Решение № 575 от 15.07.2021, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№575/15.7.2021г. гр.

Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.06.2021 г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева

ЧЛЕНОВЕ: Георги П.

Светомир Бабаков при участието на секретаря Янка Вукева и при участието на прокурора Живко Пенев, като разгледа дело номер 529 по описа за 2021 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В.П.К. *** срещу РЕШЕНИЕ № 191 от 01.04.2021 г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 179/2021 г.

Касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пазарджик и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло електронен фиш, серия К 1560207/ на

ОДМВР Пазарджик.

Ответникът по касационната жалба- ОДМВР

Пазарджик не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е становище оот процесуалния му представител- юрисконсулт П.,, с което моли за потвърждаване на решението на РС Пазарджик. Претендират се разноски.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА

ПАЗАРДЖИК дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

Административен съд- Пазарджик, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и

2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 09.04.2017г., в 15,59 часа на автомагистрала „Тракия“ км. 68+400 в посока София, жалбоподателят В.П.К. управлявал лек автомобил „*** с per. № ***, със скорост на движение от 174 км/ч при максимално разрешена скорост от 140 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено със стационарна система тип MULTA RADAR SD 580 . Стойността на измерената скорост от техническото средство била 179 км/ч, като след приспаднат толеранс от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 174 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч. За така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия К № 1560207, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в ЕФ. От правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаваането на ЕФ, същият съдържа изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в ЕФ нарушение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити по чл. 189 ал.4 от ЗДвП. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Противно на изложеното в касационната жалба, в обжалвания електронен фиш, в пълен обем са посочени фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Неоснователно е възражението, че липса описание на датата на съставяне на електронния фиш- задължителните реквизити на този процесуален документ са уредени в чл. 189 ал.4 изр. 2 от ЗДвП и там е въведено изискване за посочване на датата на нарушението, а не на датата на издаване.

Възражението, че в оспорения електронен фиш не е посочен конкретен издател извън съответното териториално поделение на МВР е подробно обсъдено от РС и съвсем резонно не е споделено. Първо, защото липсва подобно изискване за съдържанието на ЕФ, предвидено в чл. 189 ал.4 от ЗДвП и на следващо място, защото самата същност на електронния фиш като електронно изявление, записано върху хартиен носител на базата на постъпили и обработени данни от автоматизирани технически средства, няма как да се отъждестви с индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, в каквато насока са развитите в жалбата съображения.

Неоснователни са и доводите на касатора, че в процесния казус не е спазено изискването на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 на МВР /в приложимата редакция/. От представения двустранен констативен протокол /л.24 от първоинстанционното дело/, както и в приложения снимков материал е видно, че на мястото на контрол е монтиран пътен знак Е24.

В ЕФ правилно е посочена нарушената разпоредба- чл. 21 ал.1 от ЗдвП, както и санкционната разпоредба на чл.

182 ал.1 т.4 от ЗДвП.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА РЕШЕНИЕ № 191 от 01.04.2021 г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ

РАЙОНЕН СЪД, по нах. дело № 179/2021 г.

ОСЪЖДА

В.П.К. *** да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик съдебни разноски по делото в размер на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/