Решение № 609 от 11.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.

Доротея Кехайова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора А. Ст. В. като разгледа докладваното от Аделина И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601206 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 01.12.2021г., СРС 17-ти състав е постановил по НОХД № 13590/2020г. Присъда, с която е признал подс.М. Б. А. за виновна за това, че за периода 03.10.16г. - 05.10.2016г. в гр. София в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у лицата В. Т. и М.Д., в резултат на което била причинена имотна вреда в размер на 7 315лв. за Медицински център А.С. К.

ЕООД, като деянията са извършени както следва:

- на 03.10.2016 в гр.София с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала до 05.10.2016г. заблуждение у В.И. Т., че след като осъществи превод на парична сума в размер на 4 875лв. по банкова сметка IBAN BG ******* (с титуляр подс.А.), паричната сума, представляваща цена на услугата по договор № 190/03.10.16г., сключен между св.В.Т.-възложител и МЦ А.С. К. ЕООД с ЕИК: ******* – изпълнител, ще постъпи в приход на дружеството, в резултат на което е причинена имотна вреда на МЦ А.С. К.

ЕООД в размер на 4 875лв.

- на 03.10.2016г. в гр.София с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала до 05.10.2016г. заблуждение у М.М. Д., че след като осъществи превод на парична сума в размер на 2 440лв. по банкова сметка IBAN BG ******* (с титуляр подс.А.), паричната сума, представляваща цена на услугата по договор № 191/03.10.16г., сключен между св.М.Д.-възложител 1 и МЦ А.С. К. ЕООД с ЕИК: ******* – изпълнител, ще постъпи в приход на дружеството, в резултат на което е причинена имотна вреда на МЦ А.С. К.

ЕООД в размер на 4 875лв., като на осн.чл.209 ал.1 пр.1 и 2 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.54 НК на подс.М.А. е наложено наказание ЛСВ за срок от 2 години при първоначален строг режим на изтърпяване.

На осн. чл.68 ал.1 НК първостепенният съд е привел в изпълнение и наложеното на подсъдимата наказание по предходно осъждане, а именно ЛСВ за срок от три години при първоначален строг режим на изтърпяване.

С постановената присъда подс.А. е призната за невиновна и на осн.чл.304 НПК е оправдана за извършване на третото деяние, включено в продължаваната престъпна деятелност по повдигнатото й обвинение, а именно за това, че на 06.10.2016г. в гр.София с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала до 07.10.2016г. заблуждение у Н. И.

Д., че след като осъществи превод на парична сума в размер на 4 475лв. по банкова сметка IBAN BG ******* (с титуляр подс.А.), паричната сума, представляваща цена на услугата по договор № 196/06.10.16г., сключен между св.Н.Д.-възложител и МЦ А.С. К. ЕООД с ЕИК: ******* – изпълнител, ще постъпи в приход на дружеството, в резултат на което е причинена имотна вреда на МЦ А.С. К. ЕООД в размер на 4 475лв.

Първоинстанционният съд на осн.чл.189 ал.3 НПК е осъдил подс. А. да заплати и направените разноски по делото в размер на 414,10лв.

Против присъдата е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от адв.К., защитник на подс.А. с отправени в условията на алтернативност няколко отделни искания – съответно отправено е искане за оправдаване на подсъдимата, отправено е и искане за изменение на присъдата в частта относно наказанието и определяне на същото в условията на чл.55 ал.1 т.2 б.

„б“ НК и искане за изменение на присъдата, като се преквалифицира престъпното деяние в такова по чл.207 ал.2 НК, в чл.206 ал.6 т.1 НК или в чл.315 ал.2 НК.

В депозираното в срока по чл.320 ал.4 НПК допълнително писмено изложение са наведени доводи за неправилност и необоснованост на присъдата, изразена в неправилен доказателствен анализ на от приобщените доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.В подкрепа на горното защитата излага своя собствен прочит и тълкуване на част от доказателствената информация, приемайки, че липсват преки доказателства относно авторството на деянието и че основният съд е изложил противоречиви мотиви към обжалвания съдебен акт и неправилно е кредитирал показанията на поименно посочените свидетели Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК.

Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В процесния иницииращ въззивното производство документ не се излагат искания за събиране на нови доказателства.Такива са отправени в 2 хода на въззивното съдебно следствие – по искане на защитата са приобщени допълнителни писмени доказателства, а самата подсъдима изложи допълнителни обяснения по делото.

Защитникът на подсъдимата - адв.К. по същество на процесния спор преповтаря доводи си, изложени в депозираната въззивна жалба.Застъпва позиция за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и правейки свой собствен прочит на събраните доказателства, акцентира на липсата на безспорни и категорични доказателства касателно реализиране на съставомерното изпълнително деяние и касателно субективната страна.Излага се тезата за липса на преки доказателства, а така също и за липса на верига от косвени доказателства за реализирано виновно престъпно поведение от страна на подсъдимата.По мнение на защитата в контекста на горното единственото доказателство се явява обстоятелството на действително постъпила в банковата сметка на настоящата въззивна жалбоподателка инкриминираната парична сума, което обаче не е достатъчно за запълване на стандарта по чл.303 ал.2 НПК. На база горните аргументи, наред с релевирания довод за допуснати процесуални нарушения от първия съд, изразени в липса на пълен и обстоен доказателствен анализ, адв.К. отправя молба за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на оправдателна присъда.В условията на алтернативност е отправено искане за преквалифициране на процесното престъпно деяние, като такова по чл.207 ал.2 НК с довод, че постъпилата в банковата сметка на подсъдимата парична сума не й се следва и същата не е върната на МЦ в разумен срок.

Подсъдимата М.А., в своя лична защита, се придържа към доводите, изложени от защитата, а в предоставеното й право на последна дума изказва съжаление.

Представителят на държавното обвинение намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна.Излага се довод, че първият съд изчерпателно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и обосновано е извел приетите за доказани факти, достигайки до извода за реализирано от подсъдимата виновно поведение, запълващо съставомерните елементи на процесното престъпление.В противовес на защитните аргументи прокурорът изразява становище, че в своите мотиви основният съд е обсъдил всички доказателства от приобщената съвкупност, като на тази база е изградил правилни фактически и правни изводи.В допълнение участващият по делото прокурор излага коментар и на дадените в хода на въззивното съдебно следствие обяснения на подсъдимата, изтъквайки тяхното противоречие с останалите събрани доказателства, в частност се позовава на заключението по изготвената Графическа експертиза и на доказания факт на преднамереност в действията на подсъдимата по откриване на нова лична банкова сметка и то в ползваната от МЦ банка.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 334 т.3 НПК.

3

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.

Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване.Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което е същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.

Подсъдимата М. Б. А. е българска гражданка, родена на ******* в гр.Велико Търново, с ЕГН **********, със средно образование, осъждана, с постоянен адрес гр.София, кв.*******

По силата на сключен трудов договор от 28.11.15г. и анекс към същия от 04.05.16г. подсъдимата работела в МЦ А.С. К. ЕООД. Тя заемала длъжността мениджър екип, като в трудовите й задължения включвали представителство на МЦ, пряко договаряне с клиенти, подготовка и сключване на договори от името и за сметка на дружеството.Идентични на горните правомощия й били предоставени и с нарочно изготвено пълномощно, подписано от Д.К. и нотариално заверено на 10.06.2016г. В МЦ работели и свидетелите Т.К., Я.М. и С.Г. – съответно първата от тях била административен директор, а другите две свидетелки работели на рецепцията.

Тъй като при осъществяване на своята основна дейност по предоставяне на медицински услуги МЦ не работел с НЗОК, била създадена организация за предварително подписване на договори с всеки отделен пациент и предварително заплащане на договорената цена за съответната медицинска услуга.Самите договори, като бланка, били изготвени от адвокати на дружеството и изначално в същите фигурирали данни за МЦ, за начина на плащане на цената (в брой, посредством ПОС терминал или по банков път по сметката на К.ата – IBAN BG 30RZBB91551006075966) и срок на плащане, включващ задължението за цялостното заплащане преди началото на лечението.Така подготвеният типов договор бил съхраняван в служебен компютър в Word-формат, като преди сключването на конкретен договор, съответният служител попълвал само личните данни на пациента и цената на конкретната манипулация, а в последствие договорът бил подписван от подс.А., в качеството й на представител на МЦ.

На 26.09.2016г. подс.А. си открила в Райфайзен Банк АД банкова сметка с № IBAN BG ******* и подала информация за същата на работодателя си с цел превеждане на дължимото й трудово възнаграждение.На неустановена по безспорен начин дата, след 26.09.2016г., но преди инкриминирания период, тя внесла и корекции в предварително подготвения договор за медицинска услуга, заменяйки номера на банковата сметка на МЦ с този на личната си банкова сметка в Райфайзен Банк.

На 03.10.2016г. св.В.Т. посетила К.ата и подписала Договор № 4

190/03.10.16г. за лечение, като за МЦ договорът бил подписан от подс.А..В договорът била посочена както дължимата от свидетелката парична сума в размер от 4 875лв., представляваща цена на медицинската услуга, така и начините на плащане, включая по банков път на банкова сметка № IBAN BG *******. На 05.10.16г. св.В.Т. (син на св.Т.) в изпълнение на сключения договор превел по горната банкова сметка сумата от 4 875лв., като по този парите реално постъпили именно в сметката на подсъдимата.

На 03.10.2016г. бил сключен и Договор № 191 между св.М. Д., в качеството й на пациент/възложител и МЦ А.С. К. ЕООД-изпълнител, като за К.ата договорът бил подписан отново от подс.А..По силата на договора МЦ се задължавал да предостави на пациента св.Д. определена медицинска услуга, а последната се задължава да заплати договорената цена от 4 875лв. и то посредством начините, описани в чл.3 ал.4 от договора – в брой, ПОС терминал или по банкова сметка № IBAN BG *******.Сметката била лична такава на подсъдимата, която дори разговаряла със св.Д. преди подписване на договора и й казала, че „ще поеме ангажимент плащането да е на две вноски“.

Действително на 05.10.2016г. по горната банкова сметка св.Драганов превел сумата от 2 435лв., представляваща частично плащане по сключения договор.