Решение № 739 от 07.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Пловдив, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300501349 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от Л. М. М., в качеството й на длъжник по и.д. № 20118240400552, по описа на ЧСИ К. Павлов, с рег.№ 824 на КЧСИ, с район на действие ПОС, против разпореждане № 17752/20.02.2024г., с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател с вх.№ 11090/26.01.2024г. за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция. Развити са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че съдебният изпълнител не е обсъдил твърденията й за настъпила перемпция , а е констатирал единствено, че е налице произнасяне на съд по повод жалба на същия длъжник против предходен отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

Счита, че в предходното производство не са обсъждани наведените в процесната молба твърдения. Освен това сочи и че по отношение на другия съдлъжник производството е прекратено именно на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Поддържа твърденията си, че в периода 28.04.2017г.-28.04.2019г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което и производството по изпълнителното дело е прекратено по право.

Посочва, че справедливостта налага след като изпълнителното производство е прекратено по отношение на единия длъжник, то да бъде прекратено и по отношение на другия. Поддържа, че тя никога не е живяла, нито е била адресно регистрирана на адрес *** и не знае защо в НБДН е записана с този настоящ адрес. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане. Претендира разноски.

1

Ответната страна „Еос матрикс“ ЕООД не е взела становище.

Присъединеният взискател ТД НАП-Пловдив не е взел становище.

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна, като излага съображения, че не са налице предпоставките за обявяване на настъпила перемпция на изпълнителното производство. Счита, че такава може да настъпи само ако взискателят не поиска извършване на изпълнително действие в рамките на две години, като не е необходимо изпълнителното действие да е предприето. Развива и доводи, че след датата на решение по гр.д.№3069/2020, ПОС, също са извършвани изпълнителни действия, като сочи и изрично кога са извършвани.

Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството , съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

По същество намира следното :

Производството по и.д. № 20118240400552, по описа на ЧСИ К. П., с рег.№ ***на КЧСИ, с район на действие ПОС, е образувано на 01.04.2011г. по молба на „Уникредит Булбанк“ АД / в последствие конституиран цесионера ЕОС матрикс ЕООД/ за събиране на вземането му от „Виенви-М“ ЕООД, Л. М. и М. М. по изпълнителен лист, изд. по ч.гр.д.№ 275/11, СмРС. В молбата са възложени правомощия за събиране на вземането на ЧСИ на осн. чл.18 от ЗЧСИ.

При проверка на документите по изпълнителното дело, съдът констатира следните действия, които водят до прекъсване на давността по чл.433, ал.1, 8 от ГПК :

След образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил правомощия на съдебния изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ. Наложен е запор на движими вещи на длъжниците , възбрана на недвижим имот и запор на банкови сметки – 16.11.2011г., наложен е запор на движими вещи и възбрана на недвижими имоти, както и запор на банкови сметки на 18.03.2013г., насрочен е опис на движими вещи – 13.11.2013г., наложен е запор на трудово възнаграждение на 01.04.2015г.

На гърба на изпълнителния лист са налице отбелязвания на извършени плащания, като се установяват 5 бр. такива от 2016г., 12бр. от 2017г., 4 бр. такива от 2018г., като последното от тях е от 10.04.2018г. Предвид посочените погашения съдът няма да обсъжда извършваните изпълнителни действия за този период по прекъсване на давността, т.к. самите плащания прекъсват този давностен срок.

Следващото изпълнително действие е насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника Л. М. с разпореждане от 21.02.2020г. /л.498/.

2

На 23.07.2020г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжниците /л.517522/.

На 20.06.2022г. е наложен запор на трудово възнаграждение /л.611-2/. На същата дата е наложен и запор на банкови сметки на длъжниците /л.614-624/.

С молба от 03.10.2022г. взискателят е поискал извършване на действия по принудително изпълнение – запор на сметки на длъжниците в посочени банки.

На 28.11.2022г. е наложен запор на банкови сметки на длъжниците /л.653-658/ На 05.07.2023г. е постъпила молба от взискателя за проучване на имуществото на длъжниците и налагане на запори.

На 24.07.2023г. са наложени запори на сметки на длъжниците / л.-684 и сл./ С оглед така установеното от фактическа страна за периода 2011-2023г., спорът се заключава дали има период, в който не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъсват давността и респ. дали е настъпила перемпция. Всъщност жалбоподателят твърди единствено, че по отношение на другия солидарен длъжник е прието, че производството е прекратено поради неизвършване на действия по прекъсване на давността по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК с решение по гр.д.№3293/2023, ПОС, както и че съдът е длъжен да изследва възможността на настъпване на перемпция независимо от посочените от страната периоди, а на последно място, че разрешението изпълнителното производство да е прекратено само по отношение на другия солидарен длъжник не е справедливо. Сочи и период, в който не са извършвани действия по принудително изпълнение – 28.04.2017-21.02.2020г.

