Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 848 от 27.06.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 541/2024
Вид
Решение № 848
Подписан
27.06.2024
Състав
Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. Пазарджик, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. П. при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. П. Гражданско дело № 20245220100541 по описа за 2024 година

Производството по делото е с правно основание чл.4 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/.Образувано е по постъпила молба от С. Ю. Я. ЕГН ********** с настоящ адрес : гр. в , ул. „П** , със съдебен адрес : гр. П**, чрез адв. **а от ПзАК против Д. А. Д. ЕГН ********** с адрес : с. **,в която молителката твърди , че с ответника живеели на семейни начала , като от съвместното им съжителство се родило детето им ** на ** г. Молителката поддържа, че през краткия им съвместен живот , ответникът упражнявал физическа и вербална агресия, която се засилила след раждането на детето. Твърди , че н а 05.01.2024 г. ответникът упражнил по отношение на нея и в присъствие на малолетното им дете насилие, като се обърнал към нея с обидни и вулгарни думи, а след това я ударил по главата и тялото. Твърди , че поведението на ответника я принудило след като напуснала болницата , където се намирала заради провеждането на операция на детето ** – да не се върне в общото им жилище, а двете с детето да отидат в дома на нейните родители в гр. в. Твърди , че на 1**4 г. отишла в дома на ответника / дом собственост на неговия вуйчо / в с. с и се опитала да си събере и вземе свои и на детето лични вещи, но без да провокира ответника по какъвто и да било начин , той отново я нападнал - най- напред с агресивни и обидни думи, а след това когато в яда си бутнал и счупил стъклена чаша – посегнал с едно от счупените парчета стъкло и порязал молителката. Раните били повърхностни , но молителката се изплашила много и си тръгнала веднага. След двата инцидента се снабдила с медицинско удостоверение. Твърди, че с поведението си , бившият й съжител Д. Д. представлява реална опасност за живота и здравето на молителката и на малолетното им дете.Моли се съда да постанови съдебно решение, с което да се издаде заповед за защита, с прилагане на съответните мерки , както 1 по отношение на молителката , така и на основание чл. 2 ЗЗДН – и по отношение на детето ** Д.. Прави се искане за издаване на съдебен акт със заповед за незабавна защита , поради наличието на непосредствена опасност за живота и здравето на молителката и малолетното дете. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си –молителката поддържа молбата си за защита от домашно насилие. Сочи доказателства .

Ответникът – чрез назначения му от съда особен представител обстоятелствата изложени в молбата за защита.Сочи доказателства. оспорва

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност доказателства прие за установено следното:

Не е спорно по настоящото дело , а и от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1248/16.11.2023 г. безспорно се установява, че молителката С. Ю. Я. и ответникът Д. А. Д. са родители на малолетното дете ** Д. Д. ЕГН **********, като не е спорно също така , че двамата родители не живеят съвместно от 07.01.2024 г.

Представени са по делото писмени доказателства - епикриза от 15.01.2024 г. , издадена от Клиника по детска хирургия към УМБАЛ гр. Пловдив, Епикриза от 22.06.2024 г. и съдебно- медицинско удостоверение № 26 / 2024 г. , издадено от съдебен лекар към МБАЛ „Пазарджик „ АД на 19.01.2024 г., видно от които документи новороденото дете ** е с влошено здравословно състояние, като на 09.01.2024 г. е прието за хирургическа операция , поради установена левостранна ингвинална херния. Слез извършената операция , ** е изписана на 15.01.2024 г. в добро общо състояние. Установява се , че майката – молителка в настоящото производство – С. Ю. Я. е посетила съдебен лекар и е съобщила за две нападения от нейния мъж / на 05.01.2024 г.и и на 1**4 г. / , като съдебният експерт не е констатирал травматични увреждания на главата , но молителката се оплакала от болка в областта на зъбите по фронталната част по горното съзъбие, във връзка с което й е даден съвет за консултация със стоматолог. В областта на крайниците, експертът е констатирал охлузвания по двата горни крайника / дясна предмишница, дланната повърхност на трети пръст на лявата ръка/ , кръвонасядания по десния долен крайник. Експерта е посочил, че тези увреждания могат да възникнат от действие на твърди тъпи предмети, вкл. тъпоръбести предмети, като охлузванията е възможно да възникнат и от действието на остри предмети и е възможно по начин и време уврежданията на молителката да са възникнали така , както е визирано в предварителните сведения дадени при издаване на удостоверението. Тези данни се потвърждават изцяло и от заключението на допуснатата по делото съдебно- медицинска експертиза, като според заключението на ВЛ М. , което съдът цени като компетентно изготвено и надлежно и подробно мотивирано, механизмът на уврежданията на горните крайници съответства, те да са получени от действието на предмет с остър режещ ръб / счупена стъклена чаша /. Освен това според експерта кръвонасяданията по предната повърхност на дясното бедро на молителката – са резултат от действието на тъп предмет/ като общ механизъм/. Според вещото лице периодът на 2 възстановяване на травмите на молителката с описаните увреждания е 2-3 седмици.

