Решение № 11673 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11673 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110105676 по описа за 2026 година

Делото е образувано по предявени от Т. Й. Т., ЕГН ********** срещу "*** ЕИК *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ

В исковата молба и допълнителната уточняваща молба ищцата твърди, че между нея и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № **/01.05.2024 г.

Въз основа на него и последващо Допълнително споразумение № **/01.01.2026 г., тя е заемала длъжността "Продавач консултант” при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 625 евро.

Ищцата излага, че трудовото й правоотношение е било прекратено на 28.01.2026 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие, със Заповед № 00000022/28.01.2026 г., издадена от работодателя. Твърди се, че тази заповед, заедно с трудовата й книжка и Протокол изх. № **/28.01.2026 г., са й били връчени по куриер на фирма "**" едва на 14.02.2026 г.

Според ищцата, уволнението е изцяло незаконосъобразно, тъй като процедурата по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ изисква писмено предложение от едната страна и изрично писмено приемане от другата в 7-дневен срок. Тя категорично заявява, че никога не е подавала молба за напускане, нито й е било връчвано писмено предложение от работодателя за прекратяване на договора по взаимно съгласие, което тя да е приела. Допълнителен аргумент за незаконосъобразността е твърдението, че към момента на прекратяването на трудовия договор и последващото връчване на заповедта, тя се е намирала в състояние на временна неработоспособност, удостоверено с Болничен лист № ** за периода от 28.01.2026 г. до 04.03.2026 г.

Въз основа на тези твърдения, ищцата моли съдът да признае 1 уволнението за незаконосъобразно и да го отмени.

С допълнителна молба с вх. № 91332/23.03.2026 г., ищцата конкретизира претенцията си по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като претендира обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, от 28.01.2026 г. до 28.07.2026 г. в размер на общо 3750 евро, формиран от 6 месеца по 625 евро месечно брутно трудово възнаграждение. Претендира се и законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на искова молба.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими и основателни.

В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.

Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са вероятно основателни.

С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат уважени.

По разноските:

При този изход на делото и предвид основателността на предявените искове, право на разноски има ищцовата страна. Действително направените и доказани от ищцата разноски в настоящото производство възлизат на 620 2 евро, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Тъй като производството е по трудов спор, на основание чл. 83, ал. 1, т.

1 от ГПК във вр. с чл. 359 от КТ, работникът е освободен от заплащане на такси и разноски по производството. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължими такси и разноски в полза на съда. За уважения неоценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ дължимата държавна такса възлиза на 40,90 евро. За уважения оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 3750 евро, дължимата държавна такса е в размер на 4% върху присъдената сума, а именно 150 евро. Следователно ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Добричкия районен съд, държавна такса в общ размер на 190,90 евро.

Водим от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Т. Й. Т., ЕГН **********, извършено на основание чл.

325, ал. 1 ,т. 1 КТ със Заповед 00000022/28.01.2026 г. на управителя на *** ОСЪЖДА **, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Й. Т., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ сумата от 3750 евро, представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от 28.01.2026 г. до 28.07.2026 г ., вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда 04.03.2026 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „**, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Й. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 620 евро представляваща сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА „**, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, държавна такса в общ размер на 190,90 евро, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3