Решение № 687 от 10.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000502423 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 1929 от 13.04.2023 г., постановено по гр.д. № 8461/2022 г. от Софийски градски е отхвърлил, като погасен по давност иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет да се установи, че ответникът М. С. А., ЕГН ********** дължи на ищеца Я. П. Й., ЕГН **********, сумата от 42 800 лева, представляваща част от неизплатена главница от 63 800 лева, дължима по Договор за заем, сключен на 06.01.2011 г. и с падеж на задължението за връщане на заетата сума - 30.09.2012 г., ведно със законна лихва, считано от 08.11.2017 г., като за част от главницата, в размер на 21 800 лева, ведно със законната лихва е издадена заповед за изпълнение на 28.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 79747/2017 г. от СРС, 29 –ти състав, а за друга част от главницата, в размер на 21 000 лв., ведно със законната лихва е издадена заповед за изпълнение на 12.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 79745/2017 г. от СРС, 60 -ти състав.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Я. П. Й., ЕГН ********** да заплати деловодните разноски на М. С. А., ЕГН **********, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК, в размер на сумата от 3 600 лв.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Я. П. Й., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените превила.

1

Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 115 от ЗЗД и формирал извод за изтекла погасителна давност на предявените искове. Поддържа, че е налице празнота по въпроса за спиране течението на давността и предлага на въззивния съд да приложи по аналогия разпоредбата на чл. 628а., ал. 1 и ал. 3 от ТЗ.

Моли въззивният съд да отмени изцяло атакуваното решение и вместо това да признае за установено, че ответникът по предявените искове дължи сумата от 42 800 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2017 г.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Насрещната страна – ответникът М. С. А., ЕГН ********** е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди атакуваното решение.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът - Я. П. Й., ЕГН ********** е предявил против М. С. А., ЕГН ********** иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет да се установи, че ответникът М. С. А., ЕГН ********** му дължи сумата от 42 800 лева, представляваща част от неизплатена главница от 63 800 лева, дължима по Договор за заем, сключен на 06.01.2011 г. и с краен срок на изпълнение на задължението за връщане на заетата сума - 30.09.2012 г., ведно със законна лихва, считано от 08.11.2017 г., като за част от главницата, в размер на 21 800 лева, ведно със законната лихва, е издадена заповед за изпълнение на 28.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 79747/2017 г. от СРС, 29 –ти състав, а за друга част 2 от главницата, в размер на 21 000 лв., ведно със законната лихва е издадена заповед за изпълнение на 12.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 79745/2017 г. от СРС, 60 -ти състав.

Ответникът - М. С. А. подал отговор на исковата молба, с който оспорил основателността на исковете и поискал да се отхвърлят с доводи, че договорът за заем от 06.01.2011 г. за сумата от 63 800 лева и с краен срок за изпълнение на падеж на задължението за връщане на заетата сума - 30.09.2012 г. е нищожен, като привиден (абсолютно симулативен), тъй като страните не са желаели настъпването на правните последици; договорът е реален, а заемодателят не е предоставил реално паричната сумата от 63 800 лева; предявените искове са погасени по давност, тъй като заявленията по чл. 410 ГПК са подадени на 08.11.2017 г., т.е. след като изтекъл срок повече от пет години от датата на падежа за връщане на заетата сума - 30.09.2012 г.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на изложението намира, че следва да се маркират основните правно значими факти.

От доказателствата по делото се установява, че страните по делото са сключили на 06.11.2011 г. Договор за паричен заем на сумата от 63 800 лева с краен срок за изпълнението на задължението за връщане в брой или чрез банков превод до 30.09.2012 г.

Страните по договора са положили подписите си в договора, в който изрично е посочено, че заемателят е получил цялата заемна сума и нямат разногласия по условията на договора.

Длъжникът не е изпълнил задължението си да върне заетата сума, поради което заемодателят на 25.09.2017 г. е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за цялата сума от 63 800 лева, образувано е ч.гр.д. № 67280/2017 г., по което на 16.10.2017 г. е постановено разпореждане, с което е отхвърлена молбата за издаване на заповед за изпълнение.

Заявителят е подал частна жалба, която заповедният съд е оставил без движение и дал указания на частния жалбоподател да отстрани нередовностите, които не са били отстранени и е върнал частната жалба.

3

Разпореждането е влязло в сила.

Заемодателят на 08.11.2017 г., т.е. повече от пет години след изтичането на петгодишния срок от датата 30.09.2012 г. е подал две заявления по чл. 410 от ГПК за издаване на заповеди за изпълнение, първото като частично за сумата от 21 800 лева от общото задължение 63 800 лева, ведно със законната лихва, а второто също частично за сумата от 21 000 лева, ведно със законната лихва.

Образувани са две ч.гр.д., като на 28.11.2017 г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 79747/2017 г. от СРС, 29 –ти състав, а за частта от главницата, в размер на 21 000 лв., ведно със законната лихва е издадена заповед за изпълнение на 12.12.2017 г. по ч.гр.д.№ 79745/2017 г. от СРС, 60 -ти състав.

Длъжникът е подал възражения, образувани са две искови производство, които по реда на чл. 213 от ГПК са съединени, цената на главния иск е формирала нова родова подсъдност и делото е изпратено по компетентност на Софийски градски съд, който е постановил решението - предмет на настоящата въззивна проверка.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан подадената от ищеца въззивна жалби и спорът се концентрира до основателността на предявените искове и до основателността на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

Предмет на производството са:

Главен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, предявен като частичен за сумата от 42 800 от обща претенция, в размер на 63 800 лева, имащ за предмет да се установи задължение за заплащане на главницата по сключения д оговор за паричен заем от 06.01.2011 г. с краен срок за изпълнение на задължението от страна на заемателя – 30.09.2012 г.

Акцесорен иск за заплащане на законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.11.2017 г.

Исковете са допустими.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Процесният договор за паричен заем е действителен, паричната сума реално е получена от заемателя и последният не е изпълнил поетото задължение да я върне до изтичането на крайния срок, уговорен в него полза – 30.09.2012 г.

Ищецът /заемодател/ е инициирал заповедните производства на 08.11.2017 г., т.е. след изтичането на срок повече от пет години след датата на падежа, поради което е основателно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

Главният иск, предявен като частичен е неоснователен, а неговата неоснователност влече неоснователност и на иска за присъждане на законната лихва, считано от 08.11.2017 г.

Неоснователни са доводите на ищеца, че процесуалните последици от заявлението по чл. 410 от ГПК, подаденото на 25.09.2017 г. за издаване на заповед за изпълнение на цялата заемна сума го ползват /чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД/ и не е изтекла погасителната давност към датата 08.11.2017 г.

Настоящият състав не може да сподели и предложението да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 628а., ал. 1 и ал. 3 от Търговския закон, тъй като отсъства празнота в закона /ЗЗД/ и защото тази разпоредба важи само за производството по несъстоятелност, което не е исково производство.

С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да се потвърди изцяло атакуваното решение.

5

По разноските:

С оглед изхода на спора и направеното възражение за прекомерност, ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски, в размер на сумата от 4 074 лева.

По тези съображения, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло р е ш е н и е № 1929 от 13.04.2023 постановено по гр.д. № 8461/2022 г. от Софийски градски съд. г.,

ОСЪЖДА ищеца Я. П. Й., ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски във въззивното производство на М. С. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 4 074 лева .

Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.

280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.