Решение № 44 от 25.06.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Габрово, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора А. Хр. А. като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254200600115 по описа за 2025 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на адвокат А. Е. от АК Русе, в качеството й на договорен защитник на подсъдимия А. Р. А. от град Велико Търново против Присъда № 3/19.03.2025 г. по НОХД № 127/2024 г. на РС Дряново.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия А. Р. А., роден на *** в гр. ***, ****, български гражданин, постоянен адрес гр. *** ул. „***" № **, *** с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2023 г., около 17,40 ч. в гр. Дряново, на път ПП I - 5, км.

129+600 м., пл. „Ракета" управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „***", модел „***", с peг. № ***, след употреба на наркотични вещества по смисъла на параграф 1, т. 11 от ПЗР на ЗКНВП, а именно - „хексахидроканабинол" /ННС/, установено по надлежния ред чрез химико-токсикологична експертиза на ВМА София с peг. № И7845/28.08.2024 г., с което е извършил престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК, поради което и на основание чл. 3436, ал. 3 от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от 1

НК го е ОСЪДИЛ на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не е наложил на подсъдимия наказанието глоба, предвидено заедно с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 343г във вр. с чл. 3436, ал. 3 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия А. Р. А. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 3436, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия А. Р. А., със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на Районен съд Дряново сума в размер на 2637 лв.

(две хиляди шестстотин тридесет и седем лева), представляваща равностойността на лек автомобил марка „***" с peг. № ***, собственост на С.И.С. от гр. ***, както и сума в размер на 5 лв. (пет лева) - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Съдът е осъдил подсъдимия А. Р. А. да заплати на ОД на МВР Габрово разноски в размер на 506,55 лв. (петстотин и шест лева и петдесет и пет стотинки), както и по сметка на Районен съд Дряново сума в размер на 5 лв.

(пет лева) - държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Съдът е осъдил подсъдимия А. Р. А. да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Дряново сума в размер на 200 лв. (двеста лева) възнаграждение на вещо лице, сума в размер на 80 лв. (осемдесет лева) възнаграждение за явяване на вещи лица, както и сума в размер на 5 лв. (пет лева) - държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Съдът е постановил вещественото доказателство - 1 бр. сив, полиетиленов плик, запечатан и съдържащ 1 бр. тестова касета от орален тест „Dreger Drug Test 5000" с ф. № ARLK - 0021, намиращо се по ДП № 202/2023 г. на РУ Дряново, да се унищожи след влизане на присъдата в сила.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

2

С въззивната жалба и допълнението към нея се твърди, че в хода на съдебното дирене били допуснати писмени и гласни доказателства, които не били обсъдени в цялост от съда при постановяване на присъдата. Съдът разпитал служителите, извършили самата проверка както и лице, присъствало на проверката. Свидетелят С.С. заявила пред съда, че подсъдимият А. е употребявал електронна цигара, чието съдържание не е било известно.

Вследствие на употребата на тази цигара, пробата извършена при проверката, отчела наличието на веществото хексахидрокарбин. Това вещество представлявало полусинтетичен фитоканабинол, производно на тетрахидрокарбинол. В мотивите си съдът изложил изводите си като счел, че понастоящем проучванията на това наркотично вещество показват, че ефектите, които предизвиквало, били сходни с тези на употребата на ТНС.

Според извършения анализ от химико токсикологична лаборатория, взетата кръвна проба отразявала наличие на химичното вещество, но не било възможно да установи какво влияние това вещество е имало върху водача на МПС. От обективна страна съдът счел, че извършената проба е дала надлежен резултат и могат да се направят изводи за наличие на наркотично вещество.

Пробата била взета на 27.12.2023 година и не съществували доказателства кога е приета за анализ в лабораторията на ВМА София. Вещото лице, извършило анализа, в своите показания твърдяло, че мисли, че била приета на 29.12.2023 година, без за това да се сочат доказателства, а именно дневник, в който да е отразено това. В отговорите на вещите лица се посочвало, че изследването е вписано в лабораторния дневник на XTЛ под № 06427-06429 от дата 1314.08.2024 година. Тези данни потвърждавали изложеното от защитата, че лабораторната проба е предадена за изследване в нарушение на определения в наредбата срок. Така изложените данни били в противоречие с казаното от вещото лице и изложените в писмена форма отговори. Именно на тези неточни твърдения съдът постановил своя акт като приел, че анализираните проби са били годни за изследване. Извършеният анализ на пробата бил в Химико-токсикологична лаборатория към ВМА. В мотивите съществували явни противоречия. Химико-токсикологичната лаборатория извършвала химико токсикологични анализи. Цитираната норма на разпоредбата на чл. 19 от Закона за здравето определяла именно акредитацията на лабораториите, занимаващи се с жизнената среда и човешкото здраве. Извършваните анализи били пряко свързани именно с човешкото здраве. Неправилно съдът се 3 мотивирал, че наредбата се прилагала за изследване на пробите на кръв за установяване концентрацията на алкохол, а не за наркотични вещества. За пълнота на изложеното следвало да се има предвид Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ли употребата на наркотичните вещества или техните аналози. Анализът на съда бил неправилен, тъй като се основавал на представения анализ на химикотоксикологичната лаборатория. При определяне на наказанието съдът преценил, че съществуват множество смекчаващи вината обстоятелства, но не възприел възможността да замени наказанието по смисъла на чл. 78а НК.

Претендира се въззивният съд да отмени присъдата на Районен съд Дряново като неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, проведено на 14.05.2025 г., защитникът адв. А. Е. от АК Русе поддържа въззивната жалба. Подсъдимият А. Р. А. не се явява и не взема становище лично, независимо от предоставената възможност.

С жалбата и в съдебно заседание не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по делото доказателства.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложената по делото справка за нарушител/водач от ОД на МВР Габрово, подсъдимият А. е правоспособен водач на МПС, категория В и АМ, като притежава свидетелство за управление със срок на валидност до 05.11.2030 г. Същият е наказван три пъти за извършени административни нарушения по Закона за движението по пътищата с влезли в сила наказателни постановления. Издадени са и 14 фиша за различни нарушения по ЗДвП.

От справка за съдимост peг. № 240904005000373123 от 04.09.2024 г. на Районен съд Дряново се установява, че подсъдимият не е осъждан. С Решение по АНД № 1630/2013 г. на Районен съд Велико Търново, влязло в сила на 4

11.03.2014 г., подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1 от НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по чл. 78а от НК - глоба в размер на 1000 лв.

Подсъдимият А. ползвал лек автомобил „***" с peг. №***, собственост на свидетелката С.С. от гр. ***, видно от приложената справка на л. 40 от ДП.

На 27.12.2023 г. около 17,35 часа подсъдимият А. се движел с този лек автомобил по път ПП 1-5 в посока от гр. Габрово към гр. Велико Търново, като при км. 126+900 м. (площад „Ракетата" в гр. Дряново) бил спрян за проверка от полицейски екип в състав свид. П. и свид. К. Полицейските служители установили, че подсъдимият е водач на лекия автомобил, като заедно с него пътували жена и малко дете. При извършване на проверка на водача с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен номер ARLK-0021 същото отчело положителен резултат за наличие на наркотично вещество канабис. Подсъдимият е дал кръвна проба и урина за изследване. За установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 653797 от 27.12.2023 г.

От заключението на приетата по делото химико-токсикологична експертиза на ВМА - София с peг. № И-7845/28.08.2024 г. е видно, че в резултат на извършените изследвания се установява присъствие на наркотично вещество хексахидроканабинол (ННС), както и неговият метаболит - 9-хидрокси-ННС в биологичните проби от изследваното лице.

Хексахидроканабинол (ННС) е полусинтетичен фитоканабиноид, производно на тетрахидроканабинол (ТНС). Включен е в Списък І /Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина/. Понастоящем проучванията на това наркотично вещество показват, че ефектите, които предизвиква, са сходни с тези след употреба на ТНС, но по-слабо изразени - еуфория, повече енергия и по-остър ум, насърчаване на релаксацията, подобряване на съня и др. Количествен анализ на открития хексахидроканабинол (ННС), както и неговият метаболит - 9хидрокси-ННС не е възможен в XTЛ към настоящия момент, тъй като лабораторията не разполага с наличен референтен стандартен материал.

По делото е прието заключението на съдебно-оценъчна експертиза, 5 изготвена от вещото лице Е.Д., от която се установява, че стойността на автомобил с peг. № Р 9258 KB към 27.12.2023 г. е 2637 лева.

След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност се явяват събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Твърдението на подсъдимия, че не е извършвал описаното в обвинителния акт престъпление не се подкрепя от събраните доказателства.

Всички възражения, които се представят пред въззивния съд, вече са били заявени пред първата инстанция и са получили подробен отговор в мотивите към присъдата. Във фазата по същество пред окръжния съд се твърди, че ДРС неправилно е оценил събраните по делото доказателства, в частност показанията на свид. С.И.С. – съжителка на подс. А.. Било ясно, че електронната цигара, за която говори, била закупена преди проверката на полицейските органи. В тази връзка се налага да цитираме показанията на свид. С., дадени в съдебно заседание на 08.01.2025 г. по НОХД № 127/2024 г.

На л. 28 от делото свидетелката казва: „Той беше пушач на цигари и търсеше някакъв алтернативен вариант, нещо, с което да ги замести. В началото на 2024 г. реши да си поръча електронна писалка. Поръчахме я от интернет, не сме я купували от магазин“. Безспорно е, че проверката от полицейските служители е извършена на 27.12.2023 г., което е преди началото на 2024 г. В същото време С. заявява, че нейният съжител е пушил цигарата от една година преди проверката, което е явно противоречие и създава съмнение дали свидетелката пресъздава действителни събития. Освен това става ясно, че свидетелката С. не е запозната с устройството и начина на употреба на електронните цигари и съобщава факти, които са противоречиви. От една страна С. твърди, че цигарата е била една, с един пълнител, който не е бил сменян. От друга страна свидетелката твърди, че в продължение на цяла година подс. А. е пушил от това устройство и дори по този начин е отказал цигарите. Тъй като пълнителите на електронните цигари са с малък капацитет /същото се отнася и за техните батерии/, съдът приема за неправдоподобно твърдението подсъдимият да е пушил цяла година от едно устройство, с една батерия и с един пълнител, без да се налага да се зарежда, да се смени пълнителя или да се допълни съдържанието му. Незаконно разпространяваните вейпове с наркотично вещество обикновено са за 6 еднократна употреба, тъй като няма как да се продава и течност за повторното им зареждане. При изчерпване на батерията или пълнителя стават негодни за употреба. Ясно е, че свид. С. няма преки наблюдения върху електронните цигари и най-вероятно в жилището, което обитава, въобще не е имало такава.