Решение № 667 от 09.12.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Монтана, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630101889 по описа за 2025 година

Предявени са в обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1, предложение първо ЗЗД и чл.26 ал.1, предложение 3 ЗЗД.

В условията на евентуалност се иска обявяване нищожност на отделна клауза от договор на същите основания.

Ищецът, Д. Н. Н., ЕГН **********, от село **********8, обл.**********, чрез процесуалния си представител адвокат М. В. М., вписан в Адвокатска колегия *********, е предявил иск Против: "Н*******, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ********* (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И. Н. Х. – Управител и "********" ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ********* ул.

***********,с управител К***********.

В исковата си молба твърди, че доверителят му е страна по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202506060827190070 от 06.06.2025г., сключен с ,,****** ООД.

Съгласно ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №

20250606О827190070 от 06.06.2025г. трябва да върне сумата по кредита, която се явява сума от 960 лева, при сума на получаване 800.00 лева, при срок на кредита от 8 месеца, при ГПР от 64.58%.

В т.З.2.1. от ,,РАЗДЕЛ ІІІ. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ“ към общите условия от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ е предвидено: При сключване на Договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума, Кредитополучателят може да представи на ДРУЖЕСТВОТО обезпечение по кредита. Обезпечението може да се предостави както по желание на 1 кредитополучателя, така и с оглед искане на Дружеството, в случай че последният изиска такова. Обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; в) поръчител по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В т.3.2.4. При сключване на договора за кредит или преди отпускане на заемната сума, поръчителят следва да сключи с Дружеството договор за поръчителство по чл. 138 ЗЗД, с който се задължава да спрямо Дружеството да отговаря за изпълнение на цялото задължение на кредитополучателя (общата сума, дължима от потребителя по смисъла на § 1, т. 2 ЗПК.

С цел да се обезпечи ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202506060827190070 от 06.06.2025г. доверителят му сключва Договор за гаранция от 06.06.2025г. с “********” ООД, с който да се обезпечи първоначално сключеният договор. Във връзка с така сключения Договор за гаранция доверителят му следва да заплати допълнително такса за гаранция в размер на 616 лева, разсрочена на 8 месечни вноски от по 88 лева.

Счита, че ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ №

202506060827190070 от 06.06.2025г. сключен с ,, ****** ООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК.

В ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски 2 клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат, като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за гаранция се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014г.

В условията на евентуалност, счита че клаузата на Т.3.2.1. от ,, РАЗДЕЛ ІІІ. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА ЗА

ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ“ към общите условия от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 20250606082719007О от 06.06.202511 и т.8 от ,, Част І. Идентификационни данни и данни за контакт на кредитора/кредитния посредник:“ към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл. 143 ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, по изложени съображения.

Сключването на договор за възлагане на поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи, че ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202506060827190070 от 06.06.2025г., сключен с ,, ****** ООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, съдът да прогласи, че клаузата на Т.3.2.1. от ,, РАЗДЕЛ ІІІ.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ ПО ДОГОВОРА ЗА

ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ“ към общите условия от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202506060827190070 от 06.06.2025г. и т.8 от ,,Част І. Идентификационни данни и данни за контакт на кредитора/кредитния посредник:“ към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл. 143 ал.1 и чл. 146 от ЗЗП,

Съдът да прогласи, че Договор за гаранция от 06.06.2025г. сключен с ******** ЕООД във връзка с обезпечаването на ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202506060827190070 от 06.06.2025г е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 3 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

Претендира направените в настоящото производство разноски.

Ответникът, „******“, ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. ********* ПК 1797, район „*****“, ул. „********* (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от законния представител И. Н. Х., в качеството на управител, чрез младши юрисконсулт Давидия Давидова (с пълномощно № 3/07.08.2025 г.) в законоустановения срок и на основание чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) представя писмен отговор, като изразява становище за редовност на предявените искови претенции и неоснователност на същите.

1.

По отношение на допустимостта и редовността на исковите претенции: Исковата молба се явява допустима за разглеждане, но същата е нередовна, доколкото не са посочени електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници.

2.

Ако се отстранят посочените нередовности, същата се явява допустима за разглеждане.

Между същия ищец и същия ответник в периода от май месец 2025 г. е депозирана още една искова молба пред Районен съд – Монтана с ищец Д. Н. Н. и ответник „******“ ООД, с предмет прогласяване нищожността на договори за кредит, а именно гр. д. № 720/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана.

Моля да бъде приложена разпоредбата на чл. 213 ГПК и производствата пред Районен съд – Монтана съд да бъдат съединени, тъй като в настоящия случай образуването на множество дела е инициирано не с цел да бъдат защитени законните права и интереси на ищеца, а се преследва една нетипична за гражданския процес цел.

По отношение на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция:

На основание чл. 175 ГПК признава следните факти: сключването на 06.06.2025 г. на договор за кредит № 202506060827190070 между страните по делото; както и предоставяне на заемната сума в размер на 800.00 лева от кредитора на кредитополучателя.

Оспорва следните твърдения на ищеца: - недействителност на договора за потребителски кредит № 202506060827190070 от 06.06.2025 г. на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и нарушаване разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; задължение за кредитополучателя да сключи договор за гаранция; възнаграждение за договора за гарант следва да се включи като разход в ГПР по договор за кредит; сключването на договор за гаранция е изискано от кредитора; сключването на договор за гаранция е било задължително за отпускане на заема; наличие на клауза за неустойка; - наличие на законово изискване за посочване на методика в договор за кредит, отпуснат при фиксиран лихвен процент;

4

Не възразява срещу приемане на представените с исковата молба писмени доказателства.

По отношение на основателността на исковата молба: Процесният договор за кредит отговаря на императивните изисквания на ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Посоченият в договора ГПР е уговорен в допустимите параметри по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не надвишава определения размер. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК лихвите са част от компонентите, формиращи ГПР. След като в самия закон е предвиден максимален размер на ГПР, който не следва да надвишава пет пъти законната лихва, посоченият в договора фиксиран годишен лихвен процент по заема е в рамките на допустимия от закона размер, като част от ГПР по заема.

Уговорените в договора размери на ГПР и на лихвения процент не са нищожни.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Информация за размера на ГПР е налична в чл. 10, ал. 4 от договора, а общата сума, дължима от кредитополучателя – в ал. 5 на чл. 10 от договора.

ГПР е изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите. Те са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК. Тъй като компонентите, които следва да се включат в ГПР са нормативно определени, то и за кредитора не е налице задължение за тяхното посочване в договора за кредит (в този смисъл и т. 3 Решение по дело С-932/19 във връзка със съображение 13 от преамбюла на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори).