Решение № 284 от 25.02.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……...2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН

ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА при секретар Петя Петрова , като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова въззивно гражданско дело № 2214 по описа на

ВОС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 77552/23.10.2019г. от Т.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Решение № 4153 /10.10.2019г. по гр.д. № 16346/2018г. на ВРС,35 св.,с което съдът е ОСЪДИЛ ВЪЗЗИВНИКА да заплати на Й.П.М., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща част от претенция, цялата в размер от 86 971.50 лв. (осемдесет и шест хиляди деветстотин седемдесет и един лева и петдесет стотинки), сбор от изтеглени от ответницата, от банкова сметка ***, в периода 17.03.2016 год. – 25.01.2019 год. парични средства, в изпълнение на сключен между страните договор за поръчка от 17.03.2016 год., на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се съображения, че ищецът е предявил исковете си в условията на алтернативност, а не в условията на евентуалност, както е прие и се е произнесъл районният съд.

Твърди се , че в разрез със събраните по делото доказателства е приел, че са останали недоказани твърденията на ответника от отговора на исковата молба, при положение, че всички представени от нея в производството доказателства не са оспорени от ищеца. Оспорва се извода на съда , че през процесния период страните не са имали съвместно съжителство на съпружески начала,а от там общ дом, бюджет и домакинство. Излагат се твърдения, че решението на ищеца да упълномощи ответницата с толкова широк кръг правомощия , не е плод на моментно хрумване и силна емоционална връзка , а на години съвместно съжителство, при което страните са живели на семейни начала с всички характерни белези на това съжителство. Нещо повече били са сгодени и са правили планове за сключване на брак.В тази връзка се твърди , че съда не е обсъдил представеното и прието по дело електронно писмо , което ищеца изплаща на Л. на 15.03.2017г. Излагат се твърдения ,че ответника е доказала отчет за сумата от 12 000 лева, изтеглени от сметка на ищеца и с които е заплатила на Д.П.извършена от него дейност по договор за строителство възложен му от ищеца. Твърди се, че ищецът много добре е знаел за тегленето на сумите от сметката му от ответника и не се противопоставял на това, т.к. същия е разполагал с електронно банкиране и е могъл да проследява транзакциите от сметките му и когато не е в страна.

Въззивникът излага , че всички представени от нея пред първа инстанция доказателства не са били оспорени от ищеца и същите водят до категоричен извод , че отношенията между страните не са били мандатни , а много лични , с обща кауза и за обща блага на двамата. Отправено е искане и решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Представя писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.Изрично е посочено , че видно и от исковата молба ищеца е заявил претенциите си в условията на евентуалност. Поддържат се аргументите изложени в исковата молба относно наличието на мандатно правоотношение между страните по силата на представеното пълномощно и липсата на отчетна сделка от страна на ответника.Оспорва се приложението на института на СИО към настоящата хипотеза , като се излага , че в случая се касае за влог на страна средствата по който и при СК и при отменения такъв се считат за лична собственост на съпруга. Оспорват се твърденията на въззивника , че с теглените средства е погасила дълг на ищеца, доколкото от приетите писмени доказателства е видно , че ипотечния кредит на ищеца в СЖ“Експресбанк“ АД е погасен с теглен от него друг потребителски такъв. Излагат се твърдения, че заплатените от ищеца на строителя за къщата на ответницата по дейна молба средства в изпълнение на договор за поръчка са негови лични средства и не се част от изтеглените от ищеца пари от влоговете му.Излагат се твърдения, че в цитиранато от въззивника електронно писмо от 15.03.2017г. не се съдържат никакви данни,касаещи задължението на ответника по изпълнението на договора за поръчка.

Твърди се, че доколкото ответника не е доказал отчет за предявената частично сума от 20 000 лева, като не оспорва че ги е изтеглила от влога на ищеца, твърденията за отчетност на сумата от 12 000 лева не променя факта на основателност и доказаност на заявената искова претенция. Моли за потвърждаването му и присъждане на сторените поделото разноски.

В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител поддръжа отговора на въззивната жалба. Счита предявения от него иск за доказан. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Й.П.М., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Т.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес:

***, в условията на евентуалност искове както следва:

1. С правно основание чл.284 ал.2 от ЗЗД, с искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща част от претенция цялата в размер от 86 971.50 лв.сбор от изтеглени от ответницата, от банкова сметка ***, в периода 17.03.2016 год. – 25.01.2019 год. парични средства, в изпълнение на договор за поръчка от 17.03.2016 год.

2.С правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД - за присъждане на сумата като получена на отпаднало основание, а именно – развален договор за поръчка от 17.03.2016 год.

