Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 491 от 16.11.2026, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
1185/2026
Подписан
16.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Търговище, 16.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Е. Д. като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20263530101185 по описа за 2026 година

Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Ищецът твърди, че брака му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, като съображения за това е изложил подробно в молбата. Твърди се в молбата, че страните са сключили брак на 20.01.2020 год., като от предхождащото брака фактическо съжителство имали родени две деца М. Г.

В., ЕГН ********** и В. Г. В., ЕГН **********. В молбата се твърди, че преди около седем години ищецът заминал на работа в чужбина, но въпреки това отношенията между съпрузите били добри, ответницата и децата живеели в гр. Търговище, в дома на неговата майка, която помагала в отглеждането на децата, като между нея и съпругата му имало разбирателство. Ищецът се връщал при семейството си при всяка възможност, като изпращал и средства за издръжката, но преди около година ответницата се променила драстично. В молбата се твърди, че започнала да се държи странно, напуснала работа, като казала на ищеца, че договора е прекратен по взаимно съгласие, но в последствие се разбрало, че е била помолена да напусне, защото не се справяла с работата и създавала проблеми, като в тази ситуация ищецът преценявайки, че съпругата му има здравословен проблем я помолил да отиде 1 на лекар, но същата категорично отказала. С времето проблема се задълбочил, ответницата започнала да става агресивна, като малко преди новогодишните празници предизвикала скандал с майката на ищеца, нападнала я физически, без да има причина и след намесата на органите на МВР била настанена за лечение в психиатричното отделение на МБАЛ гр. Търговище. Това принудило ищеца да се върне от чужбина, намерил квартира, като семейството се изнесло от жилището на майка му, но след излизане от болницата ответницата отказала да приема изписаните й лекарство, нямала никаква критичност към състоянието си, продължавала да проявява агресия, грижите са децата били спорадични, провокациите й към съпруга станали ежедневие, непрекъснато го нападала словесно и всичко това се отразявало изключително тежко на двете деца, като големият син не можел да понася поведението на майка си, а малкия не знаел как да реагира. Ищецът твърди, че е положил усилия за да запази брака, положил е усилия да убеди ответницата да се лекува, но не срещал разбиране от нейна страна, нещо повече ответницата не намирала, че има проблем, като това й поведение и отношение, окончателно убедило ищеца, че не желае да съжителства с ответницата, а и това съжителство не било в интерес на децата. Считайки брачната връзка за изпразнена от съдържание, а разстройството на брака за дълбоко и необратимо, ищеца моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака на това основание, без да се произнася по въпроса за вината, упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца да се предостави на него, като на ответницата се определи режим на лични контакти и бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на по 155 евро за всяко едно дете. Направил е искане за предоставяне ползването на семейното жилище в гр. Търговище на него, а след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име И.. В съдебно заседание поддържа иска си за прекратяване на брака и съединените с него небрачни искове.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответницата не е представила писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание редовно призован се явява и изразява становище за неоснователност на иска за прекратяване на брака. Ответницата заявява в съдебно заседание, че проблемите между нея и ищеца са с временен характер и могат да бъдат преодолени, не желае прекратяване на брака, считайки, че съпрузите могат да продължат общото си съжителство и съвместно да се грижат за двете непълнолетни деца.

2

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Страните са законни съпрузи от 20.01.2020 год., на която дата са сключили граждански брак, видно от приложеното удостоверение, издадено от общ. Търговище. От съвместното фактическо съжителство, преди сключване на брака, страните имат родени две непълнолетни деца М. Г. В., ЕГН ********** и В. Г. В., ЕГН **********.

Общите изводи, които се налагат след преценка на събраните доказателства са следните: В началото брачния живот на страните протичал в разбирателство, доверие и любов, в споделено желание да изградят общ дом, да отглеждат и възпитават децата си. Сключването на брака било предшествано от фактическо съжителство на страните, те се познавали добре и между тях не съществували значителни различия и неразбирателства, по общите за семейството въпроси. Безспорно е, че през 2019 год. ищецът заминал да работи в чужбина, с цел да осигурява средства за издръжка на семейството, като се прибирал в България, при ответницата и децата на всеки три-четири месеца, а докато той е в чужбина, с ответницата решили тя да се премести, заедно с децата в дома на майката на ищеца, която да и помага в грижите по отглеждането им. В първите години отношенията между съпрузите не се променили, въпреки отсъствието на съпруга, но от лятото на 2024 год. ответницата започнала да се държи странно, изпадала в депресивни състояния, което било забелязано от ищеца, който настоял да потърси професионална помощ, но тя отказвала. През лятото на 2025 год. ответницата напуснала работа, като казала на ищеца, че договора и е прекратен по взаимно съгласие, но в последствие той разбрал, че е била помолена да напусне, тъй като с поведението си е създавала пречки в работния процес, както напрежение сред колегите си, като отново настоял пред съпругата си да потърси лекарска помощ, но отново получил отказ, тъй като ответницата не проявявала никаква критичност към състоянието си. От лятото на 2025 год. до края на същата година състоянието на ответницата се влошило, като освен странностите в поведението, тя започнала да проявява агресия, както вербална, така и физическа по отношение на съпруга си, и най-вече към неговата майка, с която живеели в едно домакинство. В края на декември 2025 год., при поредна криза ответницата без видима причина предизвикала скандал и упражнила физическо насилие спрямо майката на ищеца, като за да бъде овладяна се наложило намесата на органите на МВР, с чиято помощ 3 ответницата била изведена от дома и настанена в психиатричното отделение на МБАЛ Търговище. Заради заболяването на ответницата ищеца се върнал в България, започнал работа, а след изписването й от болницата семейството заживяло в жилище под наем в гр. Търговище, но въпреки поставена диагноза – „Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – маниен с психотични симптоми“, и предписана медикаментозна терапия съпругата отказала да се лекува, състоянието й отново се обострило, скандалите станали ежедневие, понякога ответницата прибягвала и до физическа разправа със съпруга си ( виж л. 36), като децата ставали свидетели на тези отношения между родителите. Всички опити на ищеца да накара ответницата да се подложи на лечение, били посрещани с агресивно поведение и липса на всякаква критичност от нейна страна, като тя отричала да има проблем. Виждайки, че отношенията им се отразяват негативно на двете деца, убеждавайки се, че ответницата не желае да се лекува и да промени поведението си, когато агресията започнала да се прехвърля и към двете деца, след още два случая, в които заради поведението на ответницата се наложила намеса на органите на реда, ищецът взел решение и напуснал семейното жилище, като с двете деца се установил в дома на майка си. От тогава страните живеят отделно един от друг, ответницата останала в жилището под наем, който ищеца продължил да плаща, но контактите им се свеждат до въпроси свързани с децата, като за периода на фактическата раздяла никой от двамата не е правил опит да заздрави брачната връзка. Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на св. Р.

