Решение № 485 от 28.05.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Бургас, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20212100101921 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Р. И. Т., ЕГН ********** и С. Й.

Ф., ЕГН **********, двамата от ***, против ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов.

Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетения в размери от по 200 000 лева за всеки от ищците за претърпени неимуществени вреди от смъртта на внучката им Д. Е. Ф., ЕГН **********, настъпила на 26.07.2021г. от пътнотранспортно произшествие на 23.07.2021г., причинено виновно от застраховано лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на уведомяване на ответника 05.08.2021г. до окончателното им изплащане – на основание чл.429, ал.3 от КЗ; и законната лихва, дължима съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ върху сумите за главница и лихва по чл.429, ал.3 от КЗ, начиная от датата на постановения неоснователен отказ - 10.08.2021г. до окончателното изплащане.

Предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.432, ал.1, чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането /КЗ/.

Твърди се, че на 23.07.2021г. около 18.20ч. в град Айтос настъпило ПТП между велосипед марка „Спринт“, управляван от Д. Е. Ф., ЕГН ********** и лек автомобил с марка “Опел”, модел „Зафира“ с peг. № *******, управляван от А. М. К., ЕГН ********** от ***, собственост на Х. А. И., ЕГН **********. ПТП настъпило поради виновно поведение на водача на лекия автомобил - несъобразено с разпоредбите на ЗДвП - видимост, релеф, настилка, останалите участници в движението по пътищата, интензивност на движението, при нарушение на предвиденото ограничение за скорост на конкретния пътен участък. ПТП е установено с констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 237р – 7397/23.07.2021г., издаден от РУ Айтос при ОД на МВР Бургас и е образувано ДП № 2 -166/ 2021 г. на РУ Айтос. Ищците сочат, че този констативен протокол е официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179 от ГПК има обвързваща материална доказателствена сила относно механизма на процесното ПТП. От това ПТП Д. Е. Ф. получила фрактура на черепа, фрактура на лява подмишница и фрактура на лява бедрена кост, от които наранявания починала в „УМБАЛ Бургас“ АД, на 26.07.2021г. Починалата е внучка на ищците и е била отглеждана от тях. Към датата на събитието е било налице валидно застрахователно 1 правоотношение с ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. На 05.08.2021г. ищците предявили пред ответника застрахователната си претенция по реда на чл.380 от КЗ, ведно с пълномощни и констативен протокол за ПТП с пострадали лица, както и документи, удостоверяващи правото им да претендират обезвреда. Получили отговор с изх. № НЩ 5458/10.08.2021г., с който ответникът изисквал допълнителни и несъществуващи към този момент документи, поради което ищците приемат този отговор на неоснователен отказ. Сочат, че към предявяването на иска е изтекъл 3-месечният срок по чл.496, ал.1 вр. чл.380 от КЗ за определяне на обезщетение от страна на застрахователя. Считат, че липсата на банкова сметка и на други документи не възпрепятства възможността на застрахователя да разгледа претенцията и да определи застрахователно обезщетение, като непредставянето на банкова сметка има за последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането. Претендират както законна лихва върху заявените суми в исковата молба, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ от датата, на която са уведомили ответника, така и законна лихва върху сумите за главници и лихви съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ - считано от датата на постановения отказ до окончателното им изплащане. Позовават се на чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл.497 от КЗ, като твърдят, че лихвите за забава, за които застрахованият е отговорен към увреденото лице, са част от застрахователното обезщетение, но такава част не са дължимите от застрахователя лихви за собствената му забава.

