Решение № 122 от 11.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20215001000506 по описа за 2021 година намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 260184 от 10.05.2021г., постановено по т.д. № 143 по описа за 2020г. на Окръжен съд Стара Загора, в частта, с която е уважен предявеният от «П.» АД, ЕИК *** против И.Г.И.. ЕГН ********** с адрес гр. Р., община Р., ул. М.С. № 3, вх. А, ет.2, ап.8 иск да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването вземания на Банката по договор за банков кредит № *** от 14.05.2007г., както следва: в размер на 14 461.35 евро, представляващо възнаградителна лихва по т.9 от договора за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019г.; в размер на 17 235.03 евро, представляващо дължима главница по договора за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019г. и в размер на 10 326 евро, представляващо наказателна лихва за забава по т.11 от договора за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019г..

Решението е обжалвано в посочените му части от И.Г.И.., представляван от адв. С.Ч. с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, а искането, отправено до въззивния съд е решението в частта, с която искът за признаване за установено съществуване вземанията на Банката са уважени за сумата над 3619.47 евро, представляваща 1 възнаградителна лихва по т.9 от договора за периода 28.04.2008г. до 26.10.2016г. до 14 461.35 евро и над сумата от 13 667 евро, представляваща главница по договора за периода от 28.04.2008г. до 26.10.2014г. до пълния заявен размер от 17 235.03 евро да бъде отменено и исковете отхвърлени, поради изтекла погасителна давност. Жалбоподателят настоява решението да бъде отменено и в частта, с която предявения иск е уважен и е признато съществуване вземането на Банката в размер на 10 326 евро, представляващо наказателна лихва за забава по т.11 от договора за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019г. и същия да бъде отхвърлен, поради нищожност на клаузата по т.11 от договора като неравноправна, евентуално отменено в частта, с която този иск е уважен за сума над 2065.20 евро до пълния заявен размер от 10 326 евро, поради настъпила погасителна давност. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът – «П.» АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

С., район И., бул. Д.Ц. № 37, чрез юрисконсулт П.Х. счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционния съдебен акт като валиден, допустим и правилен настоява да бъде потвърден в обжалваните части. Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази предметните предели на въззивното производство, настоящата инстанция намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на «П.» АД, ЕИК *** против И.Г.И.. ЕГН ********** с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 ГПК. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 14.05.2007г. между «П.» АД, в качеството на кредитор и И.Г.И.. и К.Х. И.а като кредитополучатели е сключен договор за банков кредит № *** от 14.05.2007г., по който страните са се съгласили кредиторът да предостави на кредитополучателите сумата от 17 500 евро за закупуване на недвижим имот, като са уговорили краен срок за издължаване на кредита до 14.05.2025г.. Ищецът твърди, че е изпълнил поетото от него задължение като е заверил разплащателната сметка на И.Г.И.. в П. АД с договорената сума в размер на 17 500 евро. Сочи, че за предоставеният кредит кредитополучателят заплаща възнаградителна лихва, която се формира от годишния EURIBOR, увеличен с надбавка от 6.695 пункта, а наказателната лихва за забава е в размер на възнаградителната, увеличена с надбавка от 20 пункта. Твърди, че от 28.04.2008г. кредитополучателите са в забава плащанията по договора, като неиздължени са останали 140 броя погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва по погасителен план – приложение № 1 към договора, които съгласно погасителния план формират задължения за главница в размер на 17 235.03 евро, възнаградителна лихва по т.9 от договора за банков кредит в размер на 14 461.35 евро за периода от 26.02.2010г. до 31.10.2019г., наказателна лихва за забава по т.11 от договора за банков кредит в размер на 10 326 евро за периода от 28.04.2008г. до 2

31.10.2019г., законна лихва в размера на 62.24 евро за периода от предсрочната изискуемост – 01.11.2019г. до 13.11.2019г.; разноски за подновяване на ипотеката в размер на 126.20 евро, съгласно т.23 от договора и разноски за обявяване предсрочната изискуемост на кредита в размер на 61.36 евро. Сочи, че с приложението на уговореното в т.29.2, б.а от договора Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 01.11.2019г. с изпратените до кредитополучателите писмени предизвестия с изх. № 231-133 от 21.03.2019г. и с изх. № 231-134 от 21.03.2019г.. Като твърди, че на 14.11.2019г. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК срещу кредитополучателите, което заявление е удовлетворено и по образуваното ч.гр.д. № 739/2019г. по описа на РС Р. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 473 от 18.11.2019г., с която е разпоредено длъжниците кредитополучатели да заплатят солидарно на Банката сумата от 17 235.03 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2019г. до погасяване на олихвяемото вземане; 14 461.35 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.02.2010г. до 31.10.2019г., 10 326 евро, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019г., на 62.24 евро, представляваща законна лихва от предсрочната изискуемост – 01.11.2019г. до 13.11.2019г.; 126.20 евро, представляващи разноски за подновяване на ипотеката, начислени на 22.09.2017г. и 61.36 евро, представляващи разноски за обявяване на кредита за изискуем, както и разноски в производството, но след депозирано от И.Г.И.. възражение ищеца предявява настоящия иск и настоява съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията на Банката, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по отношение на възразилия длъжник. Претендира разноски.

