Определение № 467 от 18.06.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. ХАСКОВО, 18.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20265600500204 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Градска Форма“ ЕООД, представлявано от управителя Н.В.Н., чрез адв. З. З. против Определение № 218/02.02.2026 г., постановеното по гр. д. № 2783/2024 г., по описа на Районен съд Хасково, с което съдът е оставил без уважение молба по чл. 248 ГПК на „Градска Форма“ ЕООД за изменение на Решение № 823/18.10.2025 г., постановено по гр. д. № 2783/2024 г., по описа на Районен съд Хасково в частта за разноските.

Частният жалбоподател, намира определението, с което е оставена без уважение подадената от него молба с правно основание чл.248 от ГПК за необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане още на заповедното производство, тъй като е платил претендираната главница преди да получи съобщение за издадената заповед за изпълнение. Жалбоподателя счита, че дори и да се приеме, че е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като е платил след подаването на заявление по реда на чл. 410 ГПК, то не е дал повод за образуване на исковото производство. Твърди, че е платил претендираната сума, което ищецът също признавал с твърденията си и поради това не било налице основание за предявяване на претенцията по исков ред. В допълнение излага 1 съображения относно присъждането на разноските в исковото производство съобразно с уважената и отхвърлената част на иска, а не изцяло в полза на ищеца. Частният жалбоподателя възразява и срещу размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като счита същото за прекомерно. По тези съображения искането му е въззивната инстанция да отмени обжалвания съдебен акт, вместо което да постанови друг с който да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като намали присъдените на ищеца разноски за заповедното и исковото производство, развили се пред Районен съд Хасково и присъди разноски в справедлив размер на страните.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.

П.П., в качеството му на пълномощник на „Формапро“ ООД, с който се оспорва частната жалба и се излагат доводи за нейната неоснователност.

Счита, че съдът правилно е преценил, че ответникът е дал повод за завеждане както на заявлението по реда на чл. 410 ГПК, така и за предявяването на иска с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Развива подробни съображения относно справедливия размер на присъденото му адвокатско възнаграждение, като счита, че същото не е прекомерно. Искането към въззивната инстанция е да потвърди обжалваният съдебен акт.

Окръжен съд Хасково, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е основателна.

Заповедното производство е било образувано по подадено от „Формапро“ ООД заявление по реда на чл. 410 ГПК от 22.05.2024 г., въз основа на което е издадена Заповед № 596/23.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1267/2024 г. по описа на Районен съд Хасково за претендираната сумата от 1637.63 лв. главница, представляваща неизплатено задължение по сключен между страните неформален договор за изработка на елементи и детайли за изработка на мебели, за която била издадена Фактура № 0000002530/18.08.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на заявлението до 2 окончателното й изплащане, както и за направените в заповедното производство разноски в размер на 32.75 лева държавна такса и 463.76 лева адвокатско възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, като същата е получена в деловодството на съда на 02.08.2024 г. В срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение, в което длъжникът твърди, че не дължи претендираните суми, тъй като ги е заплатил на 28.05.2024 г., за което е представено платежно нареждане по сметка на заявителя за сумата 1 888.19 лева с посочено основание фактури 2530, 2528.

Поради това Районен съд Хасково е дал указания на заявителя по чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за претендираните суми.

Производството по гр. д. № 2783/2024 г. по описа на Районен съд Хасково е образувано по искова молба от „Формапро“ ООД против „Градска Форма“ ЕООД, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1637.63 лв. главница, представляваща неизплатено задължение по сключен между страните неформален договор за изработка на елементи и детайли за изработка на мебели, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на погасяване на дължимата сума за издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 1267/24 по описа на Районен съд Хасково.

