Решение № 260416 от 01.12.2021, Районен съд - Лом

Р Е Ш Е Н И

Е № .... гр. Лом, 01 декември, 2021 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, пети състав, в публично заседание на 28.10.2021 г. /двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:

Районен съдия:

ЕЛИЦА ОРМАНОВА при участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 459 по описа за 2021 година на Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във връзка с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „ТЕЛЕНОР

БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 6, чрез пълномощника адв. З.Й.Ц. от САК, е предявил срещу ответника Л.Т.К. с ЕГН: **********,***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК във връзка с чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи вземането, присъдено в заповедното производство по ч.гр.дело № 597/2020г. по описа на РС-Лом, както следва: сумата от 1372.04 лв. (хиляда триста седемдесет и два лева и четири стотинки), представляваща общ сбор на дължими суми по фактура № **********/18.08.2018 г., фактура № **********/20.08.2018 г., фактура № **********/18.09.2018 г., фактура № **********/20.09.2018 г., фактура № **********/18.10.2018 г., фактура №**********/20.10.2018 г., фактура № **********/18.12.2018 г. и фактура № **********/20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху вземанията, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.

В исковата молба се твърди, че между ответника и «Теленор България» ЕАД с предходно наименование «Космо България Мобайл» ЕАД са сключени следните договори за предоставяне на услуги: 1. Договор за мобилни услуги № ********* от 01.11.2017 г., ведно със Заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теленор от 01.11.2017 г., като съгласно Договора на потребителя е предоставен мобилен номер *, пренесен от друга мрежа в Telenor; 2. Договор за мобилни услуги № ********* от 08.12.2017 г., съгласно който на потребителя е предоставен мобилен номер *; 3. Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2017 г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен номер *;

4. Допълнително споразумение № ********* от 20.01.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което за мобилен номер * влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС; 5.

Допълнително споразумение № ********* от 20.01.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер * влиза в сила нов абонаментен план; 6. Допълнително споразумение № ********* от 19.03.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 19.03.2018 г. Съгласно

Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** потребителят продължава ползването на услугите за посочения номер при условията на абонаментния план, който ползва към датата на подписване на споразумението, а на потребителя е предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black. Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 157.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да заплати една първоначална лизингова вноска в размер на 75.00 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 3.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера; 7. Договор за мобилни услуги № ********* от 19.03.2018 г., съгласно който на клиента е предоставен мобилен номер *; 8. Допълнително споразумение № ********* от 24.05.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което за мобилен номер * влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 17.99 лв. с вкл. ДДС или 14.99 лв. без вкл. ДДС; 9. Допълнително споразумение № ********* от 01.08.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, съгласно което за мобилен номер * влиза в сила нов абонаментен план, (със стандартна месечна абонаментна такса 36.99 лв. с вкл. ДДС или 30.82 лв. без вкл. ДДС), а на потребителя е предоставено мобилно устройство Х1А ОМ1 Redmi Note 5A 16GB Dual Dark Grey; 10. Допълнително споразумение № ********* от 18.08.2018 r. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 18.08.2018 г., съгласно което за мобилен номер * влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат MEIZU М6 16GB Dual Silver. Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 128.47 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг лизингополучателят се задължава да заплати една първоначална лизингова вноска в размер на 27.50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 4.39 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 8 бр. фактури, издадени в периода м. август 2018 г. - м. декември 2018 г.: фактура № **********/18.08.2018 г., фактура № **********/20.08.2018 г., фактура № **********/18.09.2018 г., фактура № **********/20.09.2018 г., фактура №**********/18.10.2018 г., фактура № **********/20.10.2018 г., фактура № **********/18.12.2018 г. и фактура № **********/20.12.2018 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, подробно описани в исковата молба. Предвид това, общата стойност на неизплатените парични задължения на Л.Т.К. спрямо „Теленор България“ ЕАД по издадените Фактури към сключените между тях договори, описани по-горе, е в размер на 1372.04 лв. (хиляда триста седемдесет и два лева и четири стотинки). Изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание, проведено на 28.10.2021 г., ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Преди първото заседание по делото ищецът с писмено становище чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.

131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл. Установени са и размерите на дължимите плащания.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1372.04 лв. (хиляда триста седемдесет и два лева и четири стотинки), представляваща общ сбор на дължими суми по фактура № **********/18.08.2018 г., фактура № **********/20.08.2018 г., фактура № **********/18.09.2018 г., фактура№ **********/20.09.2018 г., фактура№ **********/18.10.2018 г., фактура №**********/20.10.2018 г., фактура № **********/18.12.2018 г. и фактура № **********/20.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.05.2020г., до окончателното изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по ч.гр.дело № 597/2020г. по описа на РС-Лом.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в исковото производство разноски.

Разноските надлежно се претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 27,44 лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 360 лв., направени в заповедното производство и 27,44 лв. довнесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение в размер от 391.25 лв. – в исковото производство.

Така мотивиран, съдът

Р

Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Т.К. с ЕГН: **********,*** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД към Л.Т.К. с ЕГН: **********, за сумата от 1372.04 лв. (хиляда триста седемдесет и два лева и четири стотинки), представляваща общ сбор на дължими суми по фактура № **********/18.08.2018 г., фактура № **********/20.08.2018 г., фактура № **********/18.09.2018 г., фактура № **********/20.09.2018 г., фактура № **********/18.10.2018 г., фактура № **********/20.10.2018 г., фактура № **********/18.12.2018 г. и фактура № **********/20.12.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.05.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.05.2020 г. по ч.гр.д.

№ 597/2020 г. по описа на Районен съд – Лом.

ОСЪЖДА Л.Т.К. с ЕГН: **********,***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 418,69 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, от които 27,44 лева за платена държавна такса и 391,25 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Л.Т.К., с ЕГН: **********,***, да заплати на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК *********, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 597/2020 г. на ЛРС в размер на 387,44 лв. /триста осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/, от които 27,44 лева за платена държавна такса и 360,00 лева за адвокатско възнаграждение.