Ответникът – И.Г.И.. ЕГН ********** с адрес гр. Р., община Р., ул.

М.С. № 3, вх. А, ет.2, ап.8, представлявани от адв. С.Ч. е депозирал писмен отговор, с който признава сключването на твърдяния от ищеца договор за банков кредит, както и че не е изпълнил задължението си за погасяване на дължимите месечни вноски от датата, посочена в исковата молба, поради което и счита, че вземането на банката е станало изцяло дължимо и изсуемо и след като в продължение на 5 години кредитора не е предприел действия за събирането му същото е погасено по давност. Подържа заявеното възражение за погасяване по давност и в случай, че съдът приеме, че вземането е станало изискуемо с обяваването му от Банката за предсрочно изискуемо. Навежда възражение за нищожност на клаузата, касаеща наказателната лиха, поради неравноправния й характер. Претендира разноски.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва изложените в отговора на ответника възражения, като твърди, че договора не е сключен при общи условия и предсрочната изискуемост на вземането е настъпила при условията на чл.29.1 и чл.29.2 на 01.11.2019г., от който момент започва да тече и погасителната давност за вземанията, която към предявяване на иска не е 3 изтекла. Оспорва и наведеното възражение за нищожност на претендираното вземане за наказателна лихва за забава, което счита за неоснователно, тъй като не са налице основанията за нищожност на същата уговорка, като сключена в противоречие с добрите нрави, нито е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗЗП.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника, представляван от адв. С.Ч., с който подържа възражението си за погасяване на исковете по давност. Навежда възражение за нищожност на договора за банков кредит, като твърди, че същия е подписан от неговата съпруга, в качеството й на пълномощник, за което представителна власт не й е учредена.

Няма спор между страните, че със заявление от 14.11.2019г. ищеца „П.” АД е поискал да му бъде издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги по договор за банков кредит № *** от 14.05.2007г., с който Банката е предоставила на кредитополучателите И.Г.И.. и К.Х. И.а банков кредит в размер на 17 500 евро с краен срок на погасяване 14.05.2025г.. Искането на заявителя е удовлетворено като на 18.11.2019г. е издадена срещу длъжника, ответник в настоящото производство и солидарно задължената К.Х. И.а, заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 17 235.03 евро – непогасена главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2019г. до окончателното й погасяване; сумата от 14 461.35 евро – договорна лихва за периода 26.02.2010г. – 31.10.2019г.; сумата от 10 326 евро – наказателна лихва за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019 г. вкл.; сумата от 62.24 евро – лихва за забава, начислена за периода от 01.11.2019г. до 13.11.2019г.; сумата от 126.20 евро – непогасени разноски за подновяване на договорна ипотека; сумата от 61.36 евро – непогасени разноски за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, както и направените по делото разноски – 1653.54 лв. – държавна такса и 150 лв. юристконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането е с произход договор за кредит № *** от 14.05.2007г.. и е установено от извлечения от счетоводните книги на банката от 14.11.2019г.. На 29.01.2020г. е постъпило писменно възражение от И.Г.И.., за което заявителя е уведомен на 13.03.2020г. с нарочно съобщение. В срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявен и настоящия иск, който предвид изложеното съдът намира за процесуално допустим.

На 14.05.2007г. между „П.“ АД, в качеството на кредитор, И.Г.И.. и К.Х.

И.а като съкредитополучатели, е сключен договор за банков кредит, по който страните са се съгласили кредиторът да предостави на съкредитополучателите сумата от 17 500 евро за закупуване на недвижим имот, която да се усвои еднократно в срок до 14.06.2007г. по заемната сметка на кредитополучателя И.Г.И.., който да го ползва целево и да го върне в срок до 14.05.2025г. на равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Видно от погасителния план, неразделна част от договора вноските падежират на 264 то число от месеца, а годишния лихвен процент е уговорен като годишния EURIBOR 4.331 плюс надбавка от 6.695 – чл. 9 от договора. В чл.11 от договора е предвидено плащанията, дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на съкредитополучателите в банката да се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел V, т.9 лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта. В чл.29.2.б.а е предвидено правото на банката с писмено предизвестие до съкредитополучателите да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем в случай, че съкредитополучателите не извършат което и да е плащане по този договор повече от 5 работни дни след датата, на която е станало изискуемо.

От приетата от първоинстанционния съд и без възражения от страните ССчЕ на в.л. В.Н. се установява, че кредитът е отпуснат от „П.“ АД по посочена сметка на И.Г.И.. на 18.05.2007г. и усвоен от кредитополучателя по същата сметка в размер на 17 500 евро. Експертът посочва, че кредитополучателите са в забава плащанията от 28.04.2008г., както и че задълженията по договора за банков кредит са осчетоводени като предсрочно изискуеми на 01.11.2019г., общия размер на просрочената и непогасена главница е 17 235.03 евро, а общия размер на просрочената и непогасена възнаградителна лихва за периода от 26.02.2010г. до 31.10.2019г. е в размер на 14 461.35 евро и съответно общия размер на просрочената и непогасена наказателна лихва за забава за периода от 28.04.2008г. до 31.10.2019г. е в размер на 10 326 евро.

Разпечатката съдържа 26 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed88bedc-4449-41f7-bde5-3bc05e88fb89