Акт от 01.02.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15 гр.Русе, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВИЛИАНА

ВЪРБАНОВА

Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.

№ 3 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от И.Г. ***, чрез процесуалния му представител, против решение № 523/02.11.2021 г., постановено по АНД № 1356/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0001531/02.06.2021 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл.58, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. В жалбата са изложени подробни съображения, обосновани и със съответните норми от съюзното законодателство, в подкрепа на поддържаното и пред въззивната инстанция становище, според което касаторът не е бил длъжен да притежава карта за квалификация на водача по смисъла на чл.7б, ал.1 от ЗАвПр, тъй като в притежаваното от него свидетелство за управление на МПС е отбелязан хармонизирания код „95“ на Съюза, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, съгласно чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ. Възразява, че според последната разпоредба, удостоверяването на притежаваната от водача професионална компетентност може да стане по два алтернативни начина – чрез карта за квалификация на водача или чрез СУМПС, на което е маркиран посочения хармонизиран код. По тези и по останалите подробно изложени в жалбата аргументи се иска отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяната на потвърденото с него наказателно постановление.

В касационната жалба се съдържа и искане Административен съд – Русе, като касационна инстанция, чието решение не подлежи на обжалване съгласно чл.223 от АПК, да отправи, на основание чл.267, § 3 от ДФЕС, преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване на разпоредбите на чл.10, § 1 и § 3, б.“а“ от Директива 2003/59/ЕО, въпросите по което са изрично формулирани в жалбата.

Касационният ответник – РД „Автомобилна администрация“

– Русе не е депозирал писмен отговор по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и направеното с нея искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Счита, че обжалваното въззивно решение е правилно и моли то да бъде оставено в сила.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Въззивният съд е установил правилно фактическата обстановка. По фактите липсва и спор между страните.

На 19.04.2021 г., около 09:00 часа, в гр.Русе, в района на ГКПП „Дунав мост“, трасе изход от Република България, касаторът извършвал международен обществен превоз на товари от страната до Република Румъния като управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес 1840 ЛС“ от категория N3, с рег.№ Х

5315 ВМ, с прикачено към него полуремарке от категория О4, с рег.№ Х 0379 ЕК.

При извършената му от контролните органи от РД „Автомобилна администрация“ – Русе проверка било установено, че касаторът не притежава валидна карта за квалификация на водача. Видно от приетата по делото справка в поддържаната от ИА „Автомобилна администрация“ система за преглед на DQC карти (съкр. англ. език от Driver Qualification Card) се установява, че касаторът е притежавал карта за квалификация на водача № N007322, издадена на 01.10.2014 г., със срок на валидност до 15.05.2018 г. За извършеното нарушение по чл.58, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на същия бил съставен АУАН серия А-2020, бл.№ 288914 от 19.04.2022 г. В тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН (редакция до изменението с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) последният депозирал писмено възражение с вх.№ 52-00-32-3780/21.04.2021 г., с което представил пред контролните органи своето СУМПС № *********, издадено от МВР Хасково на 17.05.2018 г., т.е. два дни след изтичане на срока на валидност на картата му за квалификация. В колона 12, гръб на СУМПС, срещу притежаваната от касатора категория “CE”, е вписан и хармонизираният код на ЕС „95“ като е посочен и крайният срок на неговата валидност – 13.05.2023 г. В качеството на писмено доказателство, на основание чл.219, ал.1 от АПК, в касационното производство е прието и първичното доказателство, установяващо професионалната компетентност на касатора като водач – удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 1-065670/13.05.2018 г., издадено от Българска асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ). В удостоверението, в съответствие с образеца по Приложение № 2 към чл.2, ал.2 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, е вписан следния текст: „Настоящото удостоверение е достатъчно доказателство за придобито периодично обучение в съответствие с изискванията на Наредба № 41 на МТ от 2008 г. и Директива 2003/59“.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че свидетелството за управление на МПС се явява необходим документ и предпоставка за издаването на карта за квалификация на водача, поради което е направил извод, че двата документа са различни и не са взаимнозаменяеми. Посочил е, че вписаният в СУМПС на касатора хармонизиран код „95“ на ЕС е ирелевантен, тъй като той удостоверява единствено наличието на професионална компетентност за съответната категория за управление на МПС в рамките на ЕС, но не замества изискването за наличие на посочената карта.

Това разбиране на контролираната инстанция не може да бъде споделено, доколкото чрез него се нарушава изискването за съответстващо с правото на ЕС (конформно) тълкуване на националното право, транспониращо директиви на ЕС, а оттам се достига и до неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 вр. ал.2 от НПК.

Посочената като нарушена разпоредба на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. урежда изискванията, на които трябва да отговаря водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, измежду които е и това да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл.7б, ал.5 от ЗАвПр.

Буквалният прочит на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. остава неправилното впечатление, възприето от въззивната инстанция и административнонаказващия орган, че професионалната компетентност (квалификацията) на водача може да бъде удостоверявана единствено с посочения документ – карта за квалификация на водача. В самата разпоредба обаче, по отношение на картата на водача, е налице изрично препращане към наредбата по чл.7б, ал.5 от ЗАвПр. От своя страна разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредба № 41 от 4.08.2008 г., в относимите й части, изрично сочи, че наредбата е издадена на основание чл.7б, ал.5 от ЗАвПр и въвежда изискванията на Директива 2003/59/ЕО, т.е. препращането в чл.58, ал.1, т.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. е към Наредба № 41 от 4.08.2008 г.

Според постоянната съдебна практика на СЕС, както впрочем изрично се сочи в т.24 от решението на СЕС от 24.01.2012 г. по дело C‑282/10 Dominguez и цитираната там съдебна практика, „…от националните юрисдикции се изисква при прилагане на вътрешното право да го тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на съответната директива, за да постигнат предвидения от последната резултат и следователно да спазят член 288, трета алинея ДФЕС. Това задължение за съответстващо на директивите тълкуване на националното право всъщност е присъщо за системата на Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани“.

Следователно, както въззивната, така и настоящата касационна инстанция, са длъжни, при прилагане на националната правна рамка, транспонираща директиви на ЕС, да държат сметка не само за буквата на тези съюзни актове, но и за преследваните от тях цели.

В тази връзка съображение 15-то от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО изрично предвижда следното: „За да удостовери, че шофьор, който е гражданин на държава-членка, е притежател на един от УПК, предвидени в настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на различните УПК, държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код на Общността, определен за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за квалификация на водача на превозно средство, който да се признава взаимно от държавите-членки, хармонизираният модел на която е определен с настоящата директива. Тази карта трябва да отговаря на същите изисквания за сигурност като свидетелството за управление на превозно средство, като се има предвид важността на правата, които той дава за пътна безопасност и равни условия на конкуренция. Предоставената възможност на държавите членки да поставят код на Общността на новата карта трябва да им даде възможност да определят период на валидност на свидетелствата за управление на превозно средство, който не съвпада с датата на изтичане на валидността на продължаващото обучение, при положение че Директива 91/439/ЕИО [6] предвижда всяка държава-членка да си запази правото да определя, на базата на национални критерии, срока на валидност на свидетелствата за управление на превозно средство, които тя издава“.

Разпоредбата на чл.10, § 1 от Директива 2003/59/ЕО предвижда, че на основание на УПК, удостоверяващо начална квалификация, и на УПК, удостоверяващо продължаващо обучение, компетентните органи на държавите членки отбелязват, като вземат предвид разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3 от настоящата директива и член 8 от настоящата директива, хармонизирания код „95" на Съюза, предвиден в приложение

I към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории на свидетелството за управление:

- на свидетелството за управление на превозно средство, или

- на картата за квалификация на водача на превозно средство, изготвена по модела, съдържащ се в приложение II към настоящата директива.

Изр. второ на чл.10, § 1 от Директива 2003/59/ЕО изрично предвижда, че ако компетентните органи на държавата членка, в която е получено УПК, не могат да отбележат кода на Съюза на свидетелството за управление на превозно средство, те издават на водача на превозно средство карта за квалификация на водач на превозно средство.

От своя страна съображение 14-то от преамбюла на

Директива (ЕС) 2018/645 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 година за изменение на Директива 2003/59/ЕО гласи следното:“ За да се избегнат ситуации, при които различните практики в отделните държави членки водят до пречки пред взаимното признаване и ограничаване на правото на водачите на превозно средство да преминат продължаващото обучение в държавата членка, в която работят, органите на държавата членка следва да бъдат задължени, ако завършеното обучение не може да бъде отбелязано на свидетелството за управление, да издават карта за квалификация на водач на превозно средство под формата, предвидена в стандартните модели, с която да се гарантира взаимно признаване за всеки водач, който отговаря на изискванията на Директива 2003/59/ЕО“.