Ищците твърдят следните претърпени неимуществени вреди: В периода от ПТП до смъртта на внучката им Д. ищците са имали надежда, че ще се подобри, че има шанс да оцелее, която надежда е разбита. Сочат, че са отглеждали Д. като свое дете, тъй като нейната майка Е. Ф. е починала, когато Д. е била едва деветгодишна, а биологичният й баща не я е припознал, нито някога я е потърсил. Поради това ищцата Р. Т. първоначално е настойник, впоследствие попечител на Д., а ищецът С. Ф. – заместник настойник. Те са отглеждали Д. с любов и грижа, осигурявали са й дом, прехрана, възпитание и са я учили на принципи и ценности. Държали са на образованието, като е предстояло Д. да бъде абитуриентка вълнуващ момент за цялото семейство. Сочат, че смъртта на Д. е най-тежкото им житейско събитие – истински ужас и неописуема трагедия за тях, като дори и интензивността на страданието им да намалее във времето, до края на живота си няма да преживеят мъката си, поради което вредата им е непоправима и материално неизмерима. След настъпилия инцидент ищците се затворили в себе си и съпреживявали поС.но трагичния инцидент, изживявали болезнено смъртта на Д., отказвали да говорят и общуват с близки. Напълно са се изолирали и се затворили у дома си, където единствено усещат спокойствие и сигурност, че нищо лошо повече не може да ги сполети. Считат, че близостта между тях и Д. е без значение, тъй като сплотеността помежду им е презумпция. Сочат, че загубата на Д., която била тяхната морална подкрепа в живота, настъпила в разцвета на младостта й, в момент от живота й, когато са й предстояли най-значимите и хубави събития - завършване на училище, продължаване на образованието, създаване на семейство и деца, трудова ангажираност. От друга страна тази загуба настъпила, когато ищците имали най-голяма нужда от нейната помощ, подкрепа и любов, за да изживеят спокойно старините си. Твърдят особен, изключителен интензитет на търпените болки и страдания от загубата на Д.. Тя била любимката в семейството, център на внимание, основна помощ на баба си и дядо си у дома, и тяхна подкрепа занапред - на нея са възлагали много надежди, на нея те са разчитали и тя не ги е подвеждала никога, утешавала ги е и е прекарвала максимално време с тях. Ищците и до настоящия момент страдали от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди събитието, те били жизнени и контактни, радвали са се на спокоен живот и срещи с близки и приятели. В момента били затворени и отчуждени, избягвали срещи с други лица и нямали обичайния стремеж към положителни преживявания. При тях се наблюдавало повишено ниво на тревожност, което се изразявало в обща напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност и раздразнителност, апатия, равнодушно и песимистично възприемане на бъдещето, понижен апетит, нарушение на съня, инсомния, асоциално поведение, липса на емоционална реакция към обичайно приятни събития и среда. Наблюдавали се също трудности в концентрацията и нарушения на паметта, като следствие от повишените нива на стрес.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като счита, че представените от ищците доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Твърдят, че не е 2 осъществен деликтен фактически състав – липсва противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Сочат, че пострадалата внучка на ищците е управлявала велосипеда си по земен път, като внезапно е навлязла в път с предимство, пресичайки траекторията на движение на автомобила, без да се съобрази с движещите се МПС и да изчака преминаването им. Действията й били в нарушение на всички установени правила в ЗДвП, на място където такова пресичане не е позволено и без да се съобрази с правомерно движещите се по пътя МПС. Водачът на автомобила не е нарушил разпоредбите на ЗДвП, а е управлявал автомобила с разрешената за участъка от пътя скорост и не е имал възможност по никакъв начин да предотврати ПТП, тъй като велосипедистът се е появил внезапно на пътя му. В случай, че се установи вина и у водача на МПС, ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. Твърди, че като водач на ППС пострадалата е била длъжна да се съобразява с разпоредбите и изискванията на ЗДвП, но вместо това е преминала внезапно през пътното платно без да пропусне движещия се по пътя с предимство автомобил и на участък от пътя, в който по никакъв начин водачът на МПС не би могъл да предположи, че на пътя му ще се появи велосипедист, излизащ от необозначен земен път. Твърди, че основната причина за настъпване на ПТП е именно поведението на пострадалата като участник в движението, управляващ велосипед. Ответникът счита исковите претенции за изключително завишени по размер и не отговарящи на критерия за справедливост и съразмерност. Счита, че определената от законодателя максимална граница - лимит на дължимото обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ не е релевантен критерий, с оглед на който да бъде съобразен размера на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи, че по своята същност деликтната отговорност няма репресивен характер, а цели обезщетяване, доколкото е възможно, с парична сума на претърпените страдания. Претендираното от ищците обезщетение би имало наказателна, а не обезщетителна функция. Сочи също, че липсват доказателства, установяващи отношения между тях ищците и починалата, извън обичайните и общоприети.

В хода на делото ищецът С. Й. Ф. почина и на негово място са конституирани като ищци наследниците му Р. И. Т., Р. С. Ф., Н. С. Й., Т. С. Й., В. С. Ф. и Р. С. Ф.. В съдебно заседание е прието уточнение на предявените от новите ищци искове в смисъл, че всеки от ищците, като наследник на починалия ищец С. Й. Ф., претендира обезщетение в размер на 33333 лева, ведно със законната лихва от 05.08.2021г. до окончателното изплащане.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковете са частично основателни.

Твърденията, изложени в исковата молба, се доказват по делото. Всички писмени доказателства, сред които протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за разпит на свидетели и др. установяват по несъмнен начин, че на 23.07.2021г. Д.

Е. Ф. като велосипедист е претърпяла ПТП в гр. Айтос, като е била ударена от автомобила, управляван от А. М. К., получила е тежка мозъчна травма и след няколко дни е починала в болницата.

По случая е било образувано досъдебно производство срещу виновния водач на автомобила. Той е предаден на съд, като с присъда № 12/20.02.2024г. на БОС по НОХД № 1545/2023г. съдът го е признал за виновен в това, че на 23.07.2021 г. в гр. Айтос, област Бургас, в Западна промишлена зона (по улица без име, пред бивша Птицекланица), при управление на МПС – лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира”, с peг. № *******, нарушил правилата за движение, установени в чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, а именно: “При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория В – 50 км/ч в населено място“ и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Е. Ф., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б. В, предложение първо, вр. с чл.

3

342, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК, вр. чл. 58а, ал.1 от НК го е осъдил на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66 ал.1 от НК, за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 343Г от НК съдът е лишил подсъдимия А. М. К., от право да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ.