Решение № 906 от 13.05.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 906 гр.

Пловдив, 13.05.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд, ХXIV н.с., в публичното заседание на двадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №1035/2019 г. по описа на ПРС, ХXIV н.с., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление № 18-1030-010132 от 11.12.2018 г. на М.В.М.– Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на Б.С.С., ЕГН ********** са били наложени следните административни наказания : глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, сочи се че са допуснати съществени процесуални нарушения, оспорват се приетите в АУАН и НП фактически положения.

Жалбоподателят

Б.С., редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Л.К.. Последният излага мотиви за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

На

22.11.2018 г. в около 18.00 часа жалбоподателят Б.С. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. №** в гр.Пловдив, като около 18.00 часа бил спрян за проверка на ул. „Полковник Бонев”, №7 от ** при ** при ОД на МВР Пловдив Д.Б. и П.К.. ** поискали да тестват жалбоподателят за употреба на алкохол с техническо средство, но същият отказал. Той отказал да бъде тестван и за употреба на наркотични вещества с техническо средство. За тези откази му били съставени 2 броя АУАН за нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП с бл. №809060 за отказа да бъде изпробван за употреба на алкохол и бл. №809125 за отказа да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози. АУАН с бл. №809060 бил съставен от полицейския служител П.К.. На водачът бил издаден един талон за медицинско изследване с бл. №0015001, който бил съставен от ** Д.Б.. В последствие жалбоподателят С. бил откаран в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, където отказал да даде кръв за алкохол и кръв за опиати и урина.

Въз основа на съставения АУАН с бл. №809060 било издадено процесното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН с бл. №809060, талон за медицинско изследване, НП 18-1030-011062 и АУАН с бл. №809125, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози, извлечение от медицинския журнал, триажен лист, оправомощителна заповед, както и от свидетелските показания на свидетелите Д.Б. и П.К., които съдът кредитира с доверие.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказано от страна на жалбоподателя да е осъществено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и е отказал да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества.

Същевременно обаче в хода на административното производство не може да се счита, че е било допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя със съставянето на един талон за медицинско изследване. Това е така, доколкото лицето е било отведено в сградата на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, където изрично отказал да даде кръв и урина за изследване, както за опиати, така и за алкохол.

Съставянето на талона за медицинско изследване действително е част от процедурата по установяване дали даден водач е употребил алкохол или наркотични вещества и има съществено значение за преценката относно правото на защита на водача. Талонът обаче има за цел да информира водачът до кой момент и в кое лечебно заведение следва да се яви, за да даде кръвна проба за изследване ако желае. Доколкото по делото се установява, че жалбоподателят е бил закаран до лечебното заведение в срок, то същият е имал възможността да даде кръвна проба за изследване за алкохол. С оглед на това и съдът счита, че несъставянето на втори талон за медицинско изследване е процесуално нарушение, но в конкретния случай то е несъществено, доколкото не е засегнало правото на защита на нарушителя в степен, в която да се счита, че същото е било значително ограничено.

От доказателствата по делото пък е безспорно установено, че Б.С. е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол както с техническо средство, така и е отказал да даде кръвна проба за изследване. С това действително е осъществено нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

По отношение на наложената санкция, то същата е определена в твърд размер в закона и наказващият орган не е имал възможност за индивидуализация на същата, поради което и тя се явява законосъобразна.

Не може да се приеме случаят за маловажен по смисълът на чл.28 от ЗАНН, доколкото се установява, че по отношение на нарушителят има множество налагани наказания по ЗДвП, а същевременно при проверката е осъществено повече от едно нарушение. От друга страна самото нарушение, за което е санкциониран с процесното НП нарушителят е с висока степен на обществена опасност, а и в конкретния случай няма доказателства, които да водят на изводът, че то се явява със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на такива нарушения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление № 18-1030-010132 от 11.12.2018 г. на М.В.М.– Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което на Б.С.С., ЕГН ********** са били наложени следните административни наказания : глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.