3.С правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на сумата от 20000.00 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на неправомерни действия на ответника, в качеството му на упълномощено лице, съгласно пълномощно рег. № 9632/ 12.07.2016 год., изразяващи се в отказ от предаване на изтеглената, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год., от банкова сметка ***, сума.

4.С правно основание чл.59 от ЗЗД за присъждане на сумата от 20000.00 лв. като изтеглени от банкова сметка ***, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год. парични средства, с които ответницата неоснователно се е обогатила.

В исковата молба се излага, че ищеца познава ответницата , като с нея са имали емоционална връзка. Той упражнява професията моряк , поради което на 12.07.2016 год. упълномощил ответницата с правата до го представлява пред всички банки и клоновете им на територията на страната, като оперира неограничено с паричните средства по сметките му, поради което считано от 17.03.2016 год., между тях са възникнали мандатни отношения, за които пълномощникът заявява воля с конклудентни действия, именно теглене на суми от сметките на ищеца. По силата на неформалния договор за поръчка, от страна на ответницата са поети задължения за извършване на фактически действия, в пределите на учредената по силата на пълномощното от 12.07.2016 год., представителна власт, за пазене на полученото имущество с грижата на добър стопанин, да уведоми ищеца за изпълнението, да му даде сметка и за предаване на всичко, което е получил. В исковия период от 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год., въз основа на съставеното пълномощно, ответницата е изтеглила от банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД сума в общ размер от 20 000 лв., която независимо от отправената покана не е предадена на ответника. Поради неизпълнение на задължението за предаване на полученото, считано от 29.10.2018 год./депозиране на исковата молба/, договорът е развален от довереника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът – Т.Д.Л. е депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че с ищеца са били във фактическо съпружеско съжителство, представляващо интимна, духовна и материална връзка между мъж и жена. Не оспорва упълномощаването и тегленето на средствата посочени в исковата молба, но твърди, че упълномощаването е извършено поради здравословното състояние на ищеца, влошено поради злополука от средата на 2016 год., обусловило трудности в предвижването. Възразява, че сумите са теглени въз основа на изрично искане от ищеца и са му предавани. Използвани са за ежедневни разходи на ищеца, а също и за лечението и рехабилитация му, включително и в чужбина, за издръжката на дъщеря му. С част от средствата ищецът е уреждал взаимоотношенията си с корабни агенти. По изричното желание на ищеца, около 15 – 20 хил. лева, са вложени в строителството на къща в с. К., като той лично се е разплащал със строителите. Излага твърдения , че ищеца е бил наясно за теглените суми , още повече, че същия е разполагал с интернет банкиране и би могъл във всеки един момента да следи движенията на средствата по неговите сметки.

Оспорва твърдението за отправена покана за възстановяване на изтеглените суми.

Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От обстоятелствената част на исковата и уточняващите молби , както и от заявения в тях петитум, безспорно се установява , че ищеца е заявил претенциите си в условията на евентуалност.

Първоинстанционния съд правилно е възпроизвел волята му в изготвения по делото доклад по чл. 140 от ГПК , приет в първото по делото открито съдебно заседание без възражения от страните.

Първата заявена в условията на евентуалност претенция на ищеца е обоснована с твърдения за неизпълнение на задължение на довереника да предаде на доверителя получените в изпълнение на договор за поръчка парични суми.

В настоящото производството не е налице спор между страните, а и се установява от представения на л.9 от дело, копие от документ , че с пълномощно рег. № 9632/12.07.2016 год. на нотариус Р.К., ищецът е упълномощил ответника с правата да оперира неограничено с банковите му сметки, включително и извършване на тегления от същите/ Да го представлява пред всички банки и банкови клонове на територията на Р.България…, като оперира неограничено с всички негови сметки в лева и валута, да извършва всякакви операции с тези сметки без никакви ограничения, като внася и тегли суми в брой …. /В практиката на ВКС, /Решение № 225/ 28.01.2013г. по т.д. № 903/ 2011г. на II ТО на ВКС , Решение № 103/ 30.11.2010г. по гр.д. № 2362/ 2008г. на II ГО на ВКС , Решение № 11 / 03.02.2015г. по гр.д. № 3889/ 2014г. на IV ГО на ВКС, Решение №

136/03.08.2017г. по т.д. № 901/2016г. на I т.о. / която настоящия състав изцяло споделя е прието, че когато въз основа на дадено пълномощно се изтегли сума от банковата сметка на упълномощителя, последиците от това правно действие се считат възникнали направо за него, но за пълномощника, доколкото друго не се установява относно вътрешните им отношения, с получаването на сумата възниква задължение да отчете /предаде/ на упълномощителя полученото от негово име и за негова сметка – чл.284, ал.2 ЗЗД. Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи договора за поръчка. Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, в частност изтегли определена сума от банкова сметка ***, доколкото не се установя друго за вътрешните отношения между страните, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея.