Решение № 58 от 04.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225000500098 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260001/13.01.2022 г., постановено по гр.д. № 500/2019 г. на ОС-Х., с което е отхвърлен предявеният от К.-гр.С. против Д.

Г. М. осъдителен иск с правно основание чл.151, вр. чл.142 ал.2, т.1, вр. чл.141 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/, вр. § 5, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПКОНПИ, за сума в общ размер на 456 396,34 лева, включваща 1 540 лева – причинена имуществена вреда, вследствие на извършена престъпна дейност от Д. Г. М.; 7 600 лева – предоставени заеми от Д. Г. М.; 174 514.72 лева – извършени вноски по банкови сметки от Д. Г. М.;

236 558.84 лева – извършени вноски по банкови сметки от трети лица;

9 491.75 лева – получени лихви по банкови сметки; 18 822.65 лева – доход от продажба на инвестиционни дялове от Д.Ф. „О.П.З.“ и 7 868.38 лева – извършени вноски по застрахователни полици, сключени от Д. Г. М. в З.Д.

„О.-М.Л. ЖЗД“ АД, както и е осъдена К.-гр.С. да заплати на Д. Г. М. сумата 5 055 лева – деловодни разноски, а също е осъдена К.-гр.С. да заплати сумата в размер на 18 255.85 лева за държавна такса по сметка на Окръжен съд – Х..

1

Жалбоподателят К.-гр.С. с подадената на 27.01.2022 г. въззивна жалба моли по посочените в нея съображения решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно, като бъде постановено от апелативния съд решение, с което предявеният от К. иск да бъде уважен. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява осъдителен иск с правно основание чл.151 във вр. с чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/, вр. §5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане от ответника Д. Г. М. в полза на държавата на имуществото сума в общ размер на 456 396,34 лева, включваща, както следва: 1 540 лева – причинена имуществена вреда, вследствие на извършена престъпна дейност от Д. Г. М.;

7 600 лева – предоставени заеми от Д. Г. М.; 174 514.72 лева – извършени вноски по банкови сметки от Д. Г. М.; 236 558.84 лева – извършени вноски по банкови сметки от трети лица; 9 491.75 лева – получени лихви по банкови сметки; 18 822.65 лева – доход от продажба на инвестиционни дялове от Д.Ф. „О.П.З.“ и 7 868.38 лева – извършени вноски по застрахователни полици, сключени от Д. Г. М. в З.Д. „О.-М.Л. ЖЗД“ АД. В производството пред настоящата инстанция не ангажира събиране на нови доказателства.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата Д. Г. М. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в подадения на 23.02.2022 г. отговор. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като недопустим, евентуално като неоснователен. В производството пред настоящата инстанция не ангажира събиране на нови доказателства.

Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че срещу Д. Г. М. е било образувано от К. с решение от 17.04.2019 г. производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на получено на 10.11.2017 г. уведомление от С.П. за привличането му в качество на обвиняем по ДП 2

№***/2015 г. на ГДБОП-МВР, пр.пр. № 436/2015 г. по описа на С.П. за престъпления по чл. 321,ал.3,т.1 във вр. с ал.1 от НК, по чл. 252,ал.1,пр.1 от НК и по чл. 214,ал.2,т.1 във вр. с ал.1, вр. чл. 213а,ал.2,т.4,предл.1, вр. чл.

20,ал.2,вр.ал.1 от НК, които са сред посочените в чл. 108,ал.1 от ЗПКОНПИ.

С подадената на 23.07.2019 г. до ОС-Х. искова молба К. твърди, че е налице несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника в размер на 516 135,49 лв. за целия проверяван период 1.12.2007 г.-1.12.2017 г., поради което на основание чл. 151 от ЗПКОНПИ претендира да бъде отнето от ответника в полза на държавата имущество на стойност 456 396,34 лв., която сума включва, както следва: 1 540 лева – причинена имуществена вреда, вследствие на извършена престъпна дейност от Д. Г. М.; 7 600 лева – предоставени заеми от Д. Г. М.; 174 514.72 лева – извършени вноски по банкови сметки от Д. Г. М.; 236 558.84 лева – извършени вноски по банкови сметки от трети лица; 9 491.75 лева – получени лихви по банкови сметки;

18 822.65 лева – доход от продажба на инвестиционни дялове от Д.Ф.

„О.П.З.“ и 7 868.38 лева – извършени вноски по застрахователни полици, сключени от Д. Г. М. в З.Д. „О.-М.Л. ЖЗД“ АД.

С подадения на 24.09.2019 г. писмен отговор ответникът възразява, че искът е недопустим, евентуално неоснователен. Заявява, че К. претендира за отнемане по реда на чл. 151 от ЗПКОНПИ на преминаването на блага през патримониума на ответника въпреки изричното ограничително условие такива да се намират в съответния патримониум в края на изследвания период. Заявява, че в случая К. изрично признава, включително и с писмото от 25.04.2010 г. от ПИБ, че тези блага не са в патримониума на ответника, тъй като в банковата му сметка в ПИБ на негово име няма авоар. Заявява, че той не притежава имущество (движимо или недвижимо) и не разполага с финансови активи, а единствено с банкова сметка без авоари в нея и не става ясно какво ще му бъде отнето при позитивно за К. решение. Твърди липса на съществено имуществено несъответствие по смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Твърди, че са неверни твърденията на ищеца, че процесното имущество, чието отнемане се иска, не е придобито със средства със законен източник. Заявява, че е невярно твърдението на ищеца, че направените от него разходи през процесния период надвишават получените доходи по време на същия. Заявява, че неоснователно е прието от К., че няма данни той да е работил в К.И. до 2014 г.

3

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че е налице обстоятелство по чл. 108,ал.1 от ЗПКОНПИ, тъй като ответникът М. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления, посочени в чл.108,ал.1,т.т. 11,17 и 23 от ЗПКОНПИ, и впоследствие е било образувано и НОХД №3383/2017 г. на СпНС.Съдът приема обаче, че с оглед събраните по делото доказателства не е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл. 107,ал.2 от ЗПКОНПИ във вр. с §1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, поради което не може да се направи извод за обосновано предположение, че ответникът притежава незаконно придобито имущество, което да подлежи на отнемане в полза на държавата съгласно чл.

141 от ЗПКОНПИ. Съдът приема, че размерът на получените от ответника приходи са в общ размер на 265 616,92 лв., включващи получената от продажба през 2015 г. на наследствени недвижими имоти сума 2 000 лв., получената от застраховки „Живот“ сума 6 037,22 лв., получените приходи от лихви по суми по банкови сметки 13 200,98 лв., получени суми от безналични ценни книжа 183 018,75 лв. и получени кредити в размер на 61 359,97 лв.

Съдът преценява, че към размера на получените от ответника приходи в размер на 265 619,92 лв. съгласно първия вариант от заключението на вещото лице Н. следва да се прибави и сумата 497 939,38 лв., представляваща получено от ответника възнаграждение за периода от 2007 г. до края на 2014 г. като охранител в дискотеки по време на пребиваването му в гр. Г., И., който размер е определен от вещото лице във втория вариант от заключението.