Съдът намира следното от правна страна : Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда изпълнителното производство да се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като изключение от това правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ , а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, 3 изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следва да се посочи и че при възлагане на съдебния изпълнител да извърши действията по събиране на вземането, взискателят може и да не е внесъл авансово дължимите такси и разноски за конкретно действие. В този смисъл насрочването на опис или налагането на запор, макар и без предварително да са внесени дължимите такси, прекъсва давността, т.к. е налице опит за събиране на вземането. Прекъсването на давността не е обусловено и от реално извършване на насрочения опис, т.к. липсва законово основание за подобно стеснително тълкуване на изпълнителните действия прекъсващи давността. Отделно от това практиката приема и че искането на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия също прекъсва давността, макар и той да не е внесъл авансово дължимите разноски за това.

Това е така, т.к. от значение е активността на взискателя, а определянето и внасянето на разноски и насрочването на изпълнително действие зависи от волята на съдебния изпълнител.

С оглед тези разяснения на предпоставките за прилагане на давността в изпълнителния процес, съдът намира, че в случая процесното изпълнително дело не е прекратено по право. В този период не се установява отрязък от две години, през които да не са предприемани действия по събиране на дълга или действия на ЧСИ по насрочване на изпълнителни способи. На първо място следва да се посочи, че още с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е упълномощил съдебния изпълнител да извършва изпълнителни действия, съобразно чл.18 от ЗСЧИ, т.е. в този случай не е необходимо взискателят да има молби за започване и прилагане на даден изпълнителен способ, а е достатъчно съдебният изпълнител да не е бездействал в период от две години. Видно от посочените факти по изпълнителното дело не е налице нито един период от две години, в който да се са предприемане изпълнителни действия. Следва да се има предвид, че в периода 06.12.2019-07.01.2022г. действа §13 от ЗИД на Закона за здравето, съгласно който в периода 13.03.-20.05.2020г. всички процесуални срокове са спрени. За прекъсване на давността е без значение дали изпълнителния способ е осъществен, необходимо е да е насочено изпълнение, като без правно значение е защо не е завършено, т.к. в случая е необходимо доказване на факта, че изпълнението не е изоставено. Ето защо съдът намира, че не е налице нито един период от две години, в който да не е прекъсван перемпционния срок, поради което и не са настъпили предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство не е прекратено по силата на закона.

По възраженията в жалбата съдът намира, че действително в производството по чл.435, ал.2, т.6 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не е обвързан с проверка единствено 4 на сочените от жалбоподателя периоди, за които се твърди да не са извършвани действия по принудително изпълнение , а е необходимо да провери за целия период на висящност на изпълнителното производство дали е налице бездействие и респ. е настъпила перемпция. Това служебно задължение на съда произтича от обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на закона, т.е. независимо от твърденията на страната или действията по обявяването му от съдебния изпълнител. По настоящето дело съдът извърши проверка на целия период на висящност на процесното изпълнително дело, въпреки липсата на конкретни твърдения от жалбоподателя. Посоченото от него като единствен период , за който се счита че е налице бездействие – 2017-2020г. е невярно, т.к. в периода 2016-2018г. са налице регулярни плащания по наложени запори, а 2020г. е насрочен опис на движими вещи. Следователно в този период не е налице бездействие от страна на взискателя, доколкото той е получавал плащания във връзка с предприети действия по принудително изпълнение.

По отношение на позоваването на съдебно решение, постановено по жалба на другия солидарен длъжник в производството, съдът намира, че доколкото този вид решения не се ползват със СПН, то не е задължително за съда, разглеждащ друго дело, нито за неучаствалата в това производство страна. На следващо място е необходимо и да се посочи, че е налице висящо производство по т.д. №2/2023, ОСГТК, ВКС , по което е поставен за тълкуване въпросът : „ В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?“. Към момента няма произнасяне по въпроса, като евентуалното му разрешаване би дало отговор на въпроса на жалбоподателката дали е справедливо разрешението изпълнителното производство да бъде прекратено само по отношение на единия от солидарните длъжници. Доколкото , обаче, спрямо нея не са налице основанията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, то законосъобразният извод е че спрямо нея не е налице настъпила перемпция на процесното изпълнително производство.

Разпечатката съдържа 35 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed87a822-713c-4bb4-82ff-cf486bacc1b7