Според изисканите на основание чл. 9 ал.4 ЗЗДН служебни справки, по отношение на ответника няма образувани други дела по ЗЗДН , но същият е осъждан по НОХД № 1411/2024 г. по описа на ПзРС за извършено деяние по чл. 195 ал.1 т.3,4 и 5 НК , като му е наложено наказание лишаване от свобода в срок от девет месеца и изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. Липсват данни за други осъждания.

На основание чл. 15 ал.6 ЗЗД по делото е изискан и представен социален доклад от ДСП гр. Пазарджик , като според събраните в него данни, родителите се разделят на 07.01.2024 г. и към настоящия момент основни грижи за детето ** се полагат от майката .

Същата ползва обезщетение поради майчинството и с активната подкрепа на близките си и разширен семеен кръг осигурява адекватни грижи за новороденото дете. Тя се отнася отговорно към живота и здравето на детето и стриктно изпълнява задълженията си към него и полага необходимите грижи. Живее в дома на своите дядо и баба в гр. в, заедно със своите родители и своята сестра. Хигиенно-битовите условия са отлични и в жилището е подсигурено необходимото лично пространство за детето **. Родителите на майката – ю и д я и нейната сестра – к Я. работят и подпомагат семейството финансово. Осигуряват всичко необходимо за малолетната ** и оказват подкрепа на майка й С.. По данни на С. Я. , бащата на детето не е проявявал и към настоящия момент не проявява интерес относно живота и здравето на детето, не е търсил информация за него, не е изразявал желание за срещи и не участва активно в неговия живот. Бабата на детето по бащина линия , също не е изразявала желание за срещи с детето и не оказва подкрепа на майката в полагането на грижи.

Не е спорно между страните , а и от материалите по представената пр.пр. № 2326 / 2024 г. по описа на РП- Пазарджик се установява , че молителката е сизирала РП с жалба вх. № 2326/16.04.2024 г. , тъй като в хода на настоящото производство и след издадена заповед за незабавна защита, ответникът е отправял към нея заплахи , е ще я убие и ще убие детето.

Звънял й по телефона и се свързвал с нея по две от социалните мрежи. Не спирал да притеснява молителката и детето. По жалбата е разпоредено да се извърши проверка с постановление на РП от 16.04.2024 г. иса снети обяснения както от страна на молителката, така и от нейните близки. Към настоящия момент на молителката е връчен протокол за уведомяване на пострадал от престъпление.

По делото са представени и други писмени доказателства, които съдът не подлага на анализ, тъй като намира , че тези доказателства или неотносими към настоящия правен спор / два броя пълномощни, талон на автомобил и фиш за наложена глоба по Закон за движение по пътищата/ или съдържат копия от текстови съобщения / вероятно от мобилен телефон/ без възможност за установяване на тяхното авторство или дата на изпращане. Приобщена е към доказателствения материал по делото и представена от молителката флаш- памет, но след възпроизвеждането на видеозаписите в нея съдът констатира , че те също нямат доказателствено значение по конкретния правен спор доколкото касаят неотносими факти и обстоятелства.

