488.61 лева, неустойка за предсрочно прекратяване на договор за 1 електронни съобщения по иска с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД;

771.80 лева, представляваща предсрочно изискуема вноска за цена по договора за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galacy S9 Blue за периода от 01.12.2018г. до 01.03.2019г., по иска с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.232, ал.2 ЗЗД;

Ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението (20.08.2020г.) до окончателното плащане на вземането.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно, постановено е в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се на първо място, че неправилно съдът е квалифицирал вида на претендираната неустойка, която няма компесаторен характер с оглед естеството на договора и развалянето му за в бъдеще. Позовава се на неяснота относно начина, по който съдът е изчислил действително предвидимите и обичайните загуби за доставчика, както и на извода му относно необосновано висок размер на неустойката като не се е съобразил и с тълкувателната практика на ВКС. Като излага правни доводи относно начина, по който се формира неустойката и се позовава на информираност на потребителя относно горното, намира изводите на съда за неправилни. Твърди нарушение на служебното начало при преценка неравноправността на клаузата, нарушение на принципа на формалното убеждение и на принципа на установяване на истината. Позовава се на практика на СЕС, на ВКС и на национални съдилища от различен ранг, като моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноски в заповедно, първоинстанционно и въззивно производство.

Въззивникът сочи, че в проекта за доклад е допуснато съществено процесуално нарушение като съдът е извършил погрешна правна квалификация на твърденията на ищеца досежно основанията, от които произтичат вземанията му като неправително е разпредели доказателствената тежест на ищеца да докаже правнорелевантния факт на разваляне на договора за лизинг. По този начин навежда доводи, че съдът не е съдействал на страните да изяснят делото от фактическа страна.

В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемия АЙД. ЮС. АС., ЕГН **********, с.****************** чрез 2 особения си представител адв. П.К., АК – Ловеч (чл.47, ал.6 ГПК).

Въззивникът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание (о.с.з.). Изпраща писмена защита чл.149 ГПК като излага подробни съображения за основателността на жалбата си и неправилност на въззивното решение. Претендира разноски.

Счита, че няма неравноправни клаузи в договора в частта на неустойката, като счита, че тя се формира от сбора на отспъките по ползването на вещта по лизинговото правоотношение спрямо стандартната цена, което е паралелно с договора за електронни съобщителни услуги. Счита, че вторият компонент на неустойката, която се формира от отстъпките от оставащия период, които са разлика между стандартна и прооционална цепна на устройство не изменя договорната връзка.. Твърди, че този втори компонент репарира и обезщетява пропуснатите ползи на взискателя да предложи устройството за закупуване в брой на стандартна цена, а не на лизингова цена, което е уговорено като нейустойка по договора. Сочи, че претендира търсимите вноски по договора за лизинг като предсрочно изискуеми на основание изпадане в забава за заплащане на дължимите вноски по двата договора – за лизинг и за мобилни услуги. Прави възражение, че дори евентуално да не се приеме настъпилата предсрочна изискуемост, то към момента на приключване на съдебното дирене, вноските са падежирали и са станали изискуеми. Претендира разноски

Въззиваемият АЙД. ЮС. АС. не се явява и не се представлява в о.с.з.

Постъпили са писмени съображения от особения представител адв. П.К. от АК – Ловеч, като счита обжалваното решение за правилно, а въззивната жалба за неоснователна. Същата не се явава в о.с.з., поради карантиниране.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на съобраните по делото доказателства, приема следното:

По допустимостта на въззивното производство:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от 3

ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, а проверка за неговата правилност е ограничен от изложеното в жалбата.

Съгласно дадените указания в ТР 1/2013 на ОСГТК, ВКС въззивния съд задължително следва да приложи императивна материалноправна норма, дори ако не е въведено в жалбата. Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата (експертиза, оглед, освидетелстване), които се събират служебно, само ако е въведено оплакване за допуснато такова процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на изводите на първоинстанция съд или за тези доказателства, които са необходимо за служебно прилагане на императивна разпоредба. В останалата част настоящото производство се развива в условията на ограничен въззив и проверка за правилното субсумиране на фактите към хипотезиса на правната норма.

По отношение на направеното възражение за грешно разпределена доказателствена тежест във връзка с доклада по чл.146 ГПК, настоящият състав констатира, че по този начин съдът е дал повече указания за доказване на правнорелевантни факти, които не се твърдят от ищеца и същите не са от значение за постановяване на съдебния акт. Дори и при различна правна квалификация на претендираните суми, подлежащите на доказване факти са идентични с претендираните основания. Ето защо настоящият състав не приема възражението на въззвника, че делото не е изяснено от фактическа 4 страна досежно разпределената тежест, а същото касае делото по същество.

Поради тази причина не се налага изготвяне на нов доклад, ново разпределние на доказателствената тежест и събиране на доказателства.

От фактическа страна:

Районен съд – Ловеч е сезиран със заявление по чл.410 ГПК от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу АЙД. ЮС. АС. за следните суми:

182.47 лева, представляващи стойност на предоставени мобилни услуги към номера ******* и ******** за пеориода от 25.10.2018г. до 24.02.2019г.;

633.54 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщения по мобилен номер ;

154.36 лева, представляващи цена по договор за лизинг за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Blue за периода от 01.12.2018г. до 01.03.2019г.

771.80 лева, представляващи предсрочно изискуеми вноски за цена по договора за лизинг; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, а именно от 20.08.2020г.

По така подадената заявление е образувано ч.гр.д. № 1270/2020 по описа на РС – Троян. На 21.08.2020г. е издадена заповед за изпълнение, с което е разпоредено на А.Ю. А. да заплати в ползва на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 1742.17 лева ведно със законната лихва от 20.08.2020г. до изплащане на вземането и сторените разноски в размер на 34.84 лева, представляващи държавна такса и 360.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена по реда на чл.47 ГПК.

На основание чл.415, ал.5 ГПК заповедният съд е указал на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да предяви иск срещу лицето, като при неизпълнение на указанията, заповедта ще бъде обезсилена.

В указания срок, „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е предявил исковата претенция пред РС – Ловеч, за което е образувано гр.д. 1911/2020г. по описа на РС - Ловеч, девети граждански с-в. С решението си, съдът е отхвърлил исконата претенция в частта за сумите: 488.61 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщения;

5

771.80 лева, представляващи предсроно изискуеми вноски за цена по договора за лизинг.

В останалата част решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство.

Между страните е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги по план „Нонстоп 29.99 с неограничени национални минути“ с мобилен номер +*********** за срок от 24 месеца, при месечна такса от 29.99 лева. В договора е отбелязано, че на потребителя се предоставя мобилен апарат SAMSUNG Galaxy A3 2 0 1 6 Black, като във връзка с ползването му е ангажиран договор за лизинг (л.14 от първоинстанционното дело). В договора е уговерено, че при прекратяване на правоотношението през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартите да съответния месечен абонаментен план за всяка една СИМ карта/номер до края на срока (л.11-12 от първоинстанционното дело).

Между страните на 01.11.2018г. е сключен договор за лизинг, по силата на който въззивника „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е предоставил на въззиваемият АЙД. ЮС. АС. за временно и възмездно ползване на усторойство SAMSUNG Galaxy S9 Blue, с телефонен номер +*********** срещу заплащането на обща лизингова цена от 926.16 лева, платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 38.59 лева. С начало на първа вноска 01.12.2018г., а крайна 01.10.2020г. Неразделна част от договора за лизинг са Общите условия на договора за лизинт, с които въззиваемият е декларирал, че е запознат. В този договор е предвидено, че при вземанията стават предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, сключен с въззиваемият, както и при забава на плащанията по договора за лизинг. В едномесечен срок от изтичане срока на договора, предоставеното за ползване устройство подлежи на връщане, освен при изрично заявено желание за закупуването му, а при неизпълнението на това задължение неустойка в размер на

38.59 лева (л.20-21 от първоинстанционното дело).

Между страните е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги по план „Тотал 12.99“ с мобилен номер +*********** за срок от 24 месеца – до 01.11.20210г., при месечна такса от 12.99 лева. Страните са договорили, че 6 договора влиза в сила от 01.11.2018г. При прекратяване на договорните отношения преди изтичане на договорния срок (01.11.2020г.) по вина или инициатива на потребителя или нарушения на задълженията му по договора, е договорено, че той дължи по всяка една СИМ КАРТ, по която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментния такси за париода от прекратяването до изтичането на уговорения срок, като максималния размер не може да надвижи трикратния размер на месечните стандартни абонаменти. Потребителят дължи и възстановяваве на част от ползваната стойност на абонаментнити планове, съотвестващи на остатъка о срока на договора, а когато е предоставено устройство за ползване и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатена от нето при предоставянето му, за остатъка от срока на договора (л.22-23 от първоинстанционното дело).