Р. и св. И.И..

При така установеното съдът счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, между страните е изчезнала любовта, взаимното желанието за съвместен живот и най-вече е разрушено доверието, което е в основата на всяка връзка. Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК единственото основание за прекратяване на брака е съществуването на дълбоко и непоправимо разстройство в него. Дълбоко е това разстройство при което между съпрузите липсва взаимност, уважение и разбиране и в този случай брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изисква закона и морала. Дълбокото разстройство на брака става непоправимо, когато се установи, че е невъзможно да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. За да се изгради семейство, да се 4 отгледат и възпитат деца, за да се подържа атмосфера на любов и разбирателство е необходимо желанието и на двамата съпрузи, като липсата на взаимно желание за съвместен живот прави невъзможно подържането на семеен уют и комфорт. При установената по-горе фактическа обстановка, при продължаващата фактическа раздяла, при категоричната липсата на желание да се запази брачната връзка от страна на ищеца, при установената невъзможност страните да съжителстват съвместно, при наличието на непреодолими противоречия във възгледите им, приоритетите и начина им на живот, съдът счита, че е невъзможно между тях да се възстановят и поддържат нормални семейни взаимоотношения, при което изкуственото запазване на брака е ненужно и няма да е в полза на съпрузите, детето и обществото. От непосредствените впечатления на съда от поведението на ответницата, се налага извода, че същата няма никаква критичност към състоянието си, не осъзнава нуждата от лечение, а това препятства възможността да се възстановят нормалните отношения между съпрузите, въпреки изявленията на същата в съдебно заседание, че проблемите между нея и ищеца са само временни.

Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК съдът изследва въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройството на брака, само ако някоя от страните е поискала това. Тъй като и двете страни са заявили, че не желаят да се изследва въпроса за вината, съдът счита, че не следва да разглежда този въпрос.

Упражняване на родителските права: От фактическото си съжителство, предхождащо сключване на брака страните имат родени две непълнолетни деца М. Г. В., ЕГН ********** и В. Г. В., ЕГН **********. Установи се по делото, че от раздялата на страните децата живеят в дома на бабата по бащина линия, заедно с баща си, който е и родителят полагащ непосредствените грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Установи се, както от събраните по делото доказателства, така и от приложения социален доклад, че бащата е успял да осигури на двете деца спокойна и сигурна семейна среда, като в грижите за тях е подпомаган и от своята майка, с която децата са свикнали и с която имат изградена емоционална връзка. Тъй като децата са били свидетели на все по обострящите се отношения между родителите си, след раздялата ищеца е потърсил помощ от психолог, като видно от приложените по делото психологически оценки и двете деца имат влошено психо-емоционално 5 състояние, като по-голямото от тях се е дистанцирало от майката, като защитен механизъм, в резултат на нейното вербално агресивно поведение към него и бащата, а по-малкото изпитва силна тревожност и обърканост по отношение на майката, но и двете деца имат изградено отношение на силна привързаност към бащата, който за тях е значимия възрастен на когото могат да разчитат, който им дава любов и внимание. В съдебно заседание ответницата заяви, че не желае да бъде разделена от децата, че може да полага грижи за тях, но също така категорично отрича да има поведение, което наранява децата, липсва каквато и да е критичност по отношение на здравословното й състояние, поради което и същата не счита, че следва да се лекува. Служебно известно е на съда, че именно поради отказа на ответницата да се лекува, като в същото време състоянието й се е влошило, като е ескалирала агресията й спрямо съпруга и децата, с решение № 158 / 09.11.2026 год. по ЧНД № 858 / 2026 год. на РСТ е настанена за задължително стационарно лечение в ДПБ с. Царев брод, обл. Шумен.