По делото са събрани гласни доказателства. Посочените от молителката свидетели 3

– с а д и к Ю. Я. установяват, че отношенията между молителката и ответника не са се развивали нормално през времето на съвместното им съжителство. И двете свидетелки поддържат , че ответникът често имал грубо и невъздържано отношение към жена си, обиждал я е, отправял е към нея вулгарни и обидни думи в присъствието на други хора и е проявявал към нея нееднократно физическа агресия.Особено силна станала агресията му веднага след раждането на детето. Твърденията на свидетелките съвпадат и относно факта, че ответникът се е занимавал със забранени от закона дейности като разпространение на наркотици, превоз на емигранти, склоняване към проституция и др. Същият проявявал агресия и незачитане на С., което силно я притеснявало и плашело. Свидетелката д дори споделя и за случай, в който е заварила С. с посинен крак и пълна с кръв уста.

Свидетелката к Я., която е и сестра на молителката С. Я. поддържа твърдението, че нееднократно е ставала свидетел на арогантно поведение и обиди от страна на Д. към С..

Същата често е ходила в с, по време на съвместното съжителство на сестра й и Д., помагала на сестра си, която е имала проблемна бременност, носила и е храна и е помагала в домакинството. Твърди, че сестра и е била бита от Д. докато е била бременна, което впоследствие е наложило и нееднократно да бъде хоспитализирана, за да задържи бебето.

Твърди, че сестра й няколко пъти е правила опити да избяга от Д., като е успяла едва след операцията на детето. Свидетелката споделя и за случая през месец януари на настоящата година , когато С. и е отишла до дома, в който са живеели с Д. в с. с, за да вземе останалите там вещи на нея и детето, като се е прибрала във в е била в много лошо състояние – окървавена, с подута горна челюст и силно притеснена. Свидетелката твърди, че Д. продължава да упражнява психически тромоз над сестра й като често и звъни и я заплашва, което поставя С. в ситуация на постоянен страх и стрес.

При тези фактически данни, съдът от правна страна приема следното:

Молбата за защита от домашно насилие е депозирана в съда на ** г. , т.е. в рамките на предвидения в чл. 10 ал.1 ЗЗДН срок и от лице попадащо в кръга правоимащи по чл. 3 ЗЗДН, поради което се явява допустима.

По същество. Приетите по делото писмени доказателства, изготвения и представен социален доклад, заключението на СМЕ и преди всичко събраните по делото гласни доказателства, както и личните впечатления на съда от поведението на страните / включително и това на ответника, който след процесните инциденти е напуснал пределите на страната / - обосновават извод за доказаност на твърдените в молбата за защита обстоятелства. Съдът приема за безспорно установено , че на 05.01.2024 г. ответникът е упражнил по отношение на молителката и в присъствието на малолетното им дете насилие, като се обърнал към нея с обидни и вулгарни думи, а след това я ударил по главата и тялото.

Установява се физическо и вербално насилие и на датата 1**4 г., когато С. Я. отишла в дома на ответника / дом собственост на неговия вуйчо / в с. с и се опитала да си събере и вземе свои и на детето лични вещи, без да го провокира Д. Д. нападнал С. Я., най- напред с агресивни и обидни думи, а след това бутнал и счупил стъклена чаша – посегнал с едно от 4 счупените парчета стъкло и порязал молителката.

Изложение на тези обстоятелства се съдържат и в депозираната от молителката декларация по чл. 9 ЗЗДН, а по делото не са събрани доказателства , които да опровергаят тези твърдения. Напротив. Установява се от събраните гласни доказателства /св. с д и св.к Я. /, че ответникът се държал грубо и агресивно и често бил невъздържан в поведението си, като се занимавал и със забранени от закона дейности. Имал изблици на агресия и не се съобразявал със своите близки или с техните чувства. Съдът кредитира тези показания изцяло, тъй като те са последователни, логични, а показанията на св. к Я. отразяват преките й впечатления от състоянието на молителката непосредствено след инцидента, тъй като когато на 1**4 г. С. Я. се прибрала във в тя била с окървавено лице, порязана дясна ръка и синини по тялото. Св. к Я. е категорична, че молителката била силно разстроена и се притеснявала и за себе си и за своето дете. Несъмнено има основание за съмнение в обективността на показанията на свидетелката Я., доколкото е сестра на пострадалата, но дадените от нея пред съда показания са убедителни, достатъчно съдържателни, подробни, логично и хронологично последователни и е налице съвпадение на значими обстоятелства от предмета на делото, в тази насока е твърдението,че дясната ръка на С. Я. била порязана, което се потвърждава и от приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 26 от 2024г.