Решение № 346 от 12.08.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. ХАСКОВО, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж.М.Д. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500423 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. Л. И., подадена чрез адвокатско дружество ,,Г. и Марков‘‘, против Решение № 64/06.03.2024 г., постановено по гр. д. №325/2023 г., с което РС-Димитровград ОСЪЖДА П. Л.

И., ЕГН **********, адрес: ****, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ гр.София, ул.”Гр.Игнатиев" № 2, ЕИК 121446665, представляван заедно от изпълнителните директори М.К. и С.С., сумата от 22 492.67 лв. (двадесет и две хиляди четиристотин деветдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки), обезщетение за имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия, ведно със законната лихва от 27.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

С подадената въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което въззивният съд отхвърли изцяло предявените от „Гаранционен фонд“ искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и законна лихва. Решението се обжалва и в частта за разноските. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК, е депозиран писмен отговор от адв.Г.П., АК-Пловдив, в качеството му на пълномощник на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, с доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Пред настоящата инстанция липсват направени доказателствени 1 искания относими към предмета на спора и нови доказателства не са събирани.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Въззивният състав споделя напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи. Формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от

Гаранционен фонд срещу П. Л. И. регресен осъдителен иск с правно основание чл. 559, ал. 3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 492.67лв. обезщетение за имуществени вреди възстановени на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия за щетите по увредения лек автомобил при ПТП, настъпило на 14.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

На база приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства, както и заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, се установява следната по делото фактическа обстановка:

На 14.07.2017 г., ответникът е управлявал лек седлови влекач 2

(товарен автомобил) “Рено Магнум’’ с ДКН ****, собствен на Лийпстърн Логистикс ЕООД- Димитровград, България. Около 18:40 часа на паркинг в посока изход към магистрала А7 в Елвангер Берг Изток, в зона до паркинг на около 2 км североизточно от град Елванген, “Рено Магнум" с ДКН *** и л.а.

Мерцедес с per. № *** се движили в една посока, като първото МПС - в лявата от двете ленти за движение, а второто - в дясната. Ответникът е предприел маневра за включване в дясната лента, като е насочил автомобила на дясно. В определен пространствено-времеви момент “Рено Магнум" с ДКН *** е доближило и със странична дясна предна част контактува в предна лява врата на Мерцедес с peг. № ***.

За настъпилото ПТП е съставен акт за незначително пътнотранспортно произшествие от полицейски комисар Х. -длъжностното лице към Полицейски президиум Аален на Федерална Република Германия, в който акт е посочен установеният механизъм на ПТП и приблизителните вреди по лекия автомобил от 3500 евро.

Ответникът е управлявал лек автомобил Рено Магнум с ДКН *** без действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП.

На собственика на л.а. на Мерцедес с peг. № *** са възстановени претърпените от него имуществени вреди и разходите за уреждане на претенцията от Националното бюро на автомобилистите на Германия, с което плащане за немското бюро е възникнало вземане срещу НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС. Претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Германия е изплатена от НББАЗ. От своя страна възникналото за НББАЗ вземане, ведно с разходите по обработка на щетата, е погасено от Гаранционен фонд чрез плащане на сумата от общо 22 492.67 лв. с банков превод на 30.03.2018г. и на 31.10.2018г.

Според заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на 14.07.2017 г. около 18:40ч. в Германия по магистрала А7 в зона до паркинг на около 2км североизточно от град Елванген в една посока са били управлявани двата процесни автомобила, като л.а. марка ,,Рено‘‘ – в лявата от двете ленти за движение, а л.а. марка ,,Мерцедес‘‘ – в дясната. Водачът на л.а. марка ,,Рено‘‘ предприел маневра за включване в дясната лента, като насочил автомобила надясно. В определен момент л.а. марка ,,Рено‘‘ доближил и със странична дясна предна част контактува в предна лява врата на л.а. марка ,,Мерцедес‘‘. От техническа гледна точка уврежданията по л.а. марка ,,Мерцедес‘‘ са по предна лява врата вкл. огледало. Увреждането на предна лява врата е 1-ва/най-ниска степен. От техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е несъобразяване на водача на л.а. марка ,,Рено‘‘ с движението и моментния пространствен статус на л.а. марка ,,Мерцедес‘‘. Посочено е, че механизмът на настъпване на ПТП е в пряка причинно-следствена връзка с констатирани/причинени увреждания по л.а. марка ,,Мерцедес‘‘. Вещото лице е посочило, че данните по делото за трафик с 3 интензивност ограничавана от задръстване технически обосновават приемане на скорости за процесните ПС в граници от 5-10км/ч до 30-40км/ч. Предвид причинените увреждания по л.а. марка ,,мерцедес‘‘, технически правдоподобно е скоростта на този автомобил да е била по-висока от тази на л.а. марка ,,Рено‘‘, при което се е получил приплъзващ удар на контактните зони. При по-висока скорост на л.а. марка ,,Рено‘‘ първоначален контакт в представената лява врата на л.а. марка ,,мерцедес‘‘ би генерирал по-обемни и различни от фиксираните деформации.