В хода на исковото производство е установено, че с извършеното в заповедното производство плащане длъжникът е погасил изцяло задължението по процесната фактура за сумата 1637.63 лв., за която е издадена заповед за изпълнение. Въпреки това първоинстанционният съд е установил размера на дължимата лихва от датата на подаване на заявлението да датата на погасяването му от страна на длъжника и е отхвърлил иска за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение за сумата 1637.63 лева главница, представляваща неизплатено задължение по сключен между страните неформален договор за изработка на елементи и детайли за изработка на мебели, за която била издадена Фактура № 0000002530/18.08.2022 г., но е признал за установено, че длъжникът в производството дължи на ищецът сумата 4.41 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1637.63 лева по процесната фактура за периода от подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 22.05.2024 г. до датата на извършеното плащане – 28.05.2024 г. С решението си съдът е възложил изцяло 3 разноските и в двете производства на длъжника.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема това за неправилно. На първо място следва да се отбележи, че извършеното от „Градска Форма“ ЕООД плащане на главницата, за която е издадена заповед за изпълнение е след подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК. Поради това не може да се приеме, че същият с поведението си не е дал повод за образуване на заповедното производство. Независимо, че е изпълнил преди да му бъде връчен препис от издадената заповед, това плащане е извършено при забава от датата на възникване на задължението и с това си поведение безспорно е дал основание на „Формапро“ ООД да предприеме действия по снабдяване със заповед за изпълнение. Поради това безспорно разноските в заповедното производство следва да бъдат възложени в тежест на неизправният длъжник, станал причина за образуване на делото.

В тази връзка следва да се посочи, че претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 463.76 лева не е прекомерно. Същото е съобразено с правната и фактическа сложност на делото, както и с предвиденото в чл. 7, ал. 7 във вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение, която макар и не задължителна за съда е задължителна за адвокатите при определяне на възнаграждението с техните клиенти. В допълнение така заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение е в по-нисък размер от претендираното от длъжника такова, поради което съобразно равнопоставеността на страните и принципите за справедливост и съразмерност така претендираното адвокатско възнаграждение не е в завишен размер. В случая претендираното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, което се установява от представения към заявлението по реда на чл. 410 ГПК договор за правна защита и съдействие и с оглед признанието на задължението в хода на заповедното производство то изходът е положителен за заявителя и понесените от него разноски следва да бъдат компенсирани от насрещната страна. Съответно решението на първоинстанционния съд, в частта, с която на ищецът са присъдени разноските в заповедното производство е правилно и не е налице основание за изменението му по реда на чл. 248 ГПК. Поради това и обжалваното определение е правилно в тази част.

Изложените съображения, обаче не са приложимо по отношение на 4 исковото производство по гр. д. № 2783/2024 г. по описа на Районен съд Хасково.Направеното в хода на заповедното производство признание на иска и извършеното в срока на доброволно изпълнение /а всъщност дори и преди същият да започне да тече/ изплащане на претендираната сума е довело до неоснователност на исковата претенция за същото това вземане. Съгласно посоченото в т. 10в от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС когато кредиторът получи изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпада, а кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. В настоящият случай сме изправени преди именно такава хипотеза. Вместо това, обаче заявителят е решил да предяви иск за установяване на вземането, за което вече е получил изпълнение, като е целял по този начин да установи вземането си относно законната лихва върху главницата и разноските в заповедното производство.

Тези действия на заявителя са неправилни и поради това не може да се търси отговорност от изпълнилия задължението си длъжник, за така образуваното исково производство, което е обречено от самото начало. В допълнение следва да се посочи, че акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата не представлява самостоятелен иск и нейната съдба е стриктно обвързана с изхода на делото по отношение на предявения установителен иск за сумата, предмет на издадената заповед за изпълнение. Същата макар да е включена в заповедта за изпълнение, доколкото не е за конкретен период и за конкретна сума не представлява самостоятелно вземане. Още повече, че в настоящият случай извършеното от длъжника плащане е в срока за доброволно изпълнение, което автоматично изключва неговата забава по вземането за което е издадена заповед за изпълнение и законна лихва не би следвало да се дължи.

Поради това, въззивната инстанция счита, че не само длъжникът не е дал повод за образуване на исковото производство, но и изходът от същото е изцяло в негова полза – установителният иск по чл. 422 ГПК е отхвърлен за сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение. Поради това същият 5 не само не дължи разноски за производството по гр. д. № 2783/2024 г., но по правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК има право да иска заплащане на направените от него разноски в това производство. Такова искане е било отправен от ответника своевременно в производството пред първата инстанция, а в последствие и с молбата по чл. 248 ГПК, поради което ищецът следва да бъде осъден да му заплати, направените в исковото производство разноски.

Ответникът претендира разноски в производството по гр. д. № 2783/2024 г. по описа на Районен съд Хасково разноски в общ размер 860 лева, от които 560 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит за вещо лице.

По делото е налице платежно нареждане за внесения от страната депозит в размер на 300 лева. Представен е и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че при подписването му е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 560 лева, в която част същият има стойността на разписка. Поради това така претендираните разноски са доказани по размер и насрещната страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника в исковото производство сумата 439.71 евро /с равностойност на 860 лева/.