Съдът съобразява удостоверението, съгласно което в отдел Статистика на Община-гр.Г. в регистъра на живущите в града ответникът е вписан на 18.11.2005 г. и е отписан на 26.06.2018 г. поради изтичане на срока. Относно пребиваването на ответника в К.И. съдът цени и събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите А. и В., съгласно които се установяват и обстоятелства относно размера на получаваните от ответника доходи за осъществяваната от него дейност като охранител в дискотеки, неопровергани от ищеца. Съдът преценява като неоснователно становището на ищеца за недопустимост на свидетелските показания поради липсата на изискване за писмена форма като условие за действителност на договора, по силата на който ответникът е изпълнявал посочената дейност. Съдът приема, че размерът на приходите следва да се определи на 763 556,30 лв. – като сбор от сумата 265 619,92 лв. и сумата 497 939,38 лв. Съдът преценява, че в 4 размера на приходите не следва да се включва сумата 195 583 лв., представляваща левовата равностойност на 100 000 евро от кредит, получен от ответника съгласно договор за паричен заем от 20.10.2010 г., сключен с Н.М.И. като заемодател, защото приема за недоказано заявеното от ответника твърдение, че като законен източник на средства следва да бъдат включени и получените от него заемни средства съгласно посочения договор, достоверността на датата на който е оспорена от ищеца на основание чл. 181 от ГПК, като от страна на ответника не са представени доказателства, установяващи получаването на сумата , което прави невъзможна преценката на валидно сключен между него и трето за спора лице договор за заем предвид реалния характер на сделката. Съдът приема за недостоверни показанията на свидетеля И. относно даден от него заем. Относно размера на обичайните разходи за издръжка на ответника за проверявания период съобразно данни на Е. и НСИ в Б. и И. съдът приема втория вариант от заключението на вещото лице Н., определен на обща сума 202 991,44 лв., включваща 201 465,90 лв. за обичайни разходи за издръжка на домакинство и 1 525,55 лв. разходи за задгранични пътувания. Съдът приема, че разликата между сумата 763 556,30 лв. за приходи и 202 991,44 лв. за разходи определя размера на нетния доход по смисъла на §1,т.8 от ДР на ЗПКОНПИ на 560 564,86 лв. Съдът приема въз основа на първия вариант от заключението на вещото лице Н., че размерът на разходите за придобиване на имущество пред проверявания период е общо 700 592,78 лв., включващи 57 894,66 лв. погашения по кредитна карта, 8 043,26 лв. плащания по застраховки „Живот“, 163 498,22 лв. разходи за закупуване на ценни книжа, 2 746,97 лв. разходи за обслужване на банкови сметки и платени данъци върху лихви, 359,67 лв. платени задължения за данъци и такси, 466 764,13 лв. вноски по собствени банкови сметки, в това число 225 843,25 лв. направени от ответника вноски и 240 920,88 лв. направени от трети лица вноски и 1 285,87 лв. преводи от трети лица-бързи разплащания. Съдът преценява, че от така определения размер 700 592,78 лв. следва да се приспадне сумата 225 843,25 лв. за вноски, направени от ответника по банкови сметки, при което като разход следва да бъде определена разликата в размер на 474 749,53 лв., ценейки втория вариант от заключението в частта, в която експертът приема, че същите не следва да се вземат като доход, тъй като представляват само преобразуване на средства от вече получен в брой доход, като същите не може да се приемат и 5 като разход, доколкото остават в патримониума на лицето. Съдът намира, че размерът на несъответствието (недостиг на парични средства), определен като разлика между нетния доход от 560 564,86 лв. и общия размер на разходите за придобиване на имущество от 474 749,53 лв., възлиза на положителна величина от 85 815,33 лв. и не обосновава извод за наличие на значително несъответствие по смисъла на §1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ – надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период. Затова съдът приема искът за неоснователен.

С подадената на 27.01.2022 г. въззивна жалба К. твърди, че неправилно окръжният съд е приел ответникът да е получил като доход сумата 497 939,38 лв. за парично възнаграждение като охранител, получено в гр. Г., И., която сума е добавена към другите доходи на ответника, както и от разходите за придобиване на имущество е приспадната сумата 225 843,25 лв. за вноски, направени от ответника по банкови сметки. Относно доходите от трудова дейност в К.И. счита, че писмената форма е условие за доказване на трудовия договор, като при невъзможност такъв да бъде представен следва да се представят други писмени документи (удостоверение и други документи от работодателя, банково извлечение, разписки за получени суми и др.) за установяване на времето, през което е извършвана трудова дейност и получените доходи от нея. Заявява, че трудовият договор е правна сделка, за която законът (чл.62 от КТ) изисква писмен акт, поради което свидетелски показания са недопустими за установяване както на трудови правоотношения, така и на договори на стойност над 5 000 лв. съгласно чл. 164,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК. Заявява, че при разглеждане на свидетелските показания изнесените от свидетелите данни са твърде общи и не дават ясна представа за общия размер на получените възнаграждения от ответника. Относно показанията на свидетеля Е.А. счита, че свидетелят не е сигурен в показанията си и по-скоро изразява мнение, а не излага негови лични възприятия, поради което те не следва да се кредитират и въз основа на тях да се приемат за доказани твърдените от свидетеля факти и обстоятелства. Счита, че в показанията на свидетеля Д.В. липсва конкретика за периодите на осъществяване на трудова дейност. За представената по делото декларация от Х.А.Н.А. заявява, че не е посочен нито период, нито получените възнаграждения. Твърди, че вещото лице е изчислило доходите на ответника за всичките 7 години, от 2007 г. до 2014 г. при непрекъснато осъществявана трудова дейност и постоянни доходи 6 от 150 евро, което е предположение. Заявява, че от събраните по делото доказателства не могат да се правят изводи за непрекъсната работа по трудово правоотношение, нито за подобни размери на получените суми.