Предявеният регресен осъдителен иск с правно основание чл.559, ал. 3 КЗ е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му. Разгледан по същество искът е основателен и доказан и правилно е бил уважен изцяло.

По делото по безспорен начин е установено възникването на застрахователно събитие на територията на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, както и липсата към датата на събитието на застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за него.

От ангажираните писмени доказателства – акт за незначително пътнотранспортно произшествие от полицейски комисар Х. -длъжностното лице към Полицейски президиум Аален на Федерална Република Германия, който съставлява официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и ползващо се поради това с материална доказателствена сила, се установява, че причинител на произшествието с твърдения в исковата молба механизъм чрез нарушение на правилата за движение, а оттам и на настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с него вреди на имуществото, е именно ответникът. Обективираните в този документ факти не остават изолирани и самостоятелни, а напротив изцяло се подкрепят от останалия доказателствен материал, в частност от експертното становище, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Според заключението на вещото лице по САТЕ причината за настъпване на процесното ПТП е несъобразено поведение на водача на л.а. марка ,,Рено‘‘ с движението и моментния пространствен статус на л.а. марка ,,Мерцедес‘‘, като причинените на второто МПС увреждания по предна лява врата са в пряка причинна връзка с осъществения контакт между двата автомобила.

Посочени са границите на скоростта на движение на двата автомобила, като обосновано, изхождайки от обективните находки по делото и приложимите научни методи на изследване, експертът е заключил, че към момента на настъпване на ПТП л.а. марка ,,мерцедес‘‘ е бил с по-висока скорост от тази на л.а. марка ,,Рено‘‘, при което се е получил приплъзващ удар на контактните зони. Вещото лице е аргументирал отговора си допълнително и с това, че при по-висока скорост на л.а. марка ,,Рено‘‘ първоначален контакт в представената лява врата на л.а. марка ,,мерцедес‘‘ би генерирал по-обемни и различни от фиксираните деформации.

Доказани са както настъпването на всички твърдяни вреди и причинно-следствената им връзка с противоправното поведение на ответника, 4 така и репарирането на вредите към пострадалото лице от немския компенсационен орган, към него от НББАЗ и към последното от Гаранционен фонд.

Налице са доказателства за извършено плащане от страна на фонда.

По делото не е спорно, че на основание получени претенции от Bureau Schmitz /оторизирани от Национаното бюро на Германия да обработят случая/ за изплатени имуществени вреди, външни разходи и такса обработка, вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с български регистрационен номер ***** и с одобрение от УС, НББАЗ е възстановило сумата от 7046,07 евро (14 922,59) – на 20.09.2018 г. и 3767,45евро (7 570,08лв.) – на 27.02.2018 г. От своя страна възникналото за НББАЗ вземане, ведно с разходите по обработка на щетата, впоследствие е изпълнено от Гаранционен фонд, който чрез банкови преводи на 30.03.2018г. и на 31.10.2018г. е изплатил сумата от общо 22492,67 лв.

Размерът на вредите следва да се определи съобразно изплатения размер от компенсационния орган в държавата – членка, където е настъпило събитието с оглед приложимото право и безспорната му компетентност да определи размера на обезщетението. Съгласно чл.24, пар. 2 от Директива 2009/103/ЕО, българският компенсационен орган встъпва в правата на увреденото лице срещу лицето, причинило произшествието, или срещу неговото застрахователно предприятие именно до размера, до който органът за изплащане на обезщетения в държавата-членка на пребиваване на увреденото лице го е обезщетил за претърпените вреди. Респективно, гаранционният фонд и по изрична разпоредба на чл. 559, ал. 3 КЗ, след изплащането на обезщетението по ал. 1, встъпва в правата на увреденото лице